Никой кредитор не желае смъртта на длъжника си, докато едва ли не всеки длъжник хвърля шапка при вестта за кончината на благодетеля си. И така е откакто светът се променил и измрели древните гали, които си услужвали със заеми, но за разлика от нас били дотам почтени, че ги връщали и на небето.
В очите на германците еврозоната прилича на казино в Монте Карло и да се говори за "загуби заради опрощаване/преструктуриране/подстригване на дълговете", е все едно да се обсъжда заклет комарджия, който е загубил много пари, изхвърлен е от казиното и разпалено обяснява: "Не постъпихте добре, тъй като сега няма да мога да ви върна заемите, а съм почтен човек!"

Комарджията не спира и след загубите пак е готов да играе, като ипотекира къщата си. Ясно е, че ако така продължава, ще загуби.

Освен плащането на чужди дългове, за чието възникване нямат никаква вина, напоследък германските данъкоплатци научиха, че "европейските приятели" са им фалшиви приятели. Те ги ругаят, ако не им отпускат достатъчно бързо пари и ако те не са в количествата, които да си наумили, че им трябват. В очите на германците разликата между Гърция, която с години плашеше, че ако фалира, ще повлече ЕС, и Северна Корея, която дрънка ядрено оръжие, за да изкопчи финансова помощ от Южна Корея, САЩ и Япония, не е никак голяма.

С годините, както американците за света, така и германците за Европа, са се превърнали в най-мразената нация. От Загреб на юг германците са виновни за всичко, което правят и което не правят.

Добилият слава през Втората световна война т. нар. "национален герой на Гърция" Манолис Глезос настоява Германия да изплати компенсации за окупацията в размер на ... 500 млрд. евро. (От Италия и България, които също участват в окупацията, той не иска нищо и премълчава факта, че изплатените от Германия през 50-те години на ХХ в. средства са били плячкосани от гръцката администрация.)

Твърденията на германските политици начело с канцлера Ангела Меркел, че германците печелят много повече, отколкото губят от членството си в ЕС (изнасят повече, страната е слабо засегната от кризата) вече не утешават данъкоплатците.

Преди началото на пълненето на поредната "каца без дъно" (Кипър, 10 млрд. евро) през март Европейската централна банка вече разполагала с данните за благосъстоянието на страните от еврозоната, но умишлено забавила обнародването им. След като данните се появиха в печата - Кипър е на 2-ро място с 267 000 евро на домакинство, Германия е на опашката с едва 50 000 евро и само 44% от населението разполага със собствено жилище) - стана ясно, че ЕЦБ е постъпила правилно: ако класацията беше излязла по-рано, едва ли и един германски политик щеше да гласува за отпускане на спешната помощ от 10 млрд. евро, ако държеше да запази мястото си в Бундестага.



Адският сценарий



Т. Щраубхаар е ръководител на Института за световно стопанство в Хамбург. Швейцарският професор описва голготата, която очаква германците при отказ от еврото и замяната му с със старата дойче марка или неин нов еквивалент - NDM. Според Щраубхаар техническите трудности около такава операция са преодолими (щом е бил извършен успешно преходът марка - евро, явно и обратното е възможно), пък и разходите за целта, колкото и да са големи, са еднократни.

Кризата ще настъпи в деня, в който Бундесбанк обяви курса на марката към еврото. Какво ще стане с германските кредити, възлизащи на билиони евро, които са отпуснати на страните от еврозоната? С всеки нов ден новата германска валута ще поскъпва спрямо еврото. Според Щраубхаар ще се случи следното. Щом германците напуснат еврото, останалите страни от еврозоната ще пуснат печатницата за пари, с които ще изплатят заемите си към германските заемодатели. "Пристигащите с влакове милиони и милиарди ще обезценят и намиращите се в германските трезори евробанкноти. Казано кратко и ясно, очакваното поскъпване на новата дойче марка ще съответства на едно огромно опрощаване на дълговете на всички други евространи за сметка на германците", казва той. Разбира се, длъжниците ще се радват до небесата, че за нула време, без да си мръднат пръста, са се отървали от дълговете си. Но това не е още краят на ужасния сценарий. Германия, която живее от износа си, едва ли ще може да изнася все така успешно продукцията си, тъй като тя ще стане изключително скъпа главно за евространите. А свиването на износа означава спад на икономиката и висока безработица.

За част от германците еврото беше нежелано още преди въвеждането му през 2002 г. При изборите за Бундестаг през 1998 г. основаната от издателя Болко Хофман партия за запазването на дойче марката събра 0.9% от гласовете. И до днес във ФРГ на шега казват вместо ойро (евро) "тойро" (от тeuro, скъпо).

Колегите на швейцарския икономист не са изненадани от черния сценарий, който би очаквал Германия при излизане от еврозоната. Бернд Луке, професор по макроикомика в Хамбург, членувал 33 г. в ХДС (Християндемократически съюз), учреди "пленум на икономистите", който още през 2011 г. се обяви с голямо мнозинство срещу удължаване срока на действие на спасителния чадър на ЕС. Досега Германия е дала за спасяването на Гърция 52 млрд. евро, като според Луке "на поне половината от тях следва да се гледа като окончателно загубени. Това съответства на целокупните разходи, предвидени в бюджета за 2011 г. за здравеопазване, образование и изследване в Германия".

На 14 април в Берлин 1500 души приеха програма и учредиха



новата партия "Алтернатива за Германия",



чиято цел е напускане на еврозоната. Социолозите й дават 25% електорална тежест. Партията бе наречена "Алтернатива", защото рефренът на Меркел е, че политиката за солидарност към изпаднали в криза държави (чрез спасителни фондове, чадъри, опрощаване на дългове) няма алтернатива. В списъка на прегрешенията на управляващите Луке и колегите му включват и нарушението на договора от Маастрихт (чл. 125), според който никоя страна от ЕС не отговаря за дълговете на друга членка.

Новата партия, която разполага с повече професорски глави, отколкото всички взети заедно други партии във ФРГ, парламентарно и извънпарламентарно представени, вероятно ще намери най-силна подкрепа сред привържениците на управляващата коалиция на Меркел (ХДС/ХСС и СДПГ (свободните демократи), която за пръв път от няколко години излезе с 1% преднина пред опозицията (ГСДП и зелените). Разбира се, че до изборите за Бундестаг на 22 септември т. г. ще изтече много вода. Утвърдените партии имат достатъчно време да заклеймят новата партия като "фашистка", "екстремистка", "с възгледи от миналия век", още повече че във ФРГ професорите не се тачат особено. Или да й откраднат част от лозунгите и тя да не събере нужните 5% за влизане в Бундестага.

Обикновеният германец, наричан снизходително Ото, традиционно гласува с джоба си и наблюдателите са на мнение, че покрай бирата, телевизионните сериали и Шампионската лига той няма да забележи появата на "професорската партия", стига някой да не посегне и бръкне дълбоко в кесията му. Т.е. вечните просяци, предвождани от Гърция и Кипър, към които е на път да се присъедини и Словения, ще постъпят добре, ако се снишат до изборите и не вдигат излишно кръвното на германския данъкоплатец с молби за нови заеми.

Има и по-ужасен сценарий за германския данъкоплатец. Ако разпределението на гласовете на 22 септември е такова, че Меркел не спечели изборите и "Алтернатива за Германия", с която би могла да се коалира, не влезе в парламента. В такъв случай на власт може да дойдат социалдемократите и зелените, които са известни с по-левите си убеждения, и в съюз с останалите да съсипят окончателно еврото, без ФРГ да излиза от него.