ВИЗИТКА: Никола Стоянов е изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия от пролетта на т.г. Преди това е работил в "Лотсе" ООД - консултантска фирма в областта на насърчаването на експорта, която основава през 2004 г. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има магистърска степен по немско право за чужденци, както и по европейско и международно търговско право от Ludwig-Maximilians-Universitaеt Munchen.



- Г-н Стоянов, идвате от консултантска фирма и досега сте били "от другата страна на барикадата". На какво залагате при работата си в агенцията?

- Въпреки че идвам от частния бизнес, съм наблюдавал работата на агенцията още от есента на 2012 г., когато започнаха разговорите с мен. Когато дойдох, се оказа, че е липсвала визия и стратегия за развитието на агенцията. Предполагам основната причина за това е, че агенцията бе междинен орган по програма "Конкурентоспособност". Много от усилията са били вложени в администрирането на този процес и в резултат самата агенция е поизгубила своите основни функции за насърчаването на малките фирми. Сега нашата задача е да върнем тези функции на агенцията. Според визията ни това насърчаване може да стане основно чрез развиване на фирмите до стадий, в който те да могат да изнасят.

- Как конкретно може да се случи това и колко време ще отнеме на агенцията да изгради отново имиджа си в очите на фирмите?

- Заварих положение, при което в началото трябваше да се извинявам на фирми заради това, което се е случвало до момента. Мисля, че имиджът вече се променя. Но това е процес, който изисква време. Отзиви за промените очакваме наесен, когато фирмите ще участват в изложения в чужбина с наша подкрепа. Организацията на български щандове на панаири зад граница е една от основните мерки за подпомагане. В момента работим по ефективното прилагане на тази мярка, разработили сме нови критерии за подбор на фирмите, има нова точкова система, по която ги оценяваме, и сме намалили бюрокрацията. Документите, с които те кандидатстват, са много по-малко. Затова могат да участват всички фирми. Единственото изискване към тях е да отговарят на Закона за малките и средни предприятия.

Иначе с моето идване отмених някои от проявите, които трябваше да се проведат през лятото. Целта ни е да правим добре нещата, а не просто да се отчита дейност. Става въпрос за отменени търговски мисии, изложения и други прояви зад граница.

- Ще има ли ревизия на дейността на предишното ръководство на агенцията?

- Не, не смятам да правя ревизия. В работата си дотук съм свикнал, когато отида на ново място и видя, че нещата не са се случвали по най-добрия начин, да опитам да ги променя към по-добро.

- Един от основните проблеми при организирането на изложения с европари бе, че агенцията няма средства, с които да покрие разходите, и задлъжнява, тъй като, докато чакаме парите от Брюксел, няма с какво да платим разходите си. Каква е ситуацията в момента?

- Проблемът е общ, не само за агенцията, но и за всички, които кандидатстват с проекти по програма "Конкурентоспособност". Но в агенцията той е най-крещящ, тъй като тя е най-големият кандидат за европари от институциите. Бюджетът ни е много по-малък в сравнение с проекта, който управляваме по "Конкурентоспособност", и ние нямаме пари, които да инвестираме за оборотни средства. Водили сме доста разговори и срещаме голямо разбиране от Управляващия орган, ускорихме одобрението на средствата, което е много важно за нас. Това обаче също не може да реши проблема изцяло. В момента например ние набираме кандидати за панаир зa хранително-вкусовата промишленост, който ще се проведе през октомври в Германия, ще отчитаме дейността през ноември и после ще чакаме да бъдем одобрени. Е да, но парите за участието на нашите предприятия в този панаир трябва да бъдат платени сега...

Проблемът остава, а разговорите с министерството продължават, като искаме и те да ни помагат с оборотни средства. На последното заседание на Министерския съвет бе решено авансовите плащания по проекти, изпълнявани по оперативната програма "Конкурентоспособност", да се повишат от 20 на 65%, което също е напредък и до голяма степен ще реши проблема.

- Какви суми дължи агенцията в момента?

- Изчистили сме всичко, ако изобщо дължим нещо, то става въпрос за много малки суми.

- Къде се къса нишката бизнес - администрация и как фирмите могат да бъдат убедени, че чиновниците би трябвало да са коректив, а не враг?

- Нишката се къса в агенцията, тъй като това е орган, който трябва да прави връзката между политиките и компаниите. Сега обмисляме да променим структурата на ведомството, за да бъдем в полза на фирмите. Искаме да направим отделно звено "Комуникации", което да е съставено от браншови експерти и така да имаме директна връзка с фирмите. Тя до момента основно е минавала през камарите - някои от тях са по-активни, а други - не. Звеното ще помага на фирми, които имат нужда от някакъв вид консултация и ще търсим решения заедно. Промяната ще стане факт до 2-3 седмици.

- Тези нови услуги за фирмите ще бъдат ли безплатни?

- Да. Така или иначе и това, което предлагаме в момента, също е безплатно. Чуждият опит обаче сочи, че в по-малки държави като България на много места все пак има определени такси. Това е нещо положително и аз съм коментирал този въпрос с бившия икономически министър Делян Добрев. От една страна, фирмите, които инвестират в нещо, в това число и в услуги, много повече си гонят собствените интереси и са много по-активни. От друга страна, ако фирмите поемат някаква част от разноските за изложенията зад граница, ние ще можем да заведем много повече компании. В момента изцяло поемаме разходите за наемане на изложбена площ, проектиране и изграждане на изложбен щанд, рекламиране на участието, включване на изложителите в официалния каталог, регистрационни такси. За фирмите остава само да си платят самолетните билети, престоя и да си докарат мострите.

- Планираме и нова мярка за подпомагане - директно търсене на партньори, т.е. индивидуална търговска мисия.

- Какво означава това?

- Това означава за конкретна фирма да се търси конкретен партньор в определена държава. Ако вие сте производител на мебели и въз основа на пазарни проучвания смятате, че бихте имали пазар в Мароко, ние ще потърсим чрез местни партньори фирми, които се интересуват от това.

- Говорейки за мерки за подпомагане на бизнеса, как гледате на идеята за създаване на златен регистър на фирмите?

- Бизнесът е разделен в очакванията си от прилагането на тази мярка. Това е много добро предложение и аз го подкрепям, но то ще бъде от полза повече за големите фирми. Проблемът с бързото възстановяване на ДДС е основно при тях заради големите обороти. При малките фирми това не е толкова драстичен проблем.Смея да твърдя, че в България е насадено това, че фирмите бавно получават ДДС-то си. В сравнение със съседна Румъния например ние сме много по-добре в това отношение.

- Остава впечатление,че държавата се опитва да подпомага повече големите, а не толкова малките. Пример е не само "златният регистър", но и т.нар. "осигурителна ваканция" за големите инвеститори.

- Основен проблем е, че често пъти фирмите чакат държавата да им оправи бизнеса. Всичко обаче е в техните ръце. Ролята на държавата е да създаде по-добра обстановка и среда за правене на бизнес като намаляване на административната тежест, електронното правителство и др. Това трябва да подпомага бизнеса да си върши работата, а не да се занимава със странични неща. Сега си мислим например, че проблемите ще се решат с електронното правителство. Но когато то стане факт, ще се види, че съвсем няма да е достатъчно. Първият проблем на фирмите е, че повечето не са достатъчно развити. Това са сравнително млади фирми, стартирали във времена, в които бизнесът е бил един, а сега е друг. За мен основната роля на агенцията трябва да бъде и в мерките за обучение. Трябва да има консултанти, които да им помагат да изградят мениджърски състав от средно ниво. В България всичко е концентрирано в ръцете на собственика или управителя и никой друг не смее да взима решения за нищо. Това не е от полза за никого, дори и за самите фирми.

Трябва да се помисли и за друго. Ние все се рекламираме с ниската данъчна тежест и ниските разходи за труд. В същото време обаче използваме 7 пъти повече енергия в сравнение с останалите страни в ЕС. В моята практика съм срещал фирми, които искат да произвеждат в България, но накрая, като видят цената, питат: "Това Швейцария ли е?" Истината е, че въпреки евтиния труд и ниските данъци крайният продукт не е на ниска цена. И ако фирмите също не предприемат мерки за оптимизация на производството си и повишаване на производителността, само с нашите усилия няма как да се случат чудеса.