|
| ---- |
"Шефът на Специализираната дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО) проверявал през мобилните оператори какви телефони има лицето - номера, апарати, СИМ карти, и спускал задачата на екипа. Служителите локализирали обекта, като установявали към коя клетка на мобилния оператор е свързан телефонът му. Екипът за подслушване се придвижвал към съответното място, разполагал техниката и поставял телефона под контрол". Това е записано в сигнала, разпространен от соцлидера Сергей Станишев. Той получил данните на пощата си, прочел ги, шокирал се и ги занесъл в прокуратурата. След като ги прочел, и главният прокурор Сотир Цацаров се шокирал.
В сигнала е описано как се извършват нерегламентирано подслушване, следене и контролиране на президенти, министри, депутати, политици, партийни лидери, известни бизнесмени... Това ставало чрез сив ван "Крайслер Вояджър", който бил преработен за целта. В него била разположена техниката, чрез която ставало прихващането на разговорите. При всяка операция се сменяли регистрационните номера на автомобила. Схемата се ръководела лично от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който възлагал задачите на трима последователни шефове на СДОТО, включително и на сегашния. Станишев твърди, че записите от подслушването били предоставяни лично на Цветанов, като никъде не се оставяла следа. "Няма искане за СРС, няма резолюции на ръководството, няма рапорти на служителите", твърди още соцлидерът. Цветанов обяви думите му за лъжа и клевета, но отказа обяснения по детайлите в сигнала. Затова пък прокуратурата прати 12 души в МВР на проверка. По-късно държавното обвинение потвърди отчасти сигнала на Станишев, като обяви, че е открило транспортна техника, в която има апаратура за специални действия. Тя е иззета от МВР и е закарана на проверка.
Както самият Станишев твърди, вероятно
сигналът идва от човек от системата
и затова му звучал правдоподобно. В това, че е работа на вътрешен човек, няма съмнение. Подобно изтичане на информация може да стане само по този начин. По-смущаващото обаче в случая е, че описаната технология показва, че почти няма разлика между законното и незаконно подслушване и следене. В потвърждение на това е и фактът, че от около 10-15 хиляди годишно разрешени по закон използвания на специални разузнавателни средства (СРС) накрая като доказателства в съда влизат под 10%. А по закон СРС-тата са извънреден способ за доказателства в съда и за присъди за тежки престъпления. Т.е. само 10% от СРС-тата са постигнали целта - представени са като доказателства в съда.
Сегашният скандал поставя и още един важен въпрос - за технологията на подслушване и следене, която изглежда не е много позната и на съдиите, които разрешават, и на прокурорите, които проверяват процеса.
В България от години има
много добре подготвени тайни структури,
които почти винаги са прикривани под кодовото име "Оперативно-техническа информация" и "Оперативно издирване". Като две отделни звена, те винаги са били в МВР. Преди 1989 г. те са съществували в рамките на Държавна сигурност, като в един момент са съставлявали цялото Четвърто управление. То е обслужвало всички оперативно-технически мероприятия, включително на цивилно разузнаване, контраразузнаване, политическа и икономическа милиция, военно контраразузнаване, Управлението за безопасност и охрана и т.н. В общи линии Четвърто е изпълнявало целия набор от наричаните сега специални разузнавателни средства - подслушване, следене, филмиране, ровене в кореспонденция...
След закриването на ДС се обособяват и двете звена в МВР - Служба "Оперативно-техническа информация", известна повече като СОТИ, и Бюро за оперативно издирване (БОИ). В СОТИ бе създаден и един специален Първи отдел, който се занимава с увеличаващия се брой взривове. Служителите в него станаха известни като антитерористи и търчаха на мястото на всеки бомбен атентат. Дори по едно време се създаде впечатление, че СОТИ се занимава само с това. Но не е така, защото службата остана основният фактор по техническото осъществяване на специалните разузнавателни средства. Точно тя извършва подслушването. БОИ пък се занимаваше с проследяването. Бюрото, заедно със СОТИ, дълго време бяха едни от най-строго пазените тайни на МВР. В тях работеха хора, чиито самоличности не са известни. Те имат право да ги сменят, да се дегизират, да подменят регистрационни номера на коли, лични карти, ЕГН-та, адресите им са дори тайна и официално се водят фалшиви.
Двете служби дълго време се спасяваха от шумни скандали и винаги минаваха метър. Дори когато техни дегизирани служители, почиващи на станцията им в Китен, стреляха по полски туристи, влезли в морето с водно колело. И по чудо не ги уцелиха. Или когато край язовир "Искър" стреляха по баща и син, а понеже не ги уцелиха, ги настигнаха и пребиха от бой. Или при два странни смъртни случаи на шефове на СОТИ - единият падна от дърво в селската си къща, а другият бе застрелян в градина за ябълки.
Тези служби бяха разтърсени едва през 2000 г.
след шумния скандал с тогавашния главен прокурор Никола Филчев, който се оплака, че е незаконно подслушван в дома си. Тогава бяха арестувани няколко души от СОТИ, сред които и бивш ръководител на службата. На действащ началник бе повдигнато обвинение. И бе направена първата мащабна прокурорска проверка, от която се разбра, че от над 10 000 разрешени подслушвания материалите само от 200 са вкарани в съда, а още по-малко са били достатъчни за присъди. Тогава от службите твърдяха, че Филчев си измислял. Че в апартамента му, даден му от БОДК, имало техника, но тя била стара, забравена и не работела. Бившият главен прокурор обаче е сигурен, че е подслушван, защото при проверката станало ясно, че батериите на техниката за подслушване и на намиращата се в съседния апартамент станция били сменени само два месеца преди скандала. Че имало разписани мероприятия и т.н. И че само в София имало 700 обекта, а в страната общо 3000, които били оборудвани с подслушвателна техника.
Всичко това доказа, че всички високопоставени лица, които се настаняват във ведомствени апартаменти,
трябва да имат едно наум, че може да са под постоянен контрол
По същото време МВР обяви, че "в телефонна централа е открита подслушвателна техника в режим на запис", както и че "такива инсталации по-късно са открити в почти всички столични АТЦ" и че това ставало от т.нар. ЗИГ-зали. Т.е. и МВР е използвало този механизъм - подслушване и контрол в жилища чрез бази или подслушване чрез АТЦ-та за масовите стационарни телефони. По-късно всички мобилни оператори бяха накарани да поддържат техника за директна връзка с МВР. Така че и за тях няма никакъв проблем. От няколко години пък е била закупена мобилна апаратура, която се слага в кола, тя паркира до съответното помещение и го слага на тотален контрол - без никакъв проблем.
Подслушването обаче е само едната страна на този процес. Преди четири години бяха направени няколко законови промени. Едната от тях е, че ДОИ (бивше БОИ) и ДОТИ (бивше СОТИ) бяха обединени в СДОТО - специализирана дирекция в МВР, пряко подчинена на вътрешния министър. Тя има право на наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на предмети, изготвяне на психологичен анализ и т.н. И всичко това в името и "във връзка със събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред". От всички тези огромни правомощия само СРС-тата се осъществяват с разрешение на съд и по искане на строго определени лица и органи - главен прокурор, окръжните прокуратури, двете разузнавания, главните дирекции на МВР, Военна полиция. Всички останали неща могат да се правят само с разрешение на министъра. Да не говорим, че той дори има право да разрешава по 24-часови подслушвания и следене без санкция на съдия. И никой не казва колко пъти по 24 часа се имат предвид.
В Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) има също Главна дирекция "Технически операции". И тя има всички правомощия на СДОТО в МВР. Допреди две години ДАНС нямаше мощности и затова СДОТО имаше изнесена точка при тях. Сега обаче и тя самостоятелно може да извършва същите неща.
По закон само СДОТО на МВР и ГДТО на ДАНС имат право да прилагат и осигуряват СРС. С едно изключение - Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и прилагат специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност. С две думи - могат да правят всичко без особен контрол.
Затова като се правят проверки, те наистина трябва да са във всички посоки. Сега просто има и обществена нагласа и чувствителност за това. И няма нужда прокурори и съдии да се крият зад някаква тайнственост. Напротив, трябва да извадят всичко на светло. За да не може повече да се злоупотребява безнаказано.
