Предупрежденията от реалния живот трябва да се посрещат с повишено внимание и с приоритет пред всички теоретични модели, политически пактове и изсмукани прогнози. Особено когато са изречени с болка и ако ги потвърждават различни източници. От две седмици виси във вакуум откровението, че страната е залята от чиста контрабанда, маскирана като "вътрешнообщностни доставки". Българският производител няма друг изход, освен да закрие производствата, разбити от нечистата конкуренция на необложената чужда стока. Преди дни сериозен всекидневник започна челната си страница със шеговитото заглавие "Миро изяде картофите". И изнесе под него десетки факти за инвазията на чужда земеделска продукция на местния пазар. Според Съюза на българските аграрни организации само през 2011 г. 140 хиляди души са напуснали селата. В историята ще останат наложените само на българския производител забрани - за преработка на "дупета", надуване на бройлери със солни разтвори и да се произвеждат едновременно млечни продукти и техните "палмови" имитации. Това са все ярки примери на



ялова икономическа политика,



на антилогика, която поставя местния участник в по-лоши пазарни условия от чуждестранния. Държавата се зае да учи на "европейски ред" нашите производители. Докато чуждите необезпокоявано заеха мястото им на щандовете. С години ще търсим данни какво ни е струвало натягането да минем за най-правоверни поданици на Брюксел и да получим тъй желаните congratulations от някой нищожен еврочиновник. За съжаление, никога няма да съставим дори приблизителна калкулация на загубите, защото нямат оценка закритите работни места и мизерията, понесена от хората, останали без поминък и издръжка тъкмо в най-лютите години на криза и депресия. Декламаторите ще ревнат, че щом сме в Европа, трябва сляпо и чинно да спазваме всичките й "правила" и "стандарти". Ще обяснят, че който не е в състояние да ги спази, е неефективен, неконкурентен и затова заслужено е изхвърлен от пазара. Това е вярно - неефективен е. Но ни храни. Крайно време е да разберем, че



пазарът трябва да се брани



от нашествия на всяка чуждестранна продукция, съсипваща местния производител. Особено от конкуренцията с нечисти средства. И децата разбраха, че т.нар. "вътрешнообщностни доставки", т.е. стоките, купени от други страни в ЕС, ловко избягват облагането с ДДС и акцизи (където ги има). Стоки, уж транзитно преминаващи България на път от една страна в ЕС към друга, тайничко се стоварват тук и поемат към черния пазар. Доставки пътуват към наши фантомни, но регистрирани по ДДС фирми, които "чистят" налога и чуждата продукция излиза на пазара поевтиняла с 20%. Подменят фактури, за да занижат доставяните количества и цени, та да се плати по-малко ДДС. И това са само няколко най-разпространени измами. Ако имат разум десетките сдружения на бизнеса, трябва да напишат и да подарят на властите наръчник за всички подобни трикове и номера. Те ги знаят всичките. Знаят и как могат да се хванат. Време е



да се поучим от англичаните,



които при най-малката заплаха за трудовия си пазар се заеха да градят истинска защитна стена срещу нежеланата имиграция. Включително със специални административни мерки с единствената цел да забавят, затруднят и оскъпят преселението на трудови и социални мигранти към острова - но без да ги лишават от правата им, за да избегнат санкции за Обединеното кралство. Подобни мерки веднага трябва да предприеме България срещу пороя от "вътрешнообщностни доставки". Нищо не пречи да се накичи всеки камион и вагон с чужда продукция - "транзитна" и за която у нас още не е начислен ДДС - със следящи устройства, да се проверяват по-обстойно отговарят ли стоките на обявеното количество и качество, да се сверяват обявените цени с референтни цени за същия вид и качество стока. Може да изменим законите, за да се вземат ефективни мерки срещу дъмпинга и да се предвиди конфискация на стоките - обект на данъчни измами. Ако не се вземат бързо такива мерки, скоро пороят на контрабандата от ЕС ще предизвика истински



разпад на икономиката и платежния баланс



Трябва да се разберат и обуздаят два процеса, различни по икономическа природа, но сходно вредоносни и рушителни за малкото и отслабено от кризата национално стопанство на България. Единият е разпадът на реалната икономика под натиска на контрабандните доставки от Европа: чуждият, изкуствено поевтинен продукт руши местното производство и затваря работни места. Контрабандни или не, "доставките" се плащат. Те източват милиарди евро валутни резерви и подкопават платежния баланс. При валутен борд дефицитът в платежния баланс пряко влияе на паричното предлагане. Верижен ефект е повишеното ниво на лихвите в страната, а оттам - оскъпяването на местното производство и нетен износ на финансов доход от страната. Независимо колко подробно познаваме и колко ясно разбираме тези пагубни процеси, особено финансовите, вредата е видима. Време за губене няма, отдавна е време за действие.