|
| Иванка Гръбчева и Миряна Башева, април 1999 г. |
- Положението се стабилизира, аз само си го гледам и му се радвам, просто застрашително се подобрява. Никакво сравнение с годините, когато Жожо Данаилов изсра ония лайна...
- ?!
- Бе като снимахме "В името на народа", Жожо дето рече на Рангел (Вълчанов): "Иванка иска фашистки маршове, кажи на жена ти." Имал предвид Яна (Пипкова, втора съпруга на Рангел, музикална редакторка в БНТ), ама като не казал коя поред жена, а Рангел като знае, че ти ми пишеш текстове за песни, ти заръча и 1-2 фашистки марша да отпериш покрай другото.
- Кешки да ги бях отперила... Ти пак работиш с Жожо, а?
- Много са го плюли за братската ни дружба, но той е достоен интелигент. И новият ни сериал "Големите игри" е налице. Къщата ми се обърна на setting с извинение. Всичко тук снимахме и внучето ми играе, и кучето, и гащите ми. Дорде намерим пари, главният актьор стана от 4 на 7 г., клетият. Талантливо дете Йоанчо - и Библията знае, и по Троянската война експерт. Умен: "Лельо, при тебе много ми харесва работата, в тв театър имах 7 страници да уча, а при тебе малко текст, много игра и заплатата по-хубава." Голяма игра му ударихме. Основахме Първа частна телевизия "Ум без граници", детето е генерален директор, продуцент и сценарист. Като я открихме, каза реч: "Драги спонсори! Обръщам се към "Макдоналдс" и "Кока Кола" да осигурят хамбургерите и пиенето." И сюрсценарий написа, той е следният: "Ама ние още ли сме тука? Как ще се измъкнем? Да се опитаме да избягаме! Как не... Защо не? Така, да не говорим за това. Да викаме, може пък да успее някой да ни чуе!... Те викат. Светлина, край."
- Разтърси ме този сценарий. Ние сякаш живеем по него!
- Ех, нали сме рожби на малък, но прост народ. Кирил Христов пише в 5-и том: "За български колективен разум и дума не може да става!" Тук му е мястото да вметна обаче, че пък от американския по-прост въобще нема! Изтрепаха се за книгата на тая шашкънка Моника - как Клинтън не го дигал. В резултат на което положението катастрофално се подобри. Майка ми на такива като него викаше "курек".
- И ти като майка ти си доста индивидуална...
- Аз съм си богът, аз съм си царят, премиерът, портиерът и всичко. Приятели не са ме предавали. Учители съм имала велики. Първо Асен Траянов в Двореца на пионерите. Щях да ставам артистка, но като ме пое Асен, викам - край, режисьор ще стана като Асен, вечна му памет, умееше с децата да работи, по корем се влачехме при него... Баща ми като чу, жив умря - искаше да уча медицина: това за жена ли е, работа ли е, ще ми ходиш безработна - е, те сега натам отиват нещата!... Следвах в Германия при Конрад Волф - неотразим режисьор и педагог. На младини Кони бил много влюбен в Бинка Желязкова и явно от неотразимото впечатление, което му оставила, много обичаше българите. Бинка също е явление, първата жена режисьор на Балканите, ако някой някога си е дал сметка за това. И първият ми мъж, режисьорът Райнер Симон, на много неща ме научи. Аз два пъти съм сполучливо разведена. Баба ти Митка викаше: "Две деца имам - пет сватби направих. Дотука съм!" Много обикна Райнер след развода ни. И приятелите ми обичаше, с които цели нощи безчинствахме. Веднъж дадохме рецитал с мото "Сънувах на баща си двата вола. Бели облачета плуват като агнешки души." Аз казах следната ода, не помня от кого: "И бях във Прага шейсет и осма. И беше юли, месец на хули. Седя над бира, а тя ме прибира. Не мога да схвана сред танци бесни - кои са наши, кои са десни!" Одъртях, осклерозях, туй не забравих, помня само мискинлъци. Друг път бяхме надули Висоцки, заранта Владо Игнатовски си тръгва, майка го зърва и вика: "Тоя ли рева като крън вол цела нощ?" Владо беше поласкан. Майка имаше слабост към лудия физик Петьо Райчев. Щом жена му замине, той тича у нас да пие, а баба ти Митка тича да му грее ракия. След третата Петьо й казва разнежен - како Митке, с тея очилца си като младо гадже. А тя му вика: "Петърчо, като ти грейна още една ракия, ще ме видиш и в пубертета." Тя никога не изказваше възмущения. Само дето като Патриарх Евтимий искаше всичко да знае и да не изпусне важно съвещание. Например през 89-а - Берлинската стена тъкмо ще пада, и си дойде дъщеря ми от Германия. Разправя тя какво става, аз, нали разумница, й викам да е прогресивна, но кротко. Баба Митка и тя: "Силве, да не ходиш на демонстрации, че деда ми викаше - умното куче в мъгла не лае." Силвето се опъна - а ти как си станала партизанка?! Майка помълча, па отсече: "Тогава нямаше мъгла!"...
... Миряно, гордея се, че съм дъщеря на Митка Гръбчева. В моите очи тя си остана едно дърто момиче. Страшно я обичам! Одеве казах, че аз съм си богът и царят. Глупости! Аз съм тъпа овца. Тя ме е направила, каквато съм, ако изобщо съм нещо. Тя честно ми казваше какво са мъжете, какво е политиката, какво е битка и смърт... Не вярваше в бога, ама никак. "Как, вика, да вярвам на християните, дето с една ръка се кръстят, с другата вършат мръсотии?" Туй си спомних, като видях след 10 ноември новите "социалисти", изтъпанени в църква, всеки турил по една свещ пред дюкяна си... По-долна твар от пребоядисан комунист няма! Майка ми от такива побесняваше. Никого не е плашила с пищов, тя казваше - пистолет на мъж се вади, не на лайно. Като слушаше Луканов да разправя, че бил социалист "тррето поколение", псуваше и крещеше: "Трррето поколение пррредател!"... Но тя вярваше в нещо свое. Фанатично беше предана на идеите си, а имаше и някаква по-ранна вяра, която никога не ми формулира. Не знам с нея ли се е родила... Тя била изтърсак в много бедно, ама нямаш идея колко люто бедно, семейство и я продават. Просто я продават на едни заможни роднини, бездетни. Три пъти е бягала от тях, сестро, а е била само на 6 годинки! Накрая дядо ми си я прибрал. Та на джандарите ли после да се даде? Тия 17 дни, дето се е влачила ранена, вяра я е крепила, каква - не знам. Мисля, че тя просто нямаше страх от смъртта. Наричат я терористка, убийца, но тя не се поколеба да отнеме и собствения си живот. Както вярваше, че убива в името на народа, така повярва, че трябва да умре. Че не си заслужава да живее повече. Че смъртта не е по-страшна от живота. Аз съм много горда с моя филм по книгата й "В името на народа", да го заснема беше мой дълг. Георги Данаилов беше сценарист на филма, защото е интелигент и си бяха интересни с майка ми, и за него тя беше явление. Той не обслужваше ничии интереси, а творческата си съвест. А който се плаши от такива филми и от комунистическите идеи въобще, има гузна съвест! Много съм горда с филма и още по-горда с родителите си. Не съм Павлик Морозов, аз ги помня, обичам ги, гордея се с тях, те са с мен и аз им вярвам!...
Тя много страдаше, преди да умре. Не искаше никой да знае колко. От болки беше почти безпомощна. Викам, майко, дай да ти помогна, да те окъпя - не, вика, младо старо не къпе, да се не отврати. На никой не даде да я пипа. Мразеше да охка и да вика, но я чувах нощем как стене. Една вечер ми дойде една приятелка и се заоплаква от свекърва си. В туй време майка иде и вика - бе много ме върти рамото, не мога да спя. Брей, мисля си, хептен го е закъсала, щом си признава. Ама дойде направена, напудрена - ти я помниш, никога не ходеше като слугиня, винаги с панталоните, високите токчета, фризурата, цигарата... Седна и вика на приятелката ми: "Знам ти болката, снаха да не си на тоя свят. Одеве гледах по телевизора за Бойка Вапцарова - и нея курва изкараха! Дигнах телефона на Венера (жена на брата на Никола Вапцаров), па й викам - Венеро, какви ги вършите, ти ли клепаш Бойка, на тебе цар Борис ти е бил кум, ма!" Още подърдорихме, пък тя казва: "Ваня, уморих се, дай ръка да ме отведеш да си легна". Ама аз кретен, дивак, нали накрая все аз акъл й давах, учех я кой е Горбачов, да се изгърби дано, та пак я уча - майко, стани сама, че си се обездвижила. Тя стана и тръгна, но първо каза на приятелката ми: "Жени, мойто момиче, живейте си живота, както го разбирате, и на никого нула внимание". Това й бяха последните думи... И аз, тъпата овца, тогава не разбрах, че тя уж на Жени, а то на мене говорела!
На другия ден, като влязох при нея... 100 таблетки фенобарбитал изгълтала. Пистолетът - настрана, да се види, че не е използван и не е изчезнал. 3000 лева оставила за погребението, с подробности как да я облечем, приготвила си възглавничка, чаршафче, бельо. И няколко бележки, в едната пише: "Обичам ви много"...
Един месец я мъчих в болницата, мъчих и докторите, превърнах се в останки от човек. Тогава разбрах как се умира. Свърши... В моргата - има две морги, едната е за самоубийци, аз света обърнах, но я вкарах в другата. Викам на циганите, дето работят там - да я гримирате, да я нагласите, много красива да бъде, ще ви позлатя! А те: "Ма таа ли е Митка Гръбчева, дето е стреляла? Я каква малка женица... Госпожа, що й не манеш ти златните зъби, че после, ако нещо, да не излезем па ние такива-онакива." Не! Такава си я искам! Тая малка женица... Тя беше личност, тя беше гениална, тя, дето на младини е живяла като куче, била е неграмотна, баща ми я е учил на четмо и писмо, тя четеше като звяр. Тоя дебелият том 5-и на Кирил Христов е от майкините книги... И разни вестничета пачаврени ще ми викат на мене "партизанската дъщеря, режисьорката от бившата номенклатура Митка Гръбчева" - и имената ни бъркат. Обадих се на Тошко Тошев и му викам - много грешите, господине, аз съм режисьорката Иванка Гръбчева, но се гордея, че съм дъщеря на Митка Гръбчева!
------
*Кинорежисьорката Иванка Гръбчева се спомина на 66 г. на 26 май. Разговорът й с Миряна Башева е от април 1999 г.
