Преди да се включи в глобалната война срещу наркотиците, Жоао Гулау е семеен лекар със собствена практика в португалския град Фаро. Когато пристига в малкия си кабинет в Лисабон, 58-годишният мъж хвърля сакото си настрана. Той изглежда малко уморен от многобройните пътувания, които осъществява напоследък - светът иска да знае как върви португалският експеримент в борбата с наркотиците.

1 г хероин, 2 г кокаин, 25 г марихуана или 5 г хашиш - това са количествата наркотици, които законно могат да бъдат закупени и притежавани в Португалия. MDMA - активната съставка в екстази и амфетамините - също може да бъде притежавана, като разрешеното количество е до 1 грам. Грубо казано, тези количества са достатъчни за десетина дни. Те са изрично посочени в таблица, приложена към португалския Закон 30/2000. Гулау участва в създаването на разпоредбата, която постави страната му в челните редици на държавите, провеждащи различни експерименти с цел установяване на контрол върху наркотиците. Португалия проправи нов път, като реши да декриминализира всички видове наркотици. "Решихме, че по този начин може по-добре да контролираме нещата", обяснява той. "Криминализирането със сигурност не даваше по-добри резултати".

Като част от войната срещу наркотиците Португалия преустанови наказателно преследване срещу хората, които употребяват дрога. Веществата, изброени в таблицата в Закон 30/2000, все още са незаконни в Португалия - "в противен случай щяхме да имаме проблеми с ООН", обяснява Гулау, - използването на тези наркотици не е нещо повече от едно закононарушение, подобно на неправилно паркиране. Защо тогава са определени лимити? "Това е произволно установен лимит, обяснява Гулау, който в момента оглавява Националната програма за борба с наркотиците. - Когато разработвахме закона, почти не разполагаме с информация, която да използваме, спомня си той. - А и не бяхме сигурни, че програмата ще проработи".

Рисков бе въпросът как правителството може да опази гражданите от опасните наркотици. Един от начините е да упражнява строг контрол върху тези, които осигуряват дрогата - наркокартели, посредници и улични дилъри. Друг подход е да фокусира вниманието си върху клиентите - да бъдат арестувани, съдени и изпращани в затвора. Повечето правителства избират съдебното преследване като механизъм за контрол, а и като средство за превенция.

"Важното е да попречим на хората да си купуват наркотици и да ги употребяват, като използваме всеки възможен начин за това", смята Мануел Пинто Коелю (64 г.), който е сред най-големите противници на експеримента на Гулау. Пинто Коелю иска страната му да се върне към общоприетите правила за борба срещу наркотиците. Той също е лекар, ръководител е на клиники за рехабилитация на наркозависими. Сега обаче има противоречия с бивши колеги и със "системата", както самият той казва.

Най-големият му страх е, че родината му се е отказала от идеята за свят без наркотици. "Как е възможно да държиш младите хора далеч от наркотиците, когато всеки знае точно какво количество може да носи в себе си?", пита Пинто Коелю. Той не спира да пише писма и да подготвя презентации за "абсурдния експеримент с наркотици", провеждан в Португалия. Пътува по симпозиуми, за да предупреждава останалата част от света за опасностите, които този експеримент крие. Критичното му мнение го е превърнало в аутсайдер в родината му, но пък твърди, че е добре приет в чужбина. И показва доказателство - доклад на американската Служба за национална политика за контрол над наркотиците, който се отнася скептично към португалския експеримент.

Когато Жоао Гулау иска да обясни защо Португалия е решила да не преследва тези, които употребяват наркотици, той започва с обяснения за Революцията на карамфилите. През 1974 г. Португалия се освободи от продължилата почти 50 години военна диктатура - политическа промяна, в чийто символ се превърнаха карамфилите, които войниците поставиха на дулата на пушките си. "Изведнъж тогава се появиха наркотиците", казва Гулау за времето, когато португалците се връщат от отвъдморските колонии и носят със себе си марихуана. Той признава, че също е пушил трева, когато бил 20-годишен, тъй като "наркотиците ни обещаваха свобода. "

Тази "свобода" скоро завладява страната. Когато Гулау започва лекарската си практика във Фаро, при него идват родители на деца, които не само че пушат трева, но и са преминали на хероин. Той нямал никаква представа как да постъпи. След като в Португалия отваря врати първата държавна клиника за лечение на наркозависими, Гулау се записва на курс за обучение. "В този момент хероиновата епидемия тъкмо започваше", споделя той.

През 80-те години евтин хероин от Афганистан и Пакистан започна да наводнява Европа. Португалия не е единствената засегната държава, но според Гулау страната му е поразена особено тежко, защото хората не знаят как да се справят с проблема. Около 100 000 са били наркозависимите в Португалия в пика на епидемията в средата на 90-те години. Общото население на Португалия по това време е малко под 8 млн. души. Броят на наркоманите, които са се заразили с ХИВ вируса, също е значително по-висок, отколкото в много от останалите държави. Тогава португалското правителство създава комисия за борба с наркотиците, която е съставена от 11 експерти, сред които е и Гулау.

"Употребяващите наркотици не са престъпници, те са болни хора", казва Гулау. Комисията бързо приема това становище, което е в основата на експеримента в Португалия, чиято цел е да се справи с наркоманите, без да се предприемат възпиращи мерки. Логично продължение на това твърдение е, че хората, които не са престъпници, не трябва да бъдат третирани като такива. Те не трябва да бъде арестувани, изправяни пред съд или хвърляни в затвора. Наказанието за притежание на наркотици в Португалия преди бе до 1 г. затвор. Португалският експеримент стартира, след като Закон 30/2000 влиза в сила преди почти 12 години, а екипът на Гулау в момента изчислява колко пари е спестила съдебната система.

Хашиш, кокаин, екстази - португалската полиция все още изземва и унищожава тези вещества. Полицаите обаче първо претеглят откритото количество наркотици и се консултират с официалната таблица с 10-дневните лимити. Всеки, който притежава наркотици над въведения лимит, се третира като дилър и му се предявяват обвинения в съда. Всеки с по-малко количество от лимита трябва да бъде докладван в рамките на 72 часа пред специално създадена за целта комисия.

В Лисабон например местната комисия по наркоманията се помещава на първия етаж на невзрачна офис сграда. Идеята е, че никой не трябва да се чувства неудобно, ако бъде видян тук. 19-годишен младеж чака в една стая. Полицията го е заловила с около 1 г хашиш. Социален работник вече го е разпитвал. Това е първият път, когато е арестуван с наркотици. След това с младия мъж разговарят психолог и адвокат. Те искат да знаят дали е наясно с опасностите, които крие употребата на наркотици. "Да, да, от училище, казва той. - В училище имахме урок по превенция". Ако не бъде заловен в следващите три месеца, неговият случай ще бъде прекратен. "Няма да информираме никой, че си бил тук, и това няма да бъде вписано в досието ти, обяснява адвокатката. - Но ако се случи втори път, ще има сериозни последствия". Какви са тези последствия? Адвокатката не може да се сети нищо, което да прозвучи сериозно. Може би няколко дни общественополезен труд. Комисията също така може да налага и глоби. Лисабонската полиция изпраща около 1500 души на комисията всяка година, или по пет души средно на ден. 70% от тези случаи са за марихуана.

Жоао Гулау описва португалската програма като "хуманна и прагматична". Тя се основава на декриминализацията, която обаче не трябва да се бърка с легализация на наркотиците. Той показва диаграми, таблици и графики, които са само част от данните, които екипът му е събрал през годините. От тях става ясно, че се увеличава броят на португалците, които в някакъв момент са вземали наркотици незаконно. В същото време обаче броят на тийнейджърите, които взимат дрога, намалява. Броят на наркоманите, преминали през клиника, също се е увеличил драстично, докато броят на заразените с ХИВ вирус е намалял значително.

"Не сме открили чудотворно лечение", казва Гулау. На базата на постигнатото в последните почти 12 години, заключението му е: "Декриминализацията на наркотиците не доведе до задълбочаване на проблема".

В момента най-голямото притеснение на Гулау е, че правителствената политика на строги икономии може да ореже парите за програмата. Декриминализацията е безсмислена, ако не е придружена от прилагането на програми за превенция, клиники за лечение на наркозависими и други социални дейности. Преди началото на кризата Португалия харчеше 75 млн. евро годишно за програми, свързани с борбата с наркотиците. Засега обаче Гулау вижда, че са орязани няколко милиона от парите, предназначени за програмата, но ако кризата в страната се задълбочава, парите в един момент ще се окажат недостатъчни.