Наскоро разбрах, че съм осъден по гражданско дело и с въпросното съдебно решение е започната процедура по принудително изпълнение. Възможно ли е по закон да има решение по дело, на което не съм бил?

К.К., София



Има ситуации в правораздаването и в познаването на законите, които задължително трябва да се имат предвид от всички хора. Става дума за случаи, в които те задължително трябва да се интересуват и да следят, и да не подценяват. Едни от тези хипотези са именно тези, които са свързани с възможността някой да не получи призовка, защото примерно се крие или пък отсъства често. Както и със законово закрепените случаи да се стигне до съдебно решение, без някой да разбере - защото не е разбрал или пък защото надменно се е отнесъл към връчени му призовки или други съдебни книжа.

Преди 5 години бе приет изцяло нов Граждански процесуален кодекс (ГПК), който действително предвиди хипотеза, при която е възможно дадено лице да не разбере, че спрямо него има съдебно решение - без значение от това дали е ищец или ответник. Става дума за т.нар. неприсъствено решение, предвидено в чл.238 от действащия ГПК.

Идеята на това нововъведение бе по този начин страните, които се съдят, да се дисциплинират повече, да не гледат на съденето като на нещо лесно нещо. Целта бе и ответниците да не се крият от съд и призовкари, а пък ищците, които са задвижили съдебната процедура, да са наясно, че трябва да се явяват постоянно и навреме.

Затова и според разпоредбата на чл.238 от ГПК до такова неприсъствено решение се стига, ако примерно "ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото". При тази ситуация "ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника". Същото право е дадено и на ответника, ако пък ищецът не се яви на първото заседание и не е взел становище по отговора на исковата молба.

Неприсъствено решение може да има само ако едната страна бяга от процеса, а другата е изправна и се явява. Така ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба, ако ответникът не е подал в срок отговор, и накрая, ако и двете страни не се явят в първото заседание по делото, делото изобщо не се гледа и направо се прекратява.

За да постанови неприсъствено решение, съдът е длъжен да спази няколко правила. Както и да са налице определени обстоятелства. Такова решение може да има само ако предварително на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Отделно от това и в зависимост коя страна не се явява, искът или трябва да е "вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства" (когато неприсъственото решение е срещу ответника), или пък да е "вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства" (ако не се явява ищецът).

Добре е, че все пак ГПК предвижда възможност за защита срещу неприсъствено решение. Това става чрез разпоредбата на чл. 240. Така в едномесечен срок от връчването на такова решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от горестоящия съд неговата отмяна. За целта обаче страната трябва да докаже, че е била лишена от възможност да участва в делото поради една от няколко изрично изброени причини. Първата сред тях е да има ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание. Втората е да се докаже невъзможност да се узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства. Друга причина може да е съответният човек да не имал възможност да се яви лично или чрез повереник, и то пак поради "особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее".