-------

Влоджимеж Чимошевич е роден на 13.9.1950 г. Юрист по образование. През 1980-1981 г. е стипендиант на Фондация "Фулбрайт". През 1990 г. се присъединява към Съюза на демократичната левица. Избиран е в полския Сейм от 1989 г., където е заемал редица високи длъжности. През 1997 г. е министър-председател на Полша. На 19 октомври 2001 г. е назначен за министър на външните работи в съставеното от социалдемократите и от Селската партия правителство на Лешек Милер. Женен, с две деца.

---------

- Г-н министър, какви проблеми на българо-полските отношения ще обсъдите с домакините си при посещението си в България?

- Това е важна визита. Нивото на икономическото сътрудничество помежду ни не ни удовлетворява. Струва си това да се подложи на по-дълбок анализ, за да се определи дали е резултат от обективни пречки в нашите две страни или има нещо, което зависи от нас, а не сме го свършили. Имаме нелош опит от миналото, но през последните 10 години равнището на търговския обмен е незадоволително и е трудно да се говори за по-сложни форми на сътрудничество. Така че икономиката ще бъде един от най-важните въпроси, които ще обсъждаме. Аз преди всичко искам да изслушам българските партньори.

Ще говорим и на международни теми, като разширяването на ЕС. Полша идната седмица започва последния етап от преговорите с Брюксел. Тя поддържа стремежа на България за присъединяване към ЕС в най-близки години. Съвсем скоро ще е и срещата на върха на НАТО в Прага, където ще бъдат приети много важни решения, включително за членството на България в пакта. Полша подкрепя кандидатурата на вашата страна и ние се надяваме, че след няколко седмици вече ще е налице съответното решение. Ше обсъдим също въпроси на международната сигурност, борбата с тероризма, с организираната престъпност, положението на Балканите и т.н.

- Ще дадете ли на колегата си Соломон Паси някакви съвети как България да се възползва от по-успешния полски опит в прехода?

- Това не биха били съвети на външен министър, а на политик, който е имал късмета да участва във всички най-важни решения от началото на полския преход. Ако от българска страна има такъв интерес, ние сме готови много открито да говорим не само за нашите успехи, но и за грешките ни, за да не ги повтарят другите. Готови сме да споделим опита и знанията си както по отношение обучението на кадри, така и в областта на техническата помощ, законодателството, експертното подпомагане и т.н.

- А в областта на приватизацията? Имате ли рецепта за успехи в тази насока?

--------------------

- Не бива да се боим от приватизацията. За нея не бива да има никакви идеологически ограничения. Тя трябва да се провежда максимално професионално и напълно прозрачно - така, че да няма дари подозрения за корупция. Корупцията при приватизацията убива общественото доверие.

--------------

- Полша как се бори с корупцията?

- Този проблем се появи у нас през последните няколко години. Преди 4 г. в рейтингите на международната организация "Прозрачност без граници" Полша беше на 26-о място по липса на корупция сред 100 изследвани страни. На първите места бяха най-малко корумпираните страни - главно скандинавски. Две години по-късно ние паднахме до 46-то място. Казвам ви го открито, защото трябва да признаем, че това беше станало проблем. Длъжни сме да осъзнаем значението на това явление. Затова трябва да наблегнем на прозрачността на всички процедури при взимане на решения - в публичната администрация, в обществените поръчки, при конфликтите на интереси, в декларирането на имущественото състояние на лицата с високи постове. Необходим е ефективен контрол и решителност в съответните служби за борба с престъпността. Важна е и ролята на медиите.

- На какъв етап е спорът между Полша и ЕС за селскостопанските субсидии?

- Преговорите по този въпрос започват след няколко дни. Ние се надяваме, че те ще завършат на срещата на върха в Копенхаген на 12-13 декември т.г. Субсидиите са само един от аспктите на преговорите. Предварителното предложение на ЕС предвижда селските стопани от новоприетите държави да получат 25% от помощите за техните колеги от 15-те днешни членки на съюза. Това предизвиква опасения, тъй като мнозина от селските стопани са притеснени, че в условията на напълно либерализиран пазар ще имат трудности как да се справят с конкуренцията на западноевропейските производители на хранителни продукти.

- Полша вече е член на НАТО. България се надява също да бъде приета на срещата в Прага. Вие усетихте ли вече плюсовете и минусите да си част от пакта?

- Когато става дума за сигурността на държавата, минуси няма. Откакто през 1999 г. влязохме в НАТО, се чувстваме в по-голяма сигурност. Имаме съюзници.

----------------------

Пред толкова изненадващи международни събития е по-успокоително да сте член на най-силния военно-политически съюз, отколкото сами да се сблъсквате с тези опасности. Членството в НАТО е и ред задължения. Трябва много да направим за модернизацията на нашата армия. Това значи също бюджетни ангажименти, а те не са леки за държава с толкова много други нерешени проблеми. Но ние не се съмняваме, че сигурността има цена и трябва да се направи всичко НАТО в бъдеще да съхрани своята ефективност. Убедени сме, че България ще се присъедини към тези процеси.

---------------------



- Атентатите в САЩ от 11 септември м.г., както и последните драматични събития в Москва, поставят проблема за борбата с тероризма. НАТО готов ли е за това?

- НАТО не беше готов за тази ситуация. Всичките му стратегически отбранителни концепции са основани на евентуално отблъскване на нападение от друга държава. А реалната заплаха има съвсем друг характер. Терористите ползват методи, за които отбранителните способности на НАТО не са приспособени. Затова голямо значение има изработването на нови концепции, в това число създаването на натовски сили за бързо реагиране. Ако НАТО не съумее да се промени в тази насока, има риск за намаляване на значението на този съюз. Това, разбира се, трябва да се избегне.

- Назряващата война срещу Ирак поражда опасения в българското общество, че заради членството в НАТО се въвличаме в конфликт, който "не е наш". Как ще коментирате този синдром?

- В случая с Ирак Полша е от онези страни, които са убедени, че тази държава разполага с химическо и бактериологическо оръжие за масово унищожение и едновременно демонстрира години наред пренебрежение към международното право, потвърждение на което е нарушението на всички основни резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

-----------------

В близките дни ще се реши дали Съветът за сигурност е способен да предприеме адекватни действия или не. Това е важна забележка, тъй като България в момента е член на Съвета за сигурност. И ако този орган не предприеме необходимите ефективни действия, това ще е голям удар по позициите на ООН в бъдеще. Това ще е поредният пример за неефективност на тази организация.

--------------------



Не можем да стоим със скръстени ръце. Трябва да се предприемат някакви действия, за да се лиши Ирак от оръжията за масово унищожение. В този смисъл не можем да приемем въпросния проблем за чужд. Дори да ни се струва, че рискът се разпределя неравномерно, никога не можем да сме сигурни, че с нас самите нищо лошо няма да се случи. И най-после - НАТО също ни задължава със солидарността на съюзници.