Играта на прокуратурата загрубя. Публикувано разрешение за подслушване, върху което са подписите на главния прокурор Сотир Цацаров и на заместника на софийския градски прокурор Роман Василев, задвижи старата тоталитарна машина и ни върна във времената, когато журналистите бяха разхождани из участъци и прокуратури, бяха плашени със затвор, а наказателни дела им се образуваха дори за зададен въпрос.

Публикацията в "Медиапул" "Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?" е неудобна за прокуратурата, тъй като разкрива как разрешенията за подслушване се искат от удобни на властта магистрати и как от тях



не произлиза нищо освен личностна разправа с подслушваните



Скандалът става гигантски, тъй като главните действащи лица от факсимилето в момента правят уж грандиозна проверка на МВР за това дали под ръководството на "министъра на подслушванията" Цветан Цветанов са контролирани телефоните на всякакви врагове на ГЕРБ - политици, съдии, адвокати, предприемачи, включително и съпартийци. И докато името на Роман Василев е известно от години, това на Сотир Цацаров си е приятна изненада.

Проверяващите бившия вътрешен министър не са случайни хора - те са хвалени от него, награждавани, издигнали са се в кариерата благодарение на него, демонстрирали са лоялност към него години наред. Тоест те са свързани лица, имат конфликт на интереси. В НПК за такава зависимост следва самоотвод. Но кой да го направи, след като по най-високите етажи на съдебната власт



за четири години цъфнаха единствено Цветановите любимци



Те нямат коректив. Висшият съдебен съвет? Там още 17 души са от "партията" на Борисов и Цветанов. Кой тогава? Остава единствено съдът, ако някога милиционерските изпълнения на прокуратурата стигнат до него и не бъдат неслучайно разпределени на някой Цветанов съдия. Точно заради риска, макар и малък, подобно дело да попадне за решаване от честен човек прокуратурата предпочита само да упражнява психически тормоз.

Цацаров обаче мълчи по въпроса, докато подчинените му се правят на доброто и лошото ченге. А истината е, че цялата власт в България сега е съсредоточена в неговите ръце. Безвластието, или по-точно умишлено замазаната картина кой точно управлява в момента, доведе дотам, че главният прокурор е най-силната фигура на шахматната дъска. При липса на парламент и наличието на безлично служебно правителство



от този нов Соломон зависи какъв ще е успехът на изборите на ГЕРБ,



а лакмус за почтеността му ще бъде фактът дали "трамплинът" му към голямата власт ще си получи обратно даденото с лихвите.

Забележително е, че битката между ГЕРБ и БСП не се води на партийния терен с конкуренция на програми и кандидати, а е на тепиха на прокуратурата. Съдия на мача е лично главният прокурор. За много кратък период в прокуратурата се струпаха няколко ключови казуса, от които зависи дали ГЕРБ ще спечели отново властта. Дотук пасиансът излиза с минимални щети за бившите управляващи - "началникът" винаги излиза сух от скандалите, а щетите се ограничават максимално.

Например лидерът на ДПС Ахмед Доган хем не е заплашвал Борисов с убийство, но хем последният не лъже. Или пък случай "Мишо Бирата" хем има, но Борисов е невинен по него, а изтичане на тайна няма. В енергетиката хем е крадено и злоупотребявано много, хем правителството на ГЕРБ няма нищо общо. В министерството на земеделието, управлявано от ГЕРБ, хем вони на корупция, хем ръководните кадри в ГЕРБ току-що научават. Главният прокурор хем забрани на МВР да коментира дела, хем го направи, след като Цветанов - единственият, който го правеше, напусна министерството.

Сред големите гафове на амбициозния Цацаров беше



комиксът "Главен прокурор отнема лиценз на частно дружество"



С него той успя да предизвика първия си дипломатически скандал, като обяви от екрана, че започва процедура по отнемане лиценза на доставчика на ток в Западна България - ЧЕЗ. По подобен начин бившият главен прокурор Никола Филчев през 2005 г. плашеше, че започват проверки на фирми, за които има данни, че са част от мощна организирана престъпна група и чрез които се перат пари. Освен тормозени бизнесмени нищо друго не се случи. Филчев водеше битка и за това в Гражданския процесуален кодекс да се възстанови правото на прокурора за участие в граждански дела "за защита на обществения интерес". Борисов по онова време сервилничеше на главния прокурор, а Цветанов още беше на етапа да разнася папки и да диктува пиарски новини на хубавички репортерки.

Цацаров попадна в същия контекст като Филчев и се наложи лично да му отговаря премиерът на Чехия Петр Нечас, тъй като контролният пакет на компанията е собственост на чешката държава. Нечас директно назова нещата: "Сложната ситуация в България, в която бе въвлечена ЧЕЗ, е политическа игра на хората от висшите кръгове на властта. Искането на българския главен прокурор Сотир Цацаров за отнемане лиценза на дружеството не е нищо друго освен политическа афера. Освен това само можем да предполагаме колко близък е Цацаров до бившия министър-председател Бойко Борисов, който всъщност предизвика развоя на събитията". Чешкият министър-председател освен това намекна, че България е зависима от Прага за членството си в Шенген - мечта, която няма да се сбъдне с досегашния кадрови състав в трите власти.

Следващата седмица в разгара на предизборната истерия



на неспортния на вид Цацаров му се очертава да изпълни финт -



да признае, че незаконното подслушване в МВР теоретично е възможно, но Цветанов няма нищо общо с него. Тази игра е необичайна за главен прокурор, затова беше селектиран именно за да действа по този начин - умишлено беше избран, без да се изчистят съмненията около биографията му и семейните му сделки, кандидатурата му беше гласувана в процедура без конкуренция и без гаранция за честност с една-единствена цел - да бъде използван от ГЕРБ. Такава е типичната политика на тоталитарните партии, такава беше "играта" на идола на Борисов - Тодор Живков, така функционираше БКП, в която е членувала цялата върхушка на ГЕРБ.

Главният прокурор обаче има вероятно последен шанс (защото после ще е късно) този път да изпълни функцията си на независим защитник на справедливостта и обществения интерес, като се равни по закона, а не по тъпчещите го милиционери. Стига да има спомен какво значи това.