Той прави опити за ясновидство чрез самовнушение, разказват полицаи, които го разследват. Такова е заключението на психиатрите за нашумелия преди години и самообявил се за екстрасенс Десислав Велков - Деси. За последно той е задържан в края на миналата година. Този път с постоянна мярка. Престоява няколко месеца в предварителния арест на Софийския затвор.
---
В затвора Десислав Велков не е приет добре, разказват надзиратели. Такива като него не се вписват в обществото на престъпници. Подложен е на психически тормоз от затворници. Местят го от един отряд в друг. Накрая е напълно изолиран.
Това води до преразглеждане на мярката му за неотклонение. Освобождават го, но от 8 февруари тази година е под домашен арест. И сега Десислав се намира в жилището на родителите си в плевенското градче Искър (Пелово). Няма данни да е нарушавал домашния арест, нито нови жалби срещу него. Намира се под постоянен контрол, няколко пъти в седмицата му се правят проверки, казват от полицията. Буквално всеки месец униформени го конвоират до различни градове, където срещу него се водят дела. 18 на брой. Голяма част от тях са за нанасяне на телесна повреда на различни момичета и жени, за използване на фалшиви документи, затова, че е се е представял за полицай или екстрасенс, както и едно за грабеж. Но Десислав все още не е осъден ефективно. Дори по едно дело.
Някои от потърпевшите не чакат възмездие. Преди няколко години Десислав е пребит във Варна от близките на жена, върху която проявява "екстрасенските" си способности.
"Недоумявам как някой може да бъде излъган от този човек, по всичко личи, че той има някакво отклонение - в жестовете, в начина му на говорене. Как е успявал да въздейства върху толкова момичета, някои са ходили при него по няколко пъти, той дори не може да изплаши с вида си?" - разказва полицай, водил едно от дознанията срещу Велков.
"Той вярва в това, което прави, но не е луд, просто му харесва този начин на живот", убеден е криминалистът. Според него Десислав се вживява още повече в ролята си, след като през 1995 г. получава карта на извънщатен сътрудник на полицията.
"Тогава такива документи се даваха много по-лесно, отколкото сега, но се чудя как може да е даден на този човек", недоумява служителят на МВР.
Историята
На 24 ноември 1997 г., след предаване на "Каналето" за известния вече Деси, вътрешният министър Богомил Бонев заявява официално, че той не работи в МВР. Според Бонев Велков е назначен от ексминистъра Любомир Начев и уволнен от наследилия го Николай Добрев. Бонев предоставя на медиите справка, според която от 23. 10. 1995 г. до средата на 1996 г. Велков е бил извънщатен служител към Охранителна полиция на Пето РПУ в София, а от 10. 07. 1996 до 23. 10. 1996 г. - в направление "Личен състав и развитие на кариерата" към Дирекция на националната полиция (ДНП). След това картата му е иззета и контактите на МВР с него са преустановени, пише в справката.
Още на другия ден Любомир Начев заявява, че не той е назначавал Деси като сътрудник в МВР и цитира Закона за МВР, според който сержантският и извънщатният състав на МВР се назначават от съответните регионални директори.
На другия ден в официално съобщение на МВР се заявява, че през есента на 1996 г. тогавашният директор на ДНП Иван Димов е върнал тайно отнетата карта на Велков. Това е станало и чрез ходатайството на служител от кабинета на президента Желю Желев, се казва в безпрецедентен факс до БТА.
В него се описва как екстрасенсът е бил използван от полицията в борбата с престъпността като част от "научен експеримент" по времето на Начев. Аргументът на Димов да върне картата бил, че така ще бъде "балансиран" разстроеният от липсата й екстрасенс-криминалист и ще му се даде възможност за реабилитация. Така "експериментът" продължил неофициално и по времето на Николай Добрев, за което самият той едва ли е бил уведомен.
Два дни по-късно от секретариата на д-р Желев разпространяват опровержение, в което се заявява, че "никога никакво отговорно лице от кабинета на президента не се е ангажирало с назначаването на Велков в полицията".
Междувременно, през септември 1997 г., когато Велков е едва на 23 години, той дава пресконференция.
"Не измъчвам пациентите си, обвиненията в сексуален тормоз над млади жени са лъжа", заявява той. Разказва, че от 1990-а преглежда, въпреки че няма медицинско образование и дори документ за консултант. Но има документ от лаборатория на здравното министерството за способностите си. Твърди,че лекува 24 болести, между които възпаления на бъбреците, белия и черния дроб, невроза, ларингит, язва и артрит. На ден приемал от 60 до 120 души.
"Дарбата ми е от Бога и затова не събирам задължителна такса за сеансите си. Нямам фирма и не обявявам данък общ доход", казва Деси.
2 години по-късно в Плевен приключва първият съдебен процес срещу него. Присъдата е оправдателна, с която се отменя тази на предишната инстанция, макар тя да е условна и глоба от 6000 лв. Обвинението е за упражняване на професия, свързана със здравеопазването, без необходимата правоспособност. Жалбата е от жена, че е събличал и се е гаврил с дъщеря й по време на преглед. Съдът оправдава Велков с мотива, че е бил съден по член, отнасящ се за медицински лица, каквото той не е. Магистратите поне уточняват: това не означава, че той ще може да упражнява повече тази дейност.
Но не би. 2 месеца по-късно Десислав отново дава пресконференция. Репортерка го обвинява, че преди време се е опитал да я свали от влака София-Варна и да я отведе някъде, като размахвал карта на сътрудник на МВР.
Велков не отрича. Дори обяснява, че е "изпълнявал задължения като член на "Национално гражданско реформистко движение", регистрирано като охранителна фирма. Твърди, че работи за нея, като открива откраднати коли и изчезнали хора. Не обяснява как прави това, при положение че според собствените му думи, може да познава само в дома си в Пелово.
Той показва психиатрична експертиза от 1998 г. от ВМИ-Плевен, според която е бил вменяем по време на екстрасенските прегледи.
През февруари 2002 г., след 2-годишни дела, Десислав осъжда държавата по закона за отговорността за нанесени вреди на гражданите. Заради делото, по което го оправдават. Обезщетяват го с 3000 лв. Тогава адвокатът му заявява, че след медийна атака Деси е бил изхвърлен от МВР, а семейството му се е разпаднало (за кратко той е женен). По ирония на съдбата Велков не плаща дължимия хонорар на защитника си.
Междувременно самообявилият се за екстрасенс е разследван за още престъпления. Последното - на 21 октомври 2004 г. е задържан в София след жалба от 18-годишно момиче. Тя разказва, че Деси я води в апартамент на бул. "Мария Луиза", пребива я, снима я насила гола и я принуждава да подпише декларация, че няма да проституира. Жертвата е освидетелствана в "Пирогов".
При обиск в апартамента полицията намира две фалшиви служебни карти с негови снимки с надпис "Служба "Сигурност", 14 снимки на голи момичета с видими следи от насилие и 4 фотоленти със същото съдържание. По време на задържането Велков плаши, че ще се обади на ген. Бойко Борисов и на главния прокурор.
Срещу Десислав е образувано производство за причинена телесна повреда, противозаконно лишаване от свобода и принуда. Този път той задържан под стража. И изпратен в затвора.
Оттам започнахме.
-------
каре
Потърпевши: Искаше ни личните карти
Много момичета са подлъгани по обяви за работа - за детегледачки, служителки в детективско бюро и журналистки. Както става ясно, последната длъжност има за цел да се пишат положителни статии за Деси. Всички обяви канят в апартамента му на бул. "Мария Луиза". Там има и малко дете, спомнят си потърпевшите Зорка Тошева и Яна Йорданова. Ето разказа на една от тях:
"Посрещна ни усмихнато момиче. Веднага след това се показа млад мъж - много слаб и сериозен. Представи се като Деси и поиска да му дадем личните си карти. Аз казах, че придружавам приятелката си и няма нужда да взема и моята. Той отговори, че се налага от съображения за сигурност. Не знаех какво да правя. Вратата беше заключена и ние ги дадохме.
Мъжът изчезна, а заедно с него и нашите документи. На екрана на телевизора се виждаха входната врата и стълбището. Разбрах, че има камери. На стената имаше списъци с имена, между които на журналисти от известни медии.
Мъжът се появи и ни върна картите. Покани приятелката ми на интервю в друга стая. После каза, че е важно и аз да отида. Пита за родителите ми, за семейството ми, дали съм осъждана (моето категорично "не" го учуди много и той пита още няколко пъти). Каза, че трябва и двете да останем на работа. След като му отвърнах, че вече си имам работа, той ни постави ултиматум, че трябва да започнем веднага, и то с нощна смяна. Тогава се ядосах и тръгнахме.
После осъзнах, че може би е копирал личните карти. Наивно, но се обадих, за да помоля момичето да провери - ако Деси ги е снимал, тя да изхвърли копията. Но момичето беше друго, бяха го наели този ден. Тя каза, че е нормално да ни вземат личните карти и нейната била взета, но той щял да й я върне.
Май се оказахме късметлийки, че се разминахме само с това."
|
|