Юридически хватки, неизчистена процедура и претенции към съдии са на път да прекатурят справедливостта в Гватемала.

Става дума за съдебния процес срещу бившия диктатор Хосе Монт, който на 10 май т.г. бе осъден на 80 години затвор за геноцид и престъпления срещу човечеството по време на най-кървавата фаза от продължилата 36 години гражданска война (1960-1996) в тази държава от Централна Америка. Некрологът на това безумие включва 250 000, предимно цивилни жертви. Престъпленията, за които 86-годишният Хосе Монт бе осъден, са извършени през 17-месечното му управление през 1982-1983 година. Той е първият диктатор в размирната и превратаджийска история на Гватемала, който бе изправен пред Темида за подобни престъпления.

Хосе Монт взема властта с преврат, а в борбата срещу левите партизани е безмилостен и към цивилното население, главно местни индиански племена, заподозряни, че помагат на бунтовниците. Той става известен с кампанията си "Боб срещу оръжия". Населението било поставено пред избора: "Ако сте с нас, ще ви нахраним, ако сте против нас, ще ви избием". Армейски части и крайно десни полувоенни групировки започват жестоки наказателни акции в онези райони, чието население помага или симпатизира на бунтовници. Макар и само 17 месеца на власт (кажи-речи малко над година и половина), Хосе Монт си спечели имиджа на един от най-кървавите управници в региона и действията му предизвикват протести на правозащитни организации.

Между другото в Гватемала вече има осъдени за военни престъпления, извършени при хунтата на Монт. Миналата година петима бивши членове на военни формирования бяха осъдени на...



7710 години затвор,



всеки от тях за избиването на 256 жители в сверното село План де Санчес. През 2011 г. други трима бяха осъдени всеки на по 6000 г. затвор за избиването на 201 жители на също северното село Лас Дос Ерес, част от които също са жени и деца. За същия случай следващата година четвърти гватемалец бе осъден на 6060 години затвор. Селото било наказано заради изчезнало оръжие, което било попаднало при бунтовниците. Жертвите са били разстрелвани, удушвани или умъртвявани с удари с чук по главата.

Така или иначе сега дойде ред и на самия Монт - той бе изправен пред съда за избиването на общо 1771 души от племето мая иксил в северния департамент Коче през периода 1982-1983 години. Част от тях са и споменатите вече жертви от двете села. Впрочем през 1982 г. правозащитната организация "Амнести интернешънъл" разкри, че 10 000 гватемалски индианци и селяни са били избити от март до юли същата година, а 100 000 души са били прогонени от домовете им. В най-касапническия период от режима на Монт месечно са изчезвали по 3000 души, гласят данните. Въпреки това той е съден за смъртта на само 1771 индианци.

Между другото срещу политиката му скачат и самите военни и през август 1983 г. той е свален с преврат от военния му министър Оскар Викторес. След края на гражданската война през 1996 г. Хосе Монт известно време стои в сянка, но миналото десетилетие се връща в политиката. През 2003 и 2006 г. безуспешно кандидатства за президент, през 2006 г. отправяните срещу него обвинения за убийствата са отхвърлени от съда поради липса на доказателства, а през 2007 г. той е избран за депутат. Мандатът му обаче изтече през януари 2012 г, а заедно с него падна и депутатският му имунитет. Буквално две седмици след това той отново бе изправен пред познатите обвинения.

В започналото на 19 март дело прокуратурата твърдеше, че Хосе Монт не само е знаел, но и е заповядал да се извършат престъпните наказателни операции. Обвинението отстояваше тезата, че именно диктаторът



е авторът на тактиката за жестоката разправа



с политическите му противници. Прокурорите заявиха, че Монт си е затварял очите, докато войниците му са изнасилвали, изтезавали и опожарявали цели райони в опит да прочистят Гватемала от марксистки групировки. Като цяло прокуратурата поиска 75 години затвор за диктатора.

Както можеше да се очаква, Монт пледираше, че е абсолютно невинен: "През 1982 г. поех една Гватемала, която беше напълно банкрутирала и залята от подривни партизани", заяви той в залата. По думите му "мисията му като държавен глава бе повече да възстанови реда, защото Гватемала бе в руини, отколкото да ръководи и надзирава гражданската война на местно равнище", цитира го Би Би Си.

"Никога не съм давал разрешение, не съм подписвал, не съм предлагал и не съм заповядвал да се извърши каквото и да било против което и да било племе, етническа или религиозна група и всичко, в което ме обвиняват, не е подкрепено с нито едно доказателство за моето участие. Заявявам, че съм невинен, никога не съм имал намерения или цели да унищожа която и да е национална етническа група", казал още Монт.



Той прехвърли вината за извършените престъпления



върху военни, които сами вземали решения в конкретните бойни ситуации, докато той се занимавал главно с политическа дейност. Адвокатите му дори твърдяха, че той не е имал контрол върху операциите на бойното поле. Генералът също заяви, че масовите убийства може да са извършени от т.нар. Въстаническа армия на бедните.

Но на процеса, започнал на 19 март, показания дали 94 свидетели, които разказали за убийствата, изтезанията, изнасилванията на армията, чийто главнокомандващ е бил именно обвиняемият. Бяха представени и доказателства за масови гробове, както и документи, в които мая иксил се окачествява като главният вътрешен враг на тогавашния режим. На процеса бе посочено, че при Хосе Монт са избити 5.5% от населението на мая иксил.

На финала председателката на съда Ясмин Бариос обяви при четенето на присъдата: "Като де факто държавен глава логично е Хосе Монт да е знаел какво се случва в страната, но не го е спрял". Тя заяви също, че насилието, изнасилванията и гладът са били използвани като оръжие във войната срещу коренното население. "Племето мая иксил бе възприемано като враг на държавата, но то също бе жертва на расизма, защото бе смятано за нисша раса. Насилническите действия срещу племето не са били спонтанни, те са били планинари предварително", констатира Ясмин Бариос, която според Би Би Си прочела присъдата с остър критичен тон.

В крайна сметка 3-членният съдийски състав добави още 5 години към наказанието, поискано от обвинението. Стотиците хора, изпълнили залата на съда, избухнаха в аплодисменти и скандирали "Справедливост!" след произнасянето на присъдата. "Амнести интернешънъл" също приветства присъдата.



Но ликуването им се оказа прибързано.



На 20 май, или 10 дни след присъдата, Конституционният съд я отмени заради спор относно съдиите на процеса - впрочем претенции към съдиите имаше и по време на самото дело. Конституционният съд обаче уточни, че връща делото не от самото му начало, а само от 19 април т.г. - от тази дата то трябва да се възобнови. Истина е, че най-висшата съдебна инстанция неведнъж е била сериозна за нередности. Защитата искаше смяна на двама от съдиите, които подозираше в предубеждения. Дори в един момент адвокатът на обвиняемия Франциско Гарсия бе отстранен от делото заради иска му за отвод на съдиите, но впоследствие бе възстановен по делото. Той обаче продължи да настоява за отвод и сега Конституционният съд уважи иска му.

Защо обаче делото трябва да се преразгледа след 19 май. Според Би Би Си "в този ден Хосе Монт по решение на съда е останал временно без законна защита, след като адвокатът му бе отстранен от съдебна зала заради обвиненията му към председателката на съда в предразсъдъци към него. Тези няколко часа, в които Монт е останал без защита, връщат делото".

Зад тези обаче юридически основания стоят чисто политически съображения. Както подчертава Би Би Си, присъдата за геноцид срещу Хосе Монт е отменена - поне засега. Според "Икономист" редица среди в Гватемала, включително сега управляващите, смятат, че престъпленията срещу мая иксил са извършени не заради етническата им принадлежност, а защото са помагали на бунтовниците. Затова според тях обвинението в геноцид е пресилено. "Елитът на Гватемала реагира нервно при перспективата страната да бъде категоризирана като Сърбия и Руанда", констатира списанието.

Очевидно частичното преразглеждане на делото и евентуалната смяна на съдиите целят да отпадне обвинението в геноцид, което ще промени и присъдата. "Гардиън" съобщи, че след решението на Конституционния съд Хосе Монт е преместен във военна болница от затвора, където прекарал само един ден. Дали пък това няма да остане единственото наказание, което той ще изтърпи?