Не е парадокс, че Октай Енимехмедов се изживява като политическа жертва и се кандидатира за депутат, нито че пише писма с цитати от Васил Левски. Младежът явно е с вкус към жеста и демонстрацията, освен това кожа спасява. Парадокс е, че има такива, които смятат това за нормално и искат да правят от терориста политик. То ме кара да мисля, че политическата зрелост на обществото ни, или поне на големи сегменти от него, е на юношеско равнище.

Хайде да се върнем към трезвостта, а? Бях един от първите, които публично се възмутиха от грозния побой над Октай, но изцепките на терориста след това ме дразнят. Да се метнеш с три крачки до трибуната и извадиш аргумента на пищова срещу оратор, какъвто и да е ораторът, какъвто и да е пищовът,



си е тероризъм



Връщане към варварството. Може да си идеологически враг на християнството и на католицизма, но тръгнеш ли да стреляш невъоръжения старец папа, ставаш прост терорист. А после се превръщаш, ако обичаш приказките - само в радикален хахо (Агджа имам предвид) със склонност към театрални нелепици пред камери и микрофони. И нулева достоверност. Не пожелавам тази съдба на объркания младеж Октай. Това, което би трябвало да каже скоро, е: "Сгреших много, не е такъв пътят. Беше ми накипяло, не размислих. Извинявам се на засегнатите, ще си понеса наказанието, то е заслужено".

Но се питам: как няма да сме напълно объркани политически, като не само нашето дередже, но и светът непрекъснато ни праща парадоксални сигнали? Ние сме дотолкова объркани, че понякога ми се струва: вече нямаме сетива да разобличим тази парадоксалност. Както са нямали сетива да усетят парадокса гражданите на СССР в края на 30-те, прибирани с "Черный ворон"... Ти си си вкъщи, но вкъщи не е нещо неприкосновено. Идват в четири сутринта, влизат ти в стаята, издърпват те от леглото, товарят те на камиона, откарват те някъде, толкоз. И те няма 10-15-20 години или изобщо изчезваш. Комшиите не питат, защото новите норми са такива: "за тези неща не се говори". Новите норми са, че всяка минута враната може да те клъвне. Разказвали са ми, че



и с това се свиква



През 80-те аз не бях свикнал, но московчани бяха, че ако искаш да влезеш в ресторант, преди всичко трябва да се редиш на опашка отвън. Цивилизованият човек знае, че ако искаш да влезеш в ресторант, преди всичко трябва да имаш пари. Западният човек знае, че собствеността му е неприкосновена. Примерно има пари в банката - те са желязно негови. Никой няма право да му ги пипа освен инфлацията. Обаче идва 2013-а, Кипър - и тръгват да прибират произволен процент от влоговете. Напълно законно. Досега парите били негови, сега - тц. Това е тъкмо "Черный ворон" - само че в друга система.

Някой знае, че ние, бедните, едва ли ще се кахърим за това. Взели от неколцина дебели чорбаджии, много важно. Сигурно са крадени. Опитът обаче показва, че когато един принцип се потъпква лесно, следва потъпкването на друг. Докато стане лавина. "Сигурно" не е никога сигурно. Нищо не значи. Сигурно и онези край "ворона" са си викали в началото: "Ха, прибраха Иван Иванич. Много важно. Сигурно е виновен. Бездруго беше кривоглед и не си изтриваше добре обущата на прага".

Изобщо системите се омешаха - и ние с тях. Навремето бях позачитал някои идеолози на конвергенцията - Ростоу, един Робърт Хайлбронер, мисля, че имаше и Тинберген. Социализмът щял да вземе нещо от капитализма - и обратното, и системите щели да си заприличат, пишеха тези хора преди около половин век. Настоящето сигурно надминава очакванията им - социализмът взе кризите и дивашкото социално разслоение, капитализмът взема чиновническия произвол над икономиката и успешно въвежда



финансов тоталитаризъм



Онзи ден носим домашния котарак на ветеринар - беше силно закъсал с едната лапа горкият. Нокътят му беше задълбал навътре, оказа се невъзможно да се оправим с това вкъщи. Носим го до лечебницата в картонена кутия, затворена отвсякъде, с дупчици отгоре, разбира се. Котаракът не си харесва временния затвор, но не буйства особено, изтърпява десетината минути до доктора. Там вадят животното, хващат го здраво и се начеват няколко болезнени манипулации, включително инжекция, чиито ползи за себе си Котофац Гуга няма как да схване. Мъчене си е. Той мяука, иска да се изтръгне. По едно време за секунди го охлабват върху ламаринената маса. За мое велико изумление котаракът не рипва от нея и не хуква като луд през отворената врата навън, където растат тревички, пеят апетитни птички, цъфтят пъстри дървеса, а отгоре синее истинско голямо небе...

Знаете ли какво направи той? Направи три крачки - до кутията. И се намъкна в килийката си с обиден вид. Само това познаваше.

Мисля си, че и ние така. Бяхме тръгнали към свободата, а то - или маниашки жестове, или три крачки до най-малкото зло. Уж. Килийката.