Резюме:

Комедия на нравите или комедия на маниерите, или, както сега се казва, "ситком" (Situation Comedy)? Не ги разбирам тия тънкости на наратива. В парламента някой каза, че не всеки разбира философския наратив на Доган (че купуването на гласове е европейска практика).

Понеже ви пиша не наратив, а най-просто писмо, ще напиша за най-прости джумбуши с политици. За всеки ще кажа нещо хубаво. До гуша ми дойде те да се взаимно оплюват, а в предизборните си обещания да се надплюват.

Край на резюмето.



След като обявяваше печелившите числа от тотото, легендарният телевизионен говорител "Чичко Филипов" казваше "На спечелилите честито!"

Сега аз искам да кажа: На спечелилите изборите честито. На гласувалите за тях съболезнования. Ама това са едни и същи хора, ще каже някой. Да. Тъкмо това е джумбушът. Ситкомът.

Предсрочните парламентарни избори бяха успешни, в смисъл че успешно насочиха народното недоволство в руслата на старите партийни канали. Каналите водят към помийната яма, казвам аз.

Чудомир го е казал по-хубаво от мен. В разказа "Юряяя!" на един чобанин му казали да гласува, да си пусне гласа и той си пуснал гласа: "Юряяя!"

Не бивало да казвам, че всички са маскари. Освен от Чудомир, и от Алеко ли да се откажа? Хайде де.

Предсрочните парламентарни избори ги предизвика експремиерът Бойко Борисов. Той се фръцна и се оттегли, когато българските "уотъргейтове" и пр. скандали направиха прекомерно ачик българската политическа нечистоплътност. Но изборите не са баня, та политиците да излязат от нея изкъпани. В римските терми политическите мъже бистрели политика, докато киснели в басейна, в турска парна баня кеф - хамам ханъми после ти поднасят шербет и кафе, в руска баня яко те шиба с брезови клонки девочката, ама после квас, водка, хайвер, във финландска сауна много се изпотявате мъже и жени заедно, ама после пиете бира.

Римска, турска, руска, финландска. Няма българска баня?

Сетих се. Българската военна баня в Афганистан.

Немалко българи гласуваха за ГЕРБ и за БСП въпреки политическата им нечистоплътност. Когато беше в София през 2007 г., президентът на САЩ Джордж Буш-син нарече Сергей Станишев "Мистър Клийн", сякаш изкъпан го вижда. Аз бях в САЩ, като преведох книгата на Джордж Буш-баща, и бях с понижена способност да повярвам, че синът му може да каже нещо умно. Но знаех, че той ще спечели срещу Ал Гор, още преди нечестното преброяване на гласовете във Флорида. Буш беше петролът и шпионажът, Ал Гор правеше филм за глобалното затопляне, вещаещо планетарна катастрофа. Ясно ми беше кой ще стане президент.

А Сергей Станишев, Мистър Клийн, не е клийн колкото натовец, изкъпан в Афганистан. Задграничните мисии ги деля на чисти и мръсни. Ако в чужбина спасяваш затрупани от земетресение, ако си лекар и спасяваш хора, ако си строител - е едно. Друго е военен кореспондент и шпионин, зная от личен опит. Трето е военен баняджия в Афганистан. Това да ни е обеца на ухото.

Навремето българският класик писал за западняка, който всеки ден вземал душ и се чудел защо българският теляк му сваля от гърба масури кир като макарони. Българският Мистър Клийн е издънка на партия столетница, която печелеше изборите с 98%, без да подкупва циганите. Бойко Борисов е от подземния свят и макар комунист от милиционерска школа, е от слугинския персонал на комунистите; каквито и мръсотии да прави, не може да си докара 98%. Това да ни е обеца на ухото.

Ама защо все обеца, обеца, обеца ми се върти в главата? Сетих се. Защото на руски "серьожка" значи обичка за ухо. Не можем да говорим руски или украински така добре като Сергей Станишев, но понеже обичаме руската литература и сме чели доста много руски книги, знаем че "серьожка" значи обичка за ухо. Ей че съм злоезичен. Злоезична пасмина сме ние преводачите.

Преводачките от испански наричаха Надежда Михайлова (която сега е Надежда Нейнски) "Надка Патка", понеже хич не я биваше да превежда. Стефан Савов, тогавашен зам.-председател на Съюза на преводачите (по-късно той стана председател на Народното събрание), напразно се опитваше да й оправи преводите, но като не става, не става и туй то, няма оправия. Далеч по-оправна се оказа Надежда в политиката, когато се залепи за тогавашния премиер Иван Костов и стана "Надя гаражната", понеже си приватизира грамадния гараж на ЦК на БКП зад канала. Тогава Томски и аз правехме едно предаване, което се казваше "Телевизионен наблюдател". След като коментирахме една политическа книга, получихме от тогавашния премиер Иван Костов писмо, в което той ни мъмреше, че не така се коментират книги. По-късно узнах, че писмото било написано от Надежда, Иван Костов само го подписал. Ми да е гледал какво подписва. Аз се изцепих в ефир, че разликата между нас и премиера Костов е няколко вагона книги. Излезе ми прякор Джимо с вагоните. Джумбуш! Ситком!

Да си призная, отпреди това му имах зъб на Костов. Още бях в държавната телевизия (други телевизии нямаше), а Костов беше финансов министър. Знаех си, че не ставам за началник, и не исках да съм, но когато председателят Огнян Сапарев отиваше някъде, трябваше да му сядам на стола. "Виж там, уреди за Денчо Бояджиев" - каза той, преди да замине. "Иди при финансовия министър; двамата сте икономисти, ще се разберете."

Никакъв икономист не съм в сравнение с Иван Костов, нито един ден в живота си не съм работил като икономист. Освен това да си във властта е страхотна школа и който е във властта, знае неща, които ти и десет икономически факултета да си следвал, не знаеш. Продължавам да не знам как и защо Иван Костов продаде българска собственост за милиарди. Но въпросът, който трябваше да уредя с него, беше пределно прост. Телевизията даде на Денчо Бояджиев няколко хиляди дойче марки да му направят протеза в Германия, Костов като финансов министър трябваше да подпише Денчо да замине с марките в джоба си. На Денчо единият му крак беше отрязан от трамвая, той беше репортер, което значи много тичане и е по-лесно да тичаш с по-добра протеза. Иван Костов, който управляваше милиарди, отказа да подпише. Той е висок мъж и застава в леко прегърбена стойка, което не е недъг, просто връзката му виси надолу, а брадичката му издадена напред. Като ми каза не, страшно ми бе на сгода за един ляв ъпъркът. Ръката ми отиде нагоре, спря се под брадичката му и му оправи възела на вратовръзката. Сдържах се да не стана за резил.

Сега стават. На ул. "Граф Игнатиев" се срещнали Волен Сидеров и Иван Бакалов, който сега прави "е-вестник" и пише против Волен. Както се разминавали, Волен забил един юмрук под рамото на Иван и Иван не знаел да се смее ли, какво да прави. В студиото на "Неделя 150" по "Хоризонт" на БНР Волен се нахвърлил да бие Корман Исмаилов и Величко Конакчиев, който е опитен радиоводещ, се видял в чудо как да овладее положението.

Експремиерът Бойко Борисов каквато е хала, нали Берлускони премери колко педи му е широк гърбът, може да ги напердаши всичките тия капути, дето го превъзнасяха, а се скриха в миши дупки или си завъртяха задниците като калайджии. Като въртиопашки. Петко Бочаров, Евгени Дайнов, някой си Бареков, когото не съм виждал, понеже нямам телевизор, коментатори, социолози и политиканстващи професоря, умуващи над харизми, речитативи и наративи, кат високия философски наратив на Ахмед Доган. Какъв ти философски наратив, Доган - ето, говоря хубаво за него - внесе яснота: "има обръчи от фирми" около всяка партия.

И Волен Сидеров - ето и за него хубаво говоря - говори ясно. Прочетох всички предизборни програми. Бла-бла. Дрън-дрън на български. А на "Атака" програмата е като манифест, атакаджиите ясно казват какво искат. Много от нещата, които те искат, и аз ги искам. Но съм далеч от мисълта, че са осъществими. Във всеки случай не се присъединявам към глутницата "демократи", лаещи "Атака".

Сега за "шменти капели", както се изрази експремиерът Бойко Борисов. Фукам се аз, че съм преводач, но не успях да преведа "шменти капели" на английски. Помолих за помощ във форума, добре, че българин, работещ в Сингапур, ми подсказа.

Макар че съм враг на простотията въобще и на простащината на Бойко Борисов в частност, и за него, и за Иван Костов ще кажа хубави неща сега, когато въртиопашките (по-горе съм ги назовал поименно) се спотайват или си въртят задниците и плюят Бойко Борисов баш във вестниците, които го венцеславеха и които са банкови креатури баш на същите хора в сянка, за които той бе фасада или фронтмен в лошия смисъл.

Иван Костов, когато беше премиер, мъжествено взе едно трудно за вземане решение - България да не се превръща в бежански лагер за бежанци от югозападните или от западните Балкани, когато там имаше междуособни войни. Той каза "не" и чест му прави, че не бе мека Мария. Не е лесно да кажеш "не" на световната задокеанска сила.

Аз имам моите подозрения защо позорното оскандаляване на експремиера Бойко Борисов започна, след като във Вашингтон го повикаха не да го хвалят, както той се фукаше, ами България да подкрепи израелското твърдение, че атентатът срещу израелски туристи на 18 юли 2012 на летище Бургас е извършен от "Хисбула". Ако е така, Бойко Борисов е проявил отличен политически и мутренски усет докъде да се подчиняваш на задокеанския "Кръстник".

И за "царя" ще кажа нещо хубаво. Ние сме малка страна, да си гледаме нашите работи, каза той, когато не се знаеше (сега знае ли се?) кой е ударил кулите близнаци в Ню Йорк. Когато комунистите докараха царя в България, той помете двуполюсния модел и да бе поискал референдум, можеше да върне монархията, ако с царско достойнство отхвърлеше свои имотни претенции, както пред очите ми той ги отхвърли пред Кеворк. Не една баница, както Валерия Велева разточи на Бойко и му я занесе в Банкя, когато той стана премиер, много баници разточи на "царя" народът тогава.

Защо все баници, баници, баници ми се въртят в главата? Сигурно щото ми се яде баница.



Jusautor DI copyright