Около 11.30 ч. на 29 май 1953 г. новозеландецът Едмънд Хилари и непалският шерп Тенсинг Норгей стъпват на връх Еверест и стават първите изследователи от човешкия вид, достигнали най-високата точка на планетата, извисена на 8848 м над морското равнище. Двамата алпинисти, които са част от британска експедиция, правят финалната атака на върха, след като прекарват нощта на височина около 8500 м. Новината за историческото постижение обикаля света едва 4 дни по-късно - на 2 юни 1953 г., точно когато е коронацията на кралица Елизабет II. И британците я приемат като добра поличба за бъдещето на своята империя.



---



Връх Еверест е разположен върху гребените на Големите Хималаи и лежи на границата между Непал и Тибет. Наречен от тибетците Чомолунгма, или Майка богиня на вселената, върхът получава по-популярното си английско име в знак на почит към сър Джордж Еверест, британски топограф, изследвал Южна Азия през XIX век. Върхът достига до почти 2/3 от височината на атмосферата - близо до линията, която следват свръхголемите пътнически самолети. Нивото на кислород там е много занижено, температурите са извънредно ниски, а времето е непредсказуемо и изключително опасно за хората.

Първият регистриран опит за изкачване на Еверест е направен през 1921 г. от британска експедиция, която трасира над 600 км труднопроходим път през Тибетското плато до полите на величествената планина. Страховита буря принуждава изследователите да прекратят мисията си, но планинарите, сред които е Джордж Лей Малъри, успяват да набележат теоретично осъществим маршрут към върха. Именно Малъри е човекът, който по-късно, запитан от журналист защо иска да изкачи Еверест, отговаря: "Защото е там."

Втора британска експедиция с участието на Малъри се завръща в Хималаите през 1922 г., когато катерачите Джордж Финч и Джефри Брус достигат впечатляващата височина от 8230 м. По-късно същата година в нов опит на Малъри загиват седмина шерпи носачи, пометени от лавина. Именно шерпите, населяващи главно планинския район Кхумбу в Непал, постепенно се превръщат в неизменен съпровождащ екип на алпинистите в Хималаите заради своята природна сила и вродена издръжливост на големи височини.

През 1924 г. Великобритания изпраща трета своя експедиция, в която алпинистът Едуард Нортън се изкачва на 8573 м без допълнителен кислород. Четири дни по-късно Джордж Малъри и Андрю Ървайн предприемат атака на върха, но повече никога не са видени живи. Едва през 1999 г. добре запазеното тяло на Малъри е открито в подножието на Еверест с множество фрактури по него, явно получени при падане от голяма височина. Дали той или Ървайн е достигнал върха, обаче ще остане загадка завинаги.

Впоследствие са направени още няколко неуспешни опита за покоряване на Чомолунгма по маршрута на Североизточния хребет, но след Втората световна война Тибет затваря границите си и забранява достъп на чужденци. През 1949 г. обаче Непал се отваря за света и още през 1950 и 1951 г. британски експедиции правят първите проучвателни изкачвания по Югоизточния ръб. През 1952 г. швейцарска експедиция изпробва коварния ледопад Кхумбу в първия истински опит за атака на върха. Двама алпинисти - Раймон Ламбер и шерпът Тенсинг Норгей, достигат 8598 м височина, точно под Южното седло, но се налага да се върнат заради недостиг на провизии и припаси.

Шокирани от почти успешното изпълнение на мисията от страна на Швейцария, през 1953 г. британците изпращат гигантска експедиция под командването на полк. Джон Хънт. В допълнение към най-добрите британски катерачи и някои от най-опитните шерпи като Норгей, за каузата са вербувани мнозина талантливи алпинисти от Британската общност като новозеландците Джордж Лоу и Едмънд Хилари, последният от които работи като пчелар, когато не катери планини. Всички членове на експедицията са екипирани със специално изолирани дрехи и обувки и са оборудвани с портативна радиотехника и кислородни системи с отворен и затворен цикъл, разработени за армията на Нейно величество.

След разполагането на редица лагери експедицията поема към върха в края на април и началото на май 1953 г. Монтирани са нови клинове по трасето на ледопада Кхумбу и катерачите си проправят път от Западния циркус, през стената на Лхотце, чак до Южния проход, на височина около 7930 м. На 26 май Чарлс Евънс и Том Бордилън предприемат първата атака на Еверест и стигат на около 100 м от върха, но ненадейно единият от техните кислородни апарати престава да функционира и двамата са принудени да се върнат обратно.

На 28 май нагоре тръгват Тенсинг и Хилари, но за разлика от Евънс и Бордилън те решават да разположат свръхвисочинен лагер на 8500 м, преди да преодолеят остатъка от маршрута. След мразовита и безсънна нощ двамата поемат бавно нагоре, достигайки Южното било около 9 ч. сутринта. След още един час те вече са пред стръмен каменист праг, висок около 12 метра. Забивайки клинове на сантиметри от лицето си, Хилари постепенно и мъчително преодолява препятствието, след което спуска въже, по което Норгей го последва.

Около 11.30 ч. двамата алпинисти достигат Еверест. Те прекарват там 15 минути, през които Хилари успява да направи снимка на Тенсинг, оставящ шоколади в снега като дар към боговете. Самият Хилари пък забива четири флага на Покрива на света - на Великобритания, на Нова Зеландия, на Непал и на ООН. Снимка на Хилари от мястото на събитието няма поради неумението на Тенсинг да борави с фотоапарат.

Новината за успешно изпълнената мисия е пренесена първо от вестоносец, който пробягва разстоянието от базовия лагер на експедицията до радио пост в Намче базар. Оттам тя е изпратена с кодирано съобщение в Лондон, където 27-годишната кралица Елизабет II я научава на 1 юни, в навечерието на своята коронация, година и половина след смъртта на баща си - крал Джордж VI. На следващия ден вестта обикаля света паралелно с церемонията в Уестминстърското абатство. По-късно същата година Едмънд Хилари и полк. Джон Хънт са положени в рицарство от кралицата и получават титлата сър. Понеже не е поданик на короната, Тенсинг Норгей е удостоен с почетния Орден на Британската империя.

След историческото изкачване на Хилари и Норгей до Еверест успешно стигат редица експедиции. През 1960 г. пратеници на Китай стават първите, покорили най-високия връх откъм тибетската му страна. През 1963 г. пък Джеймс Уитакър става първият американец, стъпил на Чомолунгма. Първата жена, успяла да изкатери Покрива на света, е японката Табей Юнко през 1975 г. А през 1978 г. италианецът Райнхолд Меснер и австриецът Петер Хабелер правят нещо немислимо дотогава - изкачване на Еверест без кислород.

За последните 60 години близо 200 алпинисти са намерили смъртта си в опит да покорят най-високата точка на Земята. Огромна трагедия се разиграва през 1996 г., когато осмина катерачи от различни националности загиват заедно, пометени от снежна виелица по високите склонове на планината.



БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА

Общо 11 българи, сред които една жена, са заставали на Еверест. Първата българска експедиция към най-високия връх е осъществена през 1984 г. като естествено за времето си продължение на празненствата по случай 1300-годишнината от основаването на България. В момент на вече очертаващия се крах на комунистическото управление партията нарежда на Българския туристически съюз да докаже, че нашите алпинисти не отстъпват по нищо на прочутите покорители на Хималаите и могат да се справят с най-славното предизвикателство, когато зад гърба им е цялата мощ на държавата.

За ръководител е назначен Аврам Аврамов, а в състава са включени общо 24-ма мъже, сред които филмовият режисьор Милан Огнянов, радистът и преводач Стефан Калоянов и лекарят д-р Стайко Кулаксъзов. Водещите алпинисти в екипа са Христо Проданов, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков и Дойчин Василев, които по-късно се превръщат в легенди.

На 20 април 1984 г. Христо Проданов изкачва Чомолунгма и става първият българин, стъпил на най-високия връх, и едва 13-ият човек в историята, сторил го без изкуствен кислород. На слизане по Западния гребен на 21 или 22 април обаче 41-годишният карловец загива и остава завинаги в близост до Сивата кула на около 8700 м над морското равнище, като тялото му никога не е намерено.

След него на върха се изкачват още Иван Вълчев и Методи Савов - на 8 май 1984 г., Кирил Досков и Николай Петков - на 9 май 1984 г. Последните двама тръгват спешно нагоре, за да издирят и спасят предната двойка, в която Савов страда от измръзване на ходилата (по-късно алпинистът е транспортиран в болница, където и двете му стъпала са частично ампутирани). Досков и Петков намират по-възрастните си колеги в подножието на Еверест, но от другата му страна. Затова решават да слизат направо, без да се връщат обратно през върха - по Югоизточния гребен. По този начин, макар и при форсмажорни обстоятелства, това каре български алпинисти прави първия цялостен траверс на Еверест.

Дойчин Василев пък така и не успява да атакува върха през 1984-та, понеже получава т. нар. снежна слепота и лекарският екип му забранява да прави опити за катерене. Именно той обаче става следващият български покорител на Покрива на света, изпълнявайки успешно солово изкачване на 20 май 1997 г.

Втората национална експедиция до Еверест е реализирана през 2004 г. по случай 20-годишнината от първата мисия. И също като нея е белязана от трагедия, този път двойна. Под върха смъртта си намират Христо Христов, който все пак успешно го покорява заедно с Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков (той е единственият ни алпинист, качил се два пъти на 8848 м), но загива на връщане, и Мариана Масларова, която е първата българска жена, дръзнала да се изправи срещу Чомолунгма, но така и не успяла да го достигне.

За щастие следващият опит на българска дама да покори най-високата точка е успешен. Историческото постижение е на юристката Петя Колчева - 45-годишна майка на 3 деца от Пловдив, която заедно със съпруга си Камен Колчев стъпва на Еверест на 22 май 2009 г. като част от комерсиална експедиция, водена от традиционните шерпи. Така Колчеви стават и първото и единствено българско семейство, застанало заедно на Покрива на света. Те са и последните засега наши сънародници с върховното постижение в алпинизма.



ВСИЧКИ БЪЛГАРИ НА ЕВЕРЕСТ



1984 г.

Христо Проданов (загива на връщане), Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков



1997 г.

Дойчин Василев



2004 г.

Петко Тотев, Христо Христов (загива на връщане), Дойчин Боянов, Николай Петков



2009 г.

Камен Колчев, Петя Колчева





КОМЕРСИАЛНАТА СЯНКА НА ЧОМОЛУНГМА

Присъствали на практически всяко изкачване на Еверест, шерпите неизбежно се превръщат в своеобразни домакини - първоначално на най-смелите алпинисти, а впоследствие и на най-богатите. Защото в края на XX и началото на XXI век изкачването на най-високия връх постепенно започва да се превръща в бизнес, при това доста скъпоплатен.

Преди 12 години Дойчин Василев разказа пред "Сега": "Когато отивах нагоре към Еверест, видях една баба японка на около 65 години, която буквално бе изнесена до върха. Придружаваха я двама шерпи - единият върви отпред и проправя пътя - бабата ходи в неговите стъпки, а другият върви отзад, носи й кислородната бутилка да не й тежи и внимава да не се спъне и да падне. А на някои места дори я пренасяха. Всичко е въпрос на пари. Мисля, че таксата беше около 60 000 долара и бабата си я беше платила, за да си осъществи мечтата. Въобще там горе, по класическия маршрут откъм Непал е станало като туристическа пътека. Има поставени постоянни стълби и мостове, прекарани са обезопасителни въжета. Скоро всичко ще е въпрос на заплащане и добър гид."

Думите му се оказаха пророчески. В момента фактически всеки платежоспособен ентусиаст може да си осигури "разходка" до Еверест, разбира се, придружаван от правилните гидове - шерпите.

Именно по такава схема е осъществено и изкачването на сем. Колчеви през 2009 г. Петя и Камен са в група с още четирима мераклии и към всеки от шестимата е прикрепен шерп, нает от компанията "Интернешънъл Маунтин Гайдс" (IMG). След успешния край на начинанието самата Петя Колчева признава: "Знам, че двамата с Камен не сме елитни алпинисти. Ние с него просто успяхме да подсигурим финансово начинанието. Заради разходите други алпинисти, много по-заслужили от нас, не могат да си позволят да стигнат до Еверест."

Удоволствието наистина е скъпо и цените на "туристическата" услуга варират от $20 000 до около $80 000 на човек в зависимост от екстрите по маршрута. В бързо превърналия се в печеливш бизнес в момента пазара делят над 30 непалски, тибетски и международни компании и организатори на планински приключения. В резултат от разрастващото се предлагане се стига до куриозни ситуации през последните години комерсиалното изкачване на Еверест да става по график заради прекомерен наплив на желаещи. В предишните няколко сезона по над 30 експедиции с общо над 400 мераклии за изкачване се трупат в подножието на върха, където базовият лагер вече прилича на малко градче.

В този печеливш бизнес има много контрагенти, които прибират доларите (най-употребяваната валута в района) на желаещите. Всичко започва с разрешителните за изкачване, които трябва да се получат от властите в Непал (най-често) или в Китай. Цената им започва от $10 000 на човек. След това идват самите агенции организатори. По веригата надолу пари взимат самите гидове на комерсиалните експедиции, които съпровождат клиентите нагоре по планината. Печелят и производителите на сложната екипировка (един алпинистки костюм излиза до $2000).

Да не забравим и шерпите - те вече са повече от половината от всички, които се мотаят в района на върха. Използват ги за носачи на оборудване, за прокарване на въжени трасета или просто да държат под око клиентите, които си плащат. В замяна получават може би най-високото заплащане в Непал - около $3000 на експедиция плюс бакшиши при успешно изкачване на върха, което ги прави богаташи в страна, в която средният годишен доход е под $500. В допълнение - агенциите препоръчват (и клиентите най-често се съобразяват) на мераклиите да наемат лекар и готвач. Допълнително се плаща още за използването на сателитен телефон, за радиовръзка, за полет с хеликоптер, за кислородни маски, за високопроходим джип.

В края на април тази година в Хималаите се разигра и безпрецедентен инцидент с дейното участие на прословутите шерпи. Точно преди месец група местни водачи нападнаха палатковия лагер на европейска експедиция с участието на известния италиански алпинист Симоне Моро и ги обстрелваха с камъни заради нежеланието на професионалистите да се съобразяват с техните инструкции за преминаване по трасето.

"Шокиращи, грозни и недопустими сцени", "Трагичен фарс на алпинизма", "Панаир на суетата" и "Рухна митът за храбрата шерпска нация" бяха само част от определенията в световните медии за акта на невижданата и неоправдана агресия на шерпите от комерсиалните експедиции на Еверест.