"Всички хора са равни пред закона" е принцип, прогласен от Всеобщата декларация за правата на човека и е възприет в почти всички конституции на държавите, които твърдят, че са цивилизовани и демократични. Още соцхуморът обаче е родил една крилата реплика на този принцип - че "всички са равни пред закона, но някои са по-равни", който от години всеки прилага към различни хора, ситуации, истории.

Последните няколко години бяха белязани със съмненията, че има няколко "по-равни пред закона" вече бивши представители на властта и особено един от тях. Защото каквото и да се случваше, каквото и да излизаше, каквото и да се казваше, експремиерът



Бойко Борисов винаги излизаше сух



Всеки може да си представи какво би се случило например с който и да е друг премиер в Западна Европа, ако в публичното пространство се появи запис, с който се спира проверка на митница или полиция в някоя голяма фирма. Там хвърчат глави дори само защото някога, някъде, някоя фирма била дала пари на съответния лидер или партия за изборите и това не е обявено по надлежен ред.

Всъщност, сянката на покойния вече Михаил Михов - известен като Мишо Бирата, ще преследва бившия министър-председател сигурно докрай. Това стана, след като в началото на 2011 г. излезе аудиозапис от разговор на премиера с шефа на митниците Ваньо Танов, в който Борисов му нарежда да спре митническа проверка на пивоварна "Леденика", свързвана изцяло с Михов. Тогава българският премиер разигра театър, като обяви, че ще направи всичко възможно да изпрати записите в чужбина. "Ще направя така, че ако мога да взема достоверни записи, да опитам да ги пратя за изследване в чужбина, защото тези, които се занимават с монтаж, знаят колко опасно може да се случи в едно изречение да се поставят или махнат думички." Така той в прав текст обяви, че според него записите са манипулирани. После забърка такъв словесен гювеч, че накрая излезе, че е жертва на чудовищен заговор, организиран от Държавна сигурност, от вражеската тогава РЗС, търговците на горива... Чак близо година по-късно прокуратурата обяви, че според експертиза става дума за презапис от истински, на практика неманипулирани записи от телефонно подслушване, разрешено законно по Закона за специалните разузнавателни средства и изпълнено от техническата служба на МВР. Накрая



и Борисов си призна, че е казал всичко,



което и без това се чува повече от ясно на записа. С едно изключение - имало някаква много здрава ругатня, която отправил спрямо тогавашния президент Георги Първанов, но била изчезнала от записа.

"Аз си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Президентът ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия, и с няколко леки пипания разговорът придобива съвсем друг характер. Но помня една голяма ругатня по линия на президента и я нямаше в записа. Щото от това става ясно, че той ми се е обадил, а аз този Мишо Бирата не го познавам, той си беше на Първанов приятел", каза тогава Борисов. И оттогава вече не отрича разговора с Танов и внушението, че наистина се опитва да му въздейства: "Но нямаше как да не реагирам, след като президентът ми се обади и ме помоли. Не че е правилно,



не е трябвало да го правя, но съм си такъв,



всеки има своите грешки, прекрасно знаейки, че на Танов телефонът е под контрол".

От цялата история обаче нищо не излезе. Прокуратурата претакаше проверката, а накрая настоящото ръководство на държавното обвинение прекрати изобщо случая, включително и образуваното по сигнал на бившия депутат от НДСВ и настоящ адвокат Минчо Спасов. Последният поиска от прокуратурата да образува дело за престъпление по служба заради оказван натиск върху митниците да не си вършат работата. Прокуратурата отказа да образува дело обаче, защото признанието на бившия премиер, че е казал въпросните думи, "изразявало самокритичност към определено поведение", а това не било "доказателство по смисъла на НПК".

Този отказ се потвърждава и от Апелативната прокуратура - и тя смята, че не може да се образува дело срещу Борисов заради умишлено склоняване на длъжностно лице "да наруши задълженията си с цел да набави за собственика на бирена фабрика "Леденика" облага". Апелативните прокурори се аргументират с обстоятелството, че заради същия запис от телефонен разговор вече има образувано досъдебно производство под номер 70 от 2011 г., което се води срещу неизвестен извършител и в момента е спряно.

Според Спасов това разследване обаче няма нищо общо със съдържанието на разговора и евентуалното търсене на наказателна отговорност заради него. Така или иначе и настоящото ръководство на прокуратурата и по-конкретно в лицето на зам. главния прокурор Борислав Сарафов обяви, че правилно е прекратена преписката и бившият премиер нямало за какво да отговаря.



Малко по-различно стоят нещата със случая "Чакъра"



Преди няколко седмици стана ясно, че бившият главен секретар на МВР и доскорошен премиер Бойко Борисов вероятно ще бъде разпитан отново за операцията на вътрешното министерство край Харманли през декември 2003 г., след която беше открит мъртъв Тодор Димов-Чакъра.

Този разпит ще стане факт, ако Върховният касационен съд (ВКС) уважи искането на главния прокурор Сотир Цацаров за възобновяване на разследването. Заради случая прокуратурата разпространи дори официално съобщение, в което припомня, че с решение на Европейския съд в Страсбург по делото "Димов и други срещу България" е установено нарушение на конвенцията за правата на човека. Съдът прие, че е "допуснато нарушение на задължението на българската държава да разследва ефективно обстоятелствата, при които Тодор Димов Тодоров от гр. Харманли е загубил живота си".

Главният прокурор иска и отмяна на определението за прекратяване на наказателното производство, като делото се върне за допълнително разследване. Ако делото бъде възобновено, то ще трябва нов анализ на данните по него, което със сигурност ще наложи и нови разпити, включително и на ръководителите на операцията. При акцията на 10 декември 2003 г. Димов



бе обстрелван с гранатомети



във вилата си край Харманли. Той се беше барикадирал там, защото трябваше да бъде отведен за изпълнение на присъда. Димов бе обграден от над 100 души от МВР, включително над 30 барети. През 2005 г. разследването за смъртта на Чакъра бе окончателно прекратено. Аргументите бяха, че употребената от полицията сила е била оправдана, както и че той се е взривил сам с ръчна граната.

"Не е задача на съда в Страсбург да определи дали е било така; достатъчно е да се отбележи, че г-н Тодоров е загинал по време на полицейска операция с употреба на смъртоносна сила срещу него. Затова въпреки че не е установено дали смъртта на Тодоров е причинена пряко от изстрелите и гранатите на полицията, важното е дали операцията е планирана и извършена по начин, така че да се избегне или намали до минимум колкото е възможно всеки риск за живота", пише в решението на ЕСПЧ. И още: "Във връзка с това трябва да се отбележи, че когато започва полицейската операция, г-н Тодоров е бил жив, а когато завършва, е мъртъв и освен това не е установено кога точно е умрял."



"Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата



Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз", каза Борисов в интервю преди 10 години. След решението на съда в Страсбург думите му бяха: "Той се самоуби, много добре знаете. Цял ден държа полицаи за заложници и стреля с калашник срещу тях". На въпрос не се ли чувства отговорен, отговори: "Не". Тук нещата предстоят. Още повече след като само преди дни ВКС разгледа искането на главния прокурор за възобновяване. И остана впечатлението, че това ще стане, защото бе посочено заключение, че не е било необходимо ползване на гранатомети. Има обаче технологично време за решението на върховните съдии.

Спорове имаше и около



историята със сигнала за покушение срещу Борисов,



заради който той дълги години е пазен от НСО. Сигурно мнозина си спомнят как в деня на оставката си в парламента той обяви от парламентарната трибуна, че в НРС има документ, получен от партньорска разузнавателна служба, според който Доган е поръчал убийството му. Започната бе проверка, включително и за това дали Борисов е издал класифицирана информация. Той беше оневинен и почистен по този случай лично от главния прокурор Сотир Цацаров, който каза, че това не било секретна информация.

Но пък историята винаги може да бъде претоплена.

Както например случката "Буда". При нея първоначално бе обявено, че Борисов бил вербуван от ЦСБОП през 1996 г. "за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители". После се оказа, че е имало дело за оперативна проверка, и то с твърде нелицеприятни мотиви.

Засега бе обявено, че това било направено нарочно - защото още тогава всички усещали каква сила се задава. Интересно е обаче, че всички които са знаели за тази разработка, бяха издигнати, докато Борисов беше кмет и премиер. Но пък може да е било случайно. Но и под тази клонка може да се окаже зайче.

Както и около докладите на американския посланик Джон Байърли, изтекли през "Уикилийкс", в които се твърдеше, че американската служба SIМО, идентифицирана впоследствие като ЦРУ, е твърдяла за сенчести връзки. Но Борисов не вярва на такива незаконни излизания на информации, както и например на записа на разговора си с бившия земеделски министър Мирослав Найденов и подалия оставка градски прокурор на София Николай Кокинов. "Защо да си дам имунитета?! Не знам за никакъв запис. Не коментирам незаконни неща", заяви за пореден път онзи ден Борисов. Като че ли там не става дума за предаване на резултати от прокурорска проверка или пък за обсъждане как да се влияе върху досъдебно производство? Кой знае и какво друго ще излезе.

Сега на ход са службите и прокуратурата. И това няма "да е вадене на умряло куче нож", а доказване на принципа, че всички са равни пред закона.