Бойко Борисов се възмути, че съперникът му Сергей Станишев не го поздрави за победата на изборите. Цветан Цветанов пък би трябвало да се оплаче от Станишев, че не му благодари за услугите, които му направи за неговото укрепване като лидер на левицата в България и Европа.

Докато течаха предизборните и следизборните скандали, председателят на БСП и ПЕС (Партията на европейските социалисти) Сергей Станишев така се стабилизира на постовете си, че скоро няма да се намерят вътрешни сили, които да пробват да го изместят. Спомня ли си вече някой, че само преди година бившият президент Георги Първанов бе претендент за мястото му от висотата на някогашния си рейтинг на държавен глава, благодарение на който стърчеше като топола сред храсти между другарите си в БСП? Днес Първанов не смее да се обади, а приближеният му бивш вътрешен министър Румен Петков се изложи с нелепото си искане Станишев да подаде оставка след изборите, защото БСП не се класира по-напред от ГЕРБ. Изглежда, само той не забеляза, че БСП удвои депутатите си и зае позиция, която й позволи да посочи следващия премиер и да играе ролята на управляваща партия в комбинация с други политически сили.

"Приятелите" на Станишев са предвидими и затова не са интересни.



По-забавни са неговите архиврагове



като Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които сякаш нямат умора да наливат вода в мелницата му. Точно в деня на изборите, 12 май, Цветанов заяви без особена нужда в изборното студио на Нова тв "Нашият глас": "Георги Първанов беше по-добър държавник от лидера на ПЕС Сергей Станишев". Тъй като става дума за левия сектор, тук може да се цитира В.И. Ленин, който съветва: "Кажи ми кой те хвали и аз ще ти кажа какви грешки допускаш". Нека сега Първанов се разграничи от Борисов, с когото тъй конфузно го свърза подслушаният разговор "Ало, Ваньо!" за незаконна протекция над покойния вече Мишо Бирата в ущърб на държавата. Впрочем същата лоша услуга Цветанов направи и на бившия съветник на Първанов и бивш главен прокурор Борис Велчев, на когото поднесе "голямо благодаря", защото по думите му "това беше човекът, който не допусна прокуратурата да участва в изборния процес" (за разлика например от сегашния главен прокурор Сотир Цацаров, който разкри 350 000 бюлетини, приготвени за фалшифициране на изборите).

Няма съмнение, че във вътрешен план Станишев стои по-стабилно отпреди година. От боксова круша на Борисов той премина в настъпателна позиция и до голяма степен вече определя дневния ред на националните политически дебати. Във външнополитически план той израсна от сравнително непознат за голямата политика европейски лидер до



представително лице на ПЕС,



което се ползва от енергична и влиятелна защита срещу нападките на десницата. След тягостното си мълчание подир изборите Борисов зае героична поза на пресконференцията си на 16 май: "В София се срещнах челно с лидера на ПЕС, когото победих, победих и ПЕС". Нима? Вероятно никой не му е казал, че гафовете на Цветанов опънаха нервите на неговите приятели от Европейската народна партия (ЕНП), които се чувстват също толкова дискомфортно да му изразяват партийна солидарност, колкото и да подкрепят вироглавия унгарски премиер Виктор Орбан. ПЕС получи изобилие от аргументи да обвинява ЕНП в безпринципност и да настоява за дистанциране на европейската десница от компрометираните Борисов и Цветанов.

На 16 април председателят на групата на ПЕС в Европарламента Ханес Свобода (Австрия) отправи следното послание по повод скандала с незаконното подслушване: "Срамно е, че България като член на ЕС се управлява от администрация, която открито нарушава - с помощта и знанието на българската полиция - правото на личен живот на много хора. Настоявам бившият вътрешен министър Цветан Цветанов незабавно да подаде оставка като ръководител на предизборната кампания на ГЕРБ. Той загуби доверие и легитимност да заема политически пост в бъдещата българска администрация. Пълната подкрепа на бившия премиер Бойко Борисов за Цветанов показва липса на демократични ценности в неговата партия."

На 18 април левицата убеди либералите и зелените да задействат в ЕП процедура за разследване на скандала, с което ЕНП изпадна в глуха защита и изолация. Единствената отбранителна теза на десницата бе да не се превръща Европарламентът в терен за предизборна битка, но никой не намери думи за оправдаване на Цветанов и Борисов. На другия ден ПЕС разпространи призив на своя председател Сергей Станишев към ЕНП, в който се казва: "Време е ЕНП да покаже, че може да постави демократичните стандарти над политическите амбиции. Настоявам ЕНП да осъди тези незаконни действия (подслушването) и да призове за оставка на Цветан Цветанов".



Отговорът на Цветанов бе самоубийствен



Той обвини на 10 май Станишев, че като бивш премиер е възложил поръчката за изработване на български лични документи на компанията "Сименс" (Австрия), защото в нея работела съпругата на Ханес Свобода, и така си купил поста председател на ПЕС. По този начин заместникът на Борисов превърна цялото ръководство на ПЕС от свой политически опонент в личен враг и го сплоти непоклатимо около Станишев.

Реакцията бе незабавна. Още същия ден Станишев заяви, че ще го съди за клевета. Ханес Свобода го нарече лъжец. Стигна се дори до намеса на председателя на Европарламента Мартин Шулц (Германия), който, макар и социалист, обикновено се въздържа да взема страна в политически спорове между партийни активисти в ЕС. На връщане от Италия същата вечер той заяви в Брюксел: "Шокиран съм от твърденията на Цветанов. Намирам ги за неприемливи дори в разгара на избирателната кампания. Струва си да напомня, че избирането на Станишев бе приветствано широко от ръководителите на българския политически спектър. Избирането на Сергей за председател на ПЕС бе възприето като силно признание за пълното интегриране на политически фигури от новите страни - членки на ЕС".

След такава мощна подкрепа би било твърде погрешно да се гледа на Станишев като фигурант, поставен временно на висок европейски пост, докато се кандидатира някой именит политик от влиятелна държава в ЕС. Най-вероятно той ще получи по-далечна перспектива за укрепване на политическия си авторитет, след като вече и се отказа от нови премиерски амбиции и се съсредоточи към партийната работа в България и ЕС.

Що се отнася до подкрепата на ЕНП за Борисов и Цветанов, вероятно нейните последни остатъци ще се изпарят, както стана с бившия италиански премиер Силвио Берлускони. Откакто падна от власт и започна да си има работа предимно с правосъдието, политическите му приятели сякаш го забравиха. ЕНП не праща никакви послания в негова подкрепа, дори се пази да споменава името му по какъвто и да е повод. Всяка следваща стъпка на главния прокурор Сотир Цацаров по отношение на Цветанов и евентуално на Борисов (най-малкото заради "Ало, Ваньо!") може да сложи точка и на техните многобройни приятелства в Европа, като ги превърне в партийни самотници.