"Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателят на Народното събрание".

Това е разпоредбата на чл.70 от българската конституция, която сигурно в следващите седмици ще се повтаря далеч по-често от законодателната програма на новия парламент. През 2006 г. в нея след дълъг дебат бе направена и промяна, която ограничи депутатския имунитет. И дори бе предвидена норма, според която "разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител".

Ситуацията преди изборите и действията на прокуратурата поставиха ребром въпроса дали Народното събрание няма да се напълни не толкова с депутати, колкото с кандидат-арестанти.

Както и за това,



доколко депутатите трябва изобщо да имат имунитет



срещу наказателно преследване - включително за образуване на наказателно производство срещу тях, а и за евентуалното им задържане.

Цялата предизборна патардия всъщност първоначално повдигна въпроса за имунитета на кандидат-депутатите. Това стана, след като само дни преди изборите прокуратурата официално обяви, че е открила доказателства за извършени от бившия вътрешен министър и тогавашен само кандидат за народен представител от ГЕРБ Цветан Цветанов престъпления. Последните били свързани с това, че като министър на вътрешните работи, той съзнателно е допуснал подчинените му да извършат престъпления по служба. Според прокуратурата този извод се правел и с оглед на задълженията му по Закона за СРС-тата - да упражнява контрол върху прилагането и използването на специалните способи за разследване. Според посочените от прокуратурата текстове от НК, ако всичко бъде доказано и пред съд, то бившият МВР шеф е заплашен с наказание затвор от 1 до 8 години. Нещо, което означава, че става дума за тежко по смисъла на закона престъпление, защото предвижда над 5 години затвор. А точно тези престъпления единствено могат да изключат депутатския имунитет. Но оказва се не и кандидатдепутатския.

Защото в официално съобщение преди изборите прокуратурата обяви, че има престъпление, но няма да има нито обвинение, нито арест, защото Цветанов има имунитет. Нещо повече. Държавното обвинение обяви, че заради тази неприкосновеност спира цялото дело, по което обвиняеми към момента са трима директори на Специализираната дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО) и един началник отдел.

В официално съобщение от държавното обвинение уточниха, че в Изборния кодекс няма предвидена процедура за снемане на имунитет на кандидат за народен представител. "След обявяване от ЦИК на резултатите от гласуването прокуратурата ще прецени дали е отпаднал имунитетът на г-н Цветанов, или са налице основания главният прокурор



да отправи искане до Народното събрание



за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване", съобщиха от там. Тук става дума за спора и тълкуването дали кандидатът има имунитет в промеждутъка между края на изборния ден и обявяването му за избран. Съществува хипотезата, че от края на изборите до полагането на клетва няма имунитет.

Така или иначе обаче, случаят "Цветанов" определено повдигна отново въпроса за имунитета на кандидат-депутатите. Той стана особено остър през 2001 г., когато тогавашният главен прокурор Никола Филчев атакува този имунитет, предвиден в тогавашния изборен закон пред Конституционния съд.

Тогава той поиска да бъде обявен за противоконституционен текстът на чл. 53, ал. 1 от ЗИНП. Въпросната разпоредба предвиждаше, че "по време на предизборната кампания регистрираните кандидати за народни представители и застъпниците не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност, освен в случаите на заварено тежко положение". В мотивите си към искането Филчев посочи, че този текст противоречи на конституционния принцип за равенство на гражданите, прогласен в чл. 6 на основния закон. В тях той посочи и че само конституцията, а не друг отделен закон, може да въвежда имунитет.

Филчев написа и че текстът от изборния закон може да осуети разследването на престъпленията, включително и на тежки.

В становище до КС тогавашното правителство се противопостави на главния прокурор с мотивите, че ако няма имунитет за кандидат-депутатите, може да се стигне до "необосновани обвинения", които да окажат влияние върху изборните резултати. Висшият адвокатски съвет, който също бе страна по делото, защити искането на Филчев.

Мнозинството от конституционните съдии приеха обаче, че текстът от



изборния закон не нарушава конституцията,



и отряза главния прокурор.

"Прокуратурата иска да си върши работата и да преследва престъпниците. Управляващите се страхуват да не им бъде потърсена отговорност за извършени престъпления при приватизация на държавно имущество и затова искат имунитет. А Конституционният съд ги обслужва", коментираха тогава от прокуратурата.

Решението на КС бе взето с много крехко мнозинство - със 7 срещу 5 гласа. Седемте съдии приеха, че имунитетът е обществено необходим и че той е "гаранция за свободното осъществяване на активното и пасивното избирателно право".

"Кандидатите за народни представители и техните застъпници имат възможност да подготвят своето участие в изборите и да провеждат предизборна агитация само в този период и в неговите рамки те не разполагат с необходимото време да се защитят срещу неоснователно повдигнато обвинение", написаха в мотивите си мнозинството конституционни съдии. Според тях "образуването на наказателно производство или задържането на кандидат за народен представител или на негов застъпник ще накърни по непоправим начин техните права, тъй като може да осуети участието им в изборите, да попречи на избирането на кандидата и да повлияе върху резултатите от изборите, като дискредитира пред избирателите както кандидата за народен представител, така и политическата сила, която той представлява."

"Дори и след това да бъде прекратено наказателното производство и да отпаднат повдигнатите обвинения, това няма да доведе до промяна в изборните резултати и няма да се възстанови вотът на избирателите такъв, какъвто би бил той в действителност", загрижено постановява КС.

Според висшите съдии вероятността от възникване на подобна хипотеза при избора за парламент



"обуславя правото на законодателя да вземе мерки,



за да не допусне външни за избирателния процес фактори и обстоятелства да влияят върху свободното упражняване на избирателното право и като последица да доведат до промяна в изборните резултати".

Тук трябва да се отбележи, че под външни фактори очевидно КС може да има предвид само прокуратурата, която единствено по закон и конституция може да повдига обвинение и да арестува. Или казано иначе - КС се притеснява от това, че прокуратурата може да не е справедлива и независима.

Останалите 5 съдии обаче приеха, че кандидатдепутатският имунитет е противоконституционен и нарушава принципите на равенството на гражданите пред закона, както и конституционните изисквания всички лица, извършили престъпление, да се привличат към наказателна отговорност и всеки обвинен в престъпление да бъде предаден на съдебната власт. "Кандидатите за депутати и техните застъпници са участници в предизборния процес, на които законът не може да създаде привилегия да не спазват наказателните разпоредби само заради това им качество", написа в особено мнение тази част от КС. Те смятат, че всеки гражданин е длъжен да спазва законите на страната и да зачита правата и законните интереси на другите. Както и че "не може да се твърди, че с привличането на кандидат-депутатите към наказателна отговорност ще се наруши тяхното пасивно избирателно право, защото веднага ще се постави въпросът - а не се ли накърнява



правото на потърпевшите лица



да търсят от съдебната власт в най-широкия смисъл на думата защита на накърнени свои права от деянията на лицата с предвидената привилегия (става дума за частния обвинител и граждански ищец в едно наказателно производство)".

Тези съдии припомнят и че КС е имал възможност да се произнесе по един категоричен начин, че изключенията от правилото, че всяко лице, извършило престъпление, подлежи на наказателно преследване, са изрично предвидени само в конституцията - Решение № 3 от 7.III.1998 г. по к.д. № 1 от 1998 г. В решението са изброени конституционно допустимите изключения, т.е. тези, които могат да имат имунитет - чл. 70 - за народните представители; чл. 103, ал. 4 - за президента на Републиката и вицепрезидента; чл. 132, ал. 1 - за съдиите, прокурорите и следователите, и чл. 147, ал. 6 - за членовете на Конституционния съд. Други изключения за наказателна неприкосновеност конституцията не допуска. Изразяващите особеното мнение считат, че няма никаква причина КС да се отклони от това свое единодушно взето становище и сега в настоящия казус да се произнесе в обратен смисъл.

Така или иначе, КС тогава се произнася точно в този обратен смисъл. Според конституцията и законите обаче решенията на КС могат и да се променят, те не са веднъж завинаги. Ако някой друг попита висшите съдии, те могат да се произнесат по коренно различен от тогавашния начин и да обявят имунитета на кандидат-депутатите за противоречащ на основния закон, например.

В крайна сметка отсега е ясно, че темата за имунитета и на кандидат-депутатите, а и на депутатите ще минава като червена нишка и ще бележи началото на новия парламент. Нещо повече. Вероятно това ще е и първият изпит, през който ще минат депутатите.









---КАРЕТА----

Историята



Харалан Александров, социален антрополог пред в. "Сега" на 21. 05. 1999 г.:



"Когато възниква френският парламент, се появява и едно нещо, което се нарича коридор за народа. Там хората са можели да присъстват на заседанията - политическата фигура стои до тълпата и тя директно му вменява какви решения да взема. Парижките лумпени са слушали речите на своите народни избраници и когато не харесали някого, го помъквали и му режели главата. Това довело до силно намаляване на депутатското тяло и до появата на идеята за депутатски имунитет."