Проф. Гарабед Минасян е доктор на икономическите науки. Има два мандата като член на Управителния съвет на БНБ (1997-2006 г.). През 1997-2000 г. е икономически съветник на президента. Работи в Икономическия институт на БАН. Бил е негов директор през 1992-1995 г.



- Професор Минасян, защо се получи така - България има нужда от икономически галоп, а затъва в политическа нестабилност?

- Положението наистина е патово, а бъдещето е неясно. Най-тъжното е, че политическата несигурност се отразява на икономиката, действа буквално парализиращо. В такава обстановка инвеститорите остават на изчакване. А това изчакване продължава от 2008 г. насам, защото те виждат несигурност, риск.

- При положение че България е сред финансовите отличници в ЕС?

- Сигурността има много измерения и фискалната стабилност е само едно от тях. Управлението през последните 4 години наблягаше на прословутата фискална дисциплина. Сама по себе си тя е нещо добро. Но не е достатъчна. България е с високо ниво на корупция и е с най-значителна сива икономика в Европа. На повърхността е майсторът, който ще дойде да ти боядиса стаите, ще вземе парите, а няма да плати данъци. Но дълбоката същност са тези, които оперират с много пари. Те са гръбнакът на сивата икономика. Но са недосегаеми. Защото институциите не си вършат работата. Законите не са качествени, прилагането им куца. Народното събрание гласува един закон и след една седмица вече гласува корекции, след месец пак. Това става заради мощните лобистки интереси.

Имаме ниски данъци. Добре, но събираемостта на бюджетните приходи е ниска - падна от 38-40% от БВП на една трета при неизменна данъчна система. Защо не се събират приходите? Защото институциите не работят добре.

Голям парадокс е, че всички сме недоволни от политиците ни, а значителна част от населението иска национализация. Че като национализираме, кой ще управлява тази собственост - нали пак същите тези политици ще взимат решенията. Всеки път, като се разровят в държавната АЕЦ "Козлодуй", откриват безобразия, злоупотреби - в договори, в обществени поръчки, в доставки.

Не са ни виновни инвеститорите. Държавните институции допуснаха презастрояването на Черноморието и на Банско. А кой е виновен, че са ни некачествени институциите - да не би САЩ или еврозоната?! Високата ни корупция да не би да е внос от чужбина? Наскоро бях в Израел и видях шкоди навсякъде. Представям си, ако имахме държавен завод за автомобили и в началото на 90-те години бяха решили да го продадат на германци, какъв вой щеше да се надигне - как ще приватизираме, защо ще го даваме на чужденци.

Национализъм има и у нас, има и във Франция. Но има огромна разлика. Във Франция се бунтуват против нашите роми, против чужденците, които отиват там да черпят наготово блага. В Австрия е същото - не искат такива пришълци. Всеки е добре дошъл, но ако работи. А у нас ще гоним ЕРП-тата, защото "не искаме да сме колониална държава". Пълна глупост! Ние сме свикнали да гледаме на чужденците или като на агресори, които идват да ни поробят, или като на донори, които са длъжни да ни наливат пари. Наистина ли някой предпочита примерно вместо ЕВН Румен Овчаров или българската енергийна мафия да му бърка в джоба?

Има явно неразбиране на механизмите, които движат икономиката. Сега БСП се готви да управлява и ни убеждава, че е готова да прави реформи. Та нали провалът на правителството на Станишев, недоволството от тройната коалиция доведе ГЕРБ на власт 2009 г. Пламен Орешарски, когото предлагат за премиер, е добър специалист. Но той не може да върви по собствен път, трябва да се движи успоредно на линията на партията.

- Орешарски бе много силна фигура в правителството на тройната коалиция и Станишев го слушаше дори повече, отколкото Бойко Борисов - Дянков.

- Така е. Борисов нищо не разбираше от макроикономика и финанси и разчиташе на вицепремиера си Симеон Дянков. Станишев също слушаше своя финансов министър. По мое мнение Станишев изобщо не беше за министър-председател, той беше политикан, не разбираше същността на нещата и как може да се променят. Орешарски разбира, но с политическото балансиране ще му бъде трудно.

Ако погледнем назад, Иван Костов бе най-добрият управленец. Той разбираше процесите и следеше всичко, което се случва в държавата. Не случайно получи прозвището Командира - имаше ясна визия и не оставяше други да решават. Друг въпрос е, че по една или друга причина остана недолюбван. Такива неща в историята се случват. Ако говорим за синята идея и нейния крах обаче, Костов не разбра навреме, че е по-добре да се оттегли. Пострада цялата десница. Това, което се случи сега, е голяма обеца за политиците. Те трябва да разбират обществените настроения и да се съобразяват с тях.

Ако се върнем към протестите от началото на годината, недоволството избухна от високите сметки за ток. Но причината не бе във високите сметки, а в плиткия джоб на българите. Нашите политици занемариха образованието и сега това ни връхлита като бумеранг. Хората усещат някои неща, но не ги разбират. Оценявам положително "доматената революция", оглавена от Кольо Босия. Тя бе израз на усещането, че злото тръгва от Народното събрание. И е така - там се коват основите, а те са фалшиви, гнили. Законите се правят за онези, които са вътре в парламента, не за онези, които са отвън.

- И стигаме до въпроса на въпросите - как джобовете ни да бъдат дълбоки и пълни и може ли бързо да стане това?

- Мисля, че ще има още "доматени" революции и нови протести. Защото ако искаме промяна, ще трябва да се предприемат решителни мерки, а част от тях ще са трудни и болезнени.

- Какви са тези мерки?

- Те са всеизвестни. Искаме ръст на икономиката. Икономическата система обаче не работи сама по себе си, върху нея оказват влияние други системи - политическата, социалната, демографската. Ако говорим за подобряване на икономиката, трябва да подразбираме по-добро управление изобщо. Всички проблеми, с които се сблъскваме, идват от лошото качество на институциите - на законите, тяхното прилагане, санкционирането на неизпълнението. Всичко това в България куца, защото политическата класа няма воля да го промени. Силни и богати са онези общества, в които институциите са силни и работещи.

- Всичко това е ясно. Но как да го постигнем?

- Както казва мой приятел социолог - образовайте хората, те сами ще намерят пътя. Просто трябва узряване - обществото да осъзнае какво може да прави държавата и какво не, къде трябва да се намесва и къде не. Затова е важно образованието. Сега повечето хора не разбират механизмите на обществото и икономиката. Не е трудно да видиш, че строежите по Витоша са безобразие и да се разбунтуваш. Или да излезеш на протест, като ти дойде високата сметка за ток. Но когато трябва да прецениш дали управлението на икономиката е добро или лошо, става трудно.

В продължение на 4 години нямаше бунт срещу управлението на икономиката, макар че имаше много критики. Някои го обясняват с харизмата на Борисов. Но според мен хората не разбираха, че управлението на ГЕРБ им бъркаше в джоба. 4 години де факто нямаше протести, изведнъж всичко се срина и започнахме да се вайкаме за бедността и доходите. Ето, четох наскоро, че милионерите в България се били увеличили. За сметка на кого? Въпросът каква да е данъчната ставка - 10 или 12%, е технически. Или дали едни 10 милиона да се дадат за едно или друго нещо, когато има течове за стотици милиони. Системата, управлението е важно. В богатите страни управлението е добро.

Защо имаме криза - при положение че нямаме големи дългове и дефицити и банковата ни система е здрава? Знаем защо Гърция пропада - тя е в положението, в което бе България в началото на 90-те години. Италия, Португалия също са много задлъжнели. В същото време Исландия и Ирландия успяха да се справят със своите проблеми и изплуваха. Много е важно макроикономическото управление. България имаше възможност да спечели от тази криза, но не се възползва.