Антоний Тодоров е роден през 1957 г.. Завършва международни отношения в УНСС, а след това специализира в областта на политическата социология. Доктор на политологическите науки. Преподава в НБУ.





- Предизборна треска замени протестите, които съвсем заглъхнаха напоследък. Като гледате предизборните програми на партиите, смятате ли, че те са съобразени с исканията на протестиращите? Чуха ли партиите улицата?

- Да, донякъде чуха улицата, защото в политическите програми те се опитват да формулират или преформулират част от тези искания. Съвършено друго е доколко тези програми са реално разчетени и дали биха могли да бъдат реализирани, и то във времето, в което се очаква от обществото. Смятам, че продължава да има достатъчно много демагогия или това, което наричаме популизъм, когато се лансират такива трудни за отстояване идеи в областта на икономиката. Мисля обаче, че има един основен проблем около тези искания и ако по него не се направи нещо, тогава ще бъде разрушена цялата набързо скалъпена постройка на донякъде възстановеното доверие в политиката. И той е свързан с основното искане, което се чуваше по площадите - искането за справедливост. Справедливост в доходите, справедливост в разходите, справедливост в съда, в разпределението на властта. Непрекъснато хората очакваха и искаха някакви мерки за такава справедливост, включително и спрямо т.нар. монополи или олигархия - хората, които присвоиха неправомерно част от общественото богатство и което се разпределя несправедливо. По този пункт не виждам стратегически проект. Партиите реагират по-скоро тактически. В момента идват предсрочни избори и те се опитват нещо да направят. Същевременно виждам, че някои партии абсолютно не разбират какво става и се опитват да се върнат към теми, които вече не интересуват абсолютно никого като например темата за комунизма и антикомунизма. Неадекватно звучат и предложенията на ГЕРБ. На практика те ни предлагат същото отново. Сякаш нищо не се е случило и улицата не е свалила правителството. Никакви податки, че има осмисляне на станалото.

- Утихването на протестите ни позволява да ги анализираме от по-голяма дистанция. За какво е симптом този социален взрив? И какъв потенциал крие?

- За мен те са симптом за неудовлетвореност от цялостния резултат от демократичния преход. Равносметката за изтеклите 25 години обаче се прави от млади хора, родени след 1989 г. Те вече започват да оценяват резултатите от прехода по собствените си критерии, без да правят сравнението "преди" и "след" 1989 г. Те искат да видят реализация на обещаното. И понеже не го виждат, се разбунтуваха. Тук, разбира се, се добавят и някои специфични страни на ситуацията като например високото равнище на младежката безработица, защото немалко от протестиращите бяха безработни младежи, които са на път да се отчаят. Протестите издават такъв тип неудовлетворение. Но има риск. Защото този тип протести, които някои оприличиха на активно гражданско общество, всъщност не са характерни за истинското гражданско общество. То действа всеки ден и оказва натиск върху властта. Докато протестите са крайна форма на отчаяние - граждани, които не виждат да има ефикасно гражданско общество, структурирано в свои организации. Рискът в такава ситуация е учебникарски, защото сме го виждали в историята многократно - от протеста да се възползва онази част от политическия спектър, която обикновено квалифицираме като радикална или крайна. Най-крайните проекти започват да печелят от ситуацията. И аз, честно казано, съм уплашен от това. Да вземем примера с "Атака" - една партия, квалифицирана като крайно дясна, която беше на път да загуби почти изцяло електоралната си подкрепа, изведнъж възкръсна.

- Как си обяснявате това завръщане към "Атака" въпреки унижението от съглашателството с ГЕРБ?

- В началото на протестите се чуваха много и различни искания. В края им обаче онова, което остана след пресяването през филтрите на обществото, може да се нарече обикновен национализъм: изгонване на чуждите компании, защита на българското производство, искания за протекционизъм. Неща, които, от една страна, са резултат от това, че правителствата досега се грижеха малко за българското общество. Но, от друга страна, това е резултат от липсата на гражданско образование, която се запълва с най-лесното за усвояване - националната идея. Оттам и появата на черешови топчета и т.н. Но не като метафора, като карнавал, а като символ на национално освобождение. Този неприкрит национализъм, съчетан с една социална демагогия, може да роди само едно - нещо като нов фашизъм. Той може би няма да е толкова очевиден и неприемлив за международната общност, но по същество ще бъде такъв.

- Кое е първото нещо, с което трябва да се заеме новото Народно събрание?

- Мисля, че първото нещо, с което трябва да се залови Народното събрание, е дискусия за промяна на Изборния кодекс, така че той да създаде едни условия за участие в политиката, смятани от мнозинството граждани за справедливи. Разбира се, пак ще има интереси, всеки ще дърпа чергата към себе си. Но се видя, че така повече не може. Има искане гражданите да участват в номиналното подреждане на листите чрез преференции. Чудесен пример в това отношение е финландската система - тя е пропорционална със задължителна преференция. Всеки избирател има един списък с имена и избира между тях. Тези имена са част от партиен списък, но той се подрежда в зависимост от това кой колко гласа е получил от избирателите. На практика гражданите подреждат листите, но партиите разпределят местата в парламента според получения процент от гласовете. Това ми се струва много приемливо за българската ситуация.

- Вече се чуха възражения от страна на ГЕРБ в миналия парламент, че това силно ще затрудни преброяването.

- Ще дам за пример Индия. Представяте ли си, Индия успява с нейните един милиард жители и 600 милиона избиратели да съобщи изборните си резултати вечерта на изборния ден. Защо? Ами защото е въвела гласуване чрез електронни терминали. По този повод напоследък се появиха някакви фантастични искания за въвеждане на избирателен ценз. Това е изключително ретроградно. Това е връщане в началото на XIX век. Дори Търновската конституция не установява такъв ценз! А тя е отпреди повече от 100 години! Това е антидемократично и неприемливо. То зачерква 200 години борби за избирателни права. Утре някой ще оспори и правото на жените да гласуват. Разбирам, че системата на купуване и продаване на гласове е толкова разпространена, че много хора се дразнят. Обаче когато дойде изборният ден, същите тези хора не отиват да гласуват. Ако гласуват не 4.5 милиона, а 5.5 милиона, тежестта на купените гласове ще бъде нищожна и няма да повлияе на изборния резултат. Какво ви пречи да гласувате? Все някоя от всичките над 50 партии и коалиции заслужава вашата подкрепа. Дори гласуването за някой, който със сигурност няма да влезе в парламента, ще навреди по-малко от негласуването. Ниското участие веднага дава тежест на инженерите по изборни практики.

- Мнозина обаче възприемат въздържанието като наказателен вот срещу цялата политическа класа.

- И какво е практическото последствие от това? Протестът може да бъде изразен и по друг начин - като гласуваш дори и с невалидна бюлетина. Но поне ще бъдеш отчетен като гласувал. Има много начини да се изрази протест. Най-лошият е да не гласуваш. Няма ангели в политиката и политическите партии не са съставени от херувими. Но при 50 възможни етикета все някой може да ви хареса повече от други.

- Виждате ли възможна устойчива управленска конфигурация след изборите. И как ви изглежда перспективата за евентуална коалиция между ГЕРБ и "Атака"?

- От сондажите, които следя, изглежда почти невъзможно да се постигне управленска конфигурация освен с много компромиси от страна на партиите. Но възможните хипотези са две. Едната е правителство с ГЕРБ, другата - с БСП. Всички останали партии трябва да си правят сметката с оглед на тези две възможности. Трети вариант няма.

- Изключвате ли възможността за правителство на националното спасение с подкрепата на всички партии?

- Не че е неприемливо, но не знам дали сме стигнали дотам, че да опрем до такъв вариант. То би било нещо като сирена, че наистина сме на ръба на катастрофата. Слабо вероятно е БСП и ГЕРБ да постигнат съгласие за такова правителство. Но не изключвам да се договорят за непартийно правителство с тяхната колективна подкрепа от типа "Димитър Попов". Евентуална коалиция между ГЕРБ и "Атака" означава да се възстанови конфигурацията преди протестите. Това ще бъде гигантско разочарование за всички протестиращи и се страхувам, че би породило нова вълна на протести. Още повече че не виждам как тази коалиция ще постигне абсолютно мнозинство. Ако ли пък успее, това само ще потвърди опасенията ми от нов фашизъм. Това ще е моделът "Виктор Орбан" в български вариант. Управление, което абсолютно не зачита другите и е склонно да промени конституцията в антидемократичен дух въпреки съпротивата на обществото. Плашилото, което се размахва от другата страна пък, е нова тройна коалиция - БСП, ДПС и "България на гражданите". Ако се стигне до такава коалиция, тя ще е на основата на твърде много взаимни компромиси. Малко вероятно е партията на Кунева да се съгласи на такива компромиси. Друг е въпросът, че невъзможността да се състави правителство ще доведе до нови избори два месеца по-късно.