:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 424,013,444
Активни 101
Страници 16,902
За един ден 1,302,066
Стара слава

"Форбс-400" - ароматът на многото пари

Рейтингът на най-влиятелните и богати американци се е появил за първи път през 1982 г., оттогава досега само 58 имена стоят твърдо в него
Миналата седмица американското списание "Форбс" за 24-и път публикува годишната си класация на 400-те най-влиятелни личности в САЩ. За първи път това се случва през 1982 г. и тогава появата й има почти шокиращ ефект.

В тазгодишната класация почти нищо не изненадва. С новите си 3 млрд. долара Бил Гейтс здраво стои на върха с вече 51 млрд. състояние. Втори в клуба на богатите е Уормън Бъфет с 40 млрд., а трети - другият от създателите на Microsoft, Пол Алън - с 22,5 млрд. долара. И т. н. , та чак до новодошлите в рейтинга - двамата собственици на компанията Google.

През последните години класациите на "Форбс" вече трудно изненадват, за сметка на това в историята има безброй любопитни подробности. За някои от тях разказва публикация на изданието, която препечатваме с малки съкращения. Както твърди самото списание, рейтингите на богаташите измениха виждането на американците за богатството и богатите хора. Най-малкото поради факта, че те започнаха по-лесно да смятат чуждите милиони.

------

На 13 септември 1982 г. "Форбс" за първи път публикува списъка на 400-те най-богати хора в най-голямата в света икономически държава. Тогава някои осъждат публикацията, тъй като рейтингът възпява най-непригледните излишества на капитализма. Други приветстват списъка като доказателство, че Америка остава страната на големите възможности. Но всички навярно ще видят мащабността на измененията в рейтинга за 20 години - само 58 души от първия "Списък 400" фигурират във всички следващи рейтинги. През 1982 г. в него е имало 11 представители на Хант, 14 на Рокфелер и 28 на Дюпон - хората на трите династии представляват 13% от участниците в рейтинга. През 2002 г. в списъка има само един Хант, три Рокфелер и нито един Дюпон.

Исторически, рейтингът на "Форбс" моментално става сензация и дори влиза в речниците.

От всички участници в рейтинга само един е дал "Форбс" под съд. През 1983 г. тексаският петролен магнат Кенет Дейвис, един от тримата братя Дейвис, попаднали в класацията с общ доход 600 млн. долара, поискал



да се забрани публикуването



й, но федералният съдия Дейвид Бейл-младши отхвърлил иска му. Огласявайки решението си, съдията обяснява: "Значителна част от нашето национално богатство се контролира от участниците в списъка на "Форбс". Парите са власт. Собствениците на значителни състояния имат огромно икономическо, социално и политическо влияние и американската общественост има право да знае кои са тези хора". Колкото до Дейвис, неговото желание да не фигурира в рейтинга скоро се изпълнява - през 1985 г. семейният бизнес на братята фалира.

Още няколко десетки участници в първия списък впоследствие фалират. Още толкова имат проблеми със закона. Бившият шеф на "Сотбис" Алфред Таубман, попаднал във "Форбс" през 2002 г., бе осъден на 1 година затвор за мошеничество по време на аукционите. Джон Елефтер Дюпон излежава 30-годишна присъда за убийство. Марк Рич, неизменно попадащ във всички рейтинги на богаташите, живее в Швейцария и не смее да стъпи в САЩ, въпреки че през 2001 г. президентът Бил Клинтън го помилва. Всъщност нито един от участниците в първата 20-ица от 1982 г. не успява да съхрани мястото си.



"Форбс" изобрети метод



за постоянното изчисление на богатството на хората. Но отделни опити да се съставят подобни рейтинги е имало и по-рано. В Ню Йорк и Филаделфия списъци на местните богаташи се появили още през ХIХ век. През 1892 г. "Ню Йорк трибюн" публикува поразителен по обем списък на 4047 американци, чието състояние се оценява на не по-малко от 1 млн. долара /20 млн. в днешно време/. Аналогичен опит през 1904 г. предприема "Уорлд Алманах". На оценката на състоянието на богатите американци са посветени и няколко книги - "Историята на великите американски състояния", "Барони-разбойници", "60 американски династии" и др.

Рейтинги на богаташите от време на време се появявали и в списанията. Един от тях - списък от 30 фамилии, бил публикуван на 2 март 1918 г. в издание, което излизало два пъти в седмицата и се наричало на името на основателя си - емигрант от Шотландия Б. Ч. Форбс. В края на 1970 г. синът на Форбс - Малколм Форбс, главен редактор и единствен собственик на "Форбс", решава да създаде регулярно обновяваща се класация на богатите американци. Първият въпрос бил колко души да включат в списъка? Изпълнителният редактор Джеймс Кук, чувайки за концепцията на рейтинга, възкликва: "А, вие имате предвид нещо като "Списък 400" като на мисис Астор?" Кук има предвид списъкът от 400 важни персони, от който през 1890-те години мисис Уилям Б. Астор кани на своите балове /балната зала просто не събирала повече хора/. Така се появил "Форбс-400", в името на който има и аромат на стари пари.

Съставянето на първия списък отнело повече от година. Аналитиците на "Форбс" изучавали статистиката на Комисията по ценните книжа, статии от вестници, съдебните досиета по делата за наследство, разводи, данните на държавната агенция по нефта и др. Работейки над проекта, те изобретили собствен метод за оценка. Така например стойността на частните компании се изчислявала най-напред според техните доходи, после - според печалбата, след което се прилагат коефициент, позволяващ да се види отношението на възможната цена на компанията към нейната печалба. Стойността на недвижимото имущество се смятало по документите за собственост, като се отчитат дълговете и данъците. В рейтинга



влизали само граждани на САЩ



След няколко месеца работа станало ясно, че най-ниският праг на размера на състоянието на участниците е около 100 млн. долара. Затова било решено да се направи друг списък на големите семейни състояния, в които всеки член от фамилията притежава по-малко от 100 млн. долара.

След това аналитиците на "Форбс" прозвънявали различните участници в рейтинга. Някои направо затваряли телефона, други протестирали, трети - заплашвали. Някои тънко намеквали, че са готови да платят, за да не ги включват в рейтинга. Но около половината от участниците били готови да разкажат за себе си.

Сигналните броеве на "Форбс" от 13 септември 1982 г., в които на 50 страници били описани 400-те най-богати американци, били разпратени на медиите. И веднага привлекли вниманието. Още повече че в него са попаднали знаменитости като Йоко Оно и Боб Хоуп, пациент на психиатрията като Х. Л. Хант III, хора, скрили се от правосъдието в други страни, като Марк Рич и Роберт Веско, даже подозрителни личности, смятани за гангстери като Майер Лански и Морис Далитц. В първия рейтинг попада и самият Малкълм Форбс - той заел последното 400-о място. Вярно, че размерът на неговото богатство не бил посочен. Той влиза и във всички следващи рейтинги на "Форбс" до своята смърт през 1990 г.

Състоятелните хора, които не искали да попадат в списъка, предричали, че той



ще стане вид справочник за престъпници,



отвличащи хора за откуп. Но това не се случило. Макар че през 2001 г. в Ню Йорк бил арестуван компютърен мошеник Абрахам Абдала, който източвал сметките на богаташите.

През 1987 г. "Чикаго Трибюн" публикува сърцераздирателен очерк за "Геният от Оук Форест, когото "Форбс" пропусна", в който се разказвало за някой си Бил Стокър - 30-годишен собственик на множество компании, чието състояние вестникът оценява на 250 млн. долара. "Форбс" отвърнал на това през 1988 г. със статия, в която разкрил, че състоянието на Стокър е обременено от дългове, а размерът на собственото му състояние е значително по-малък. Стокър се разорил две години по-късно.

Веднъж Малкълм Форбс получил писмо от някой си Кит Гормензано от Сиатъл, който твърдял, че има състояние от 120 млн. долара. "Форбс" изпратил в Сиатъл писмо с молба да се провери тази информация и местният вестник изобличил Гормензано в лъжа.

От самото начало "Форбс" допуска, че в рейтинга ще има неточности, но с времето нивото на



достоверност на информацията



започнало да расте. В първия рейтинг на Джон Доранс Трети били приписани 2 млн. акции от "Кемпбел соуп", но се оказало, че той притежава само 2 акции. Комикът Боб Хоуп се усъмнил, че неговото състояния действително е достигнало 200 млн. долара. "Ако аз имах толкова пари, нямаше да ходя до Виетнам. Той щеше да дойде при мен", коментирал той. Хоуп изпаднал от рейтинга на "Форбс" през 1984 г., когато журналистите открили, че повечето от закупените от комика земи в Южна Каролина не могат да бъдат застроени. От това състоянието на Хоуп намаляло на 115 млн. долара, а същата година долният праг бил 150 млн. долара.

Друг казус възникнал през 1994 г., когато аналитиците на "Форбс" открили, че две наследнички на състоянието на Дюпон, фигуриращи в списъка - Марианна Силиман и Елинор Раст - от няколко години не са между живите.

Журналистите се научили да издирват богаташите, които избягват публичността. В края на 1980 г., изучавайки регистрацията на частната компания "Кох Индустрис", един от изследователите открил, че 16% от нея принадлежи на никому неизвестния тогава жител на Хюстън Дж. Хауърд Маршал Втори. През 1989 г. той попаднал в рейтинга на "Форбс", а след това се прославил още повече, след като се оженил на 90 години за пишната мис Плейбой Ана Никол Смит.

Навярно не всички американци, които заслужават да са в списъка на "Форбс", са открити, но във всеки случай им става все по-трудно да се крият.
1
946
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
01 Октомври 2005 13:23
...

Редактирано от - Vox_Dei на 18/7/2007 г/ 23:01:39

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД