Катедрата по статистика беше във Висшия икономически институт "Карл Маркс" и ние ядосвахме студентите-статистици, че са избрали най-скучната специалност. Какви глупости сме говорили!

Може би сме били повлияни от това, че на социалистическата статистика й казваха "стъкмистика", а попаднеше ли ни някой стар брой от "Икономист", прочитахме:

"Броячите на бобени зърна казват еди какво си... но вие знаете, че има лъжи, големи лъжи и статистика."

А и статистиците ни ядосваха. Как можеш да казваш "отрицателен ръст"? Все едно безработица със знак минус.

Но тя е възможна. Тези дни у нас беше един важен исландец и каза, че в страната му безработицата е пренебрежима величина. Скромничеше. Исландската заетост надскача 100% всеки път, когато тези, които работят на две или повече места, станат повече от безработните.

Коста Рика има средна продължителност на живота (77 години) по-висока, отколкото в Дания, откакто няма армия и прехвърлили военния разход към образованието. Куба след революцията изгради най-доброто образование в Латинска Америка и щеше да дръпне напред (подсказват числата), но тя имаше 320 хилядна армия (сега 45 хилядна). Напоследък и там закриват нерентабилни предприятия. Но уволнените не стават безработни, а отиват да учат.

А пък българското левче - представети си - било една от най-стабилните валути, когато сме били в "Латинския монетарен съюз" (заедно с Франция, Белгия, Италия, Швейцария и Гърция до 1914).



То съ й видяло, чи ш'съ мре...



До съветската окупация Афганистан държеше 60% от световния износ на сушени плодове. За съжаление и от износа на наркотик. Талибаните накараха селяните да сеят жито, но след две сушави години започна глад. При талибаните Афганистан изнасяше 15,4 тона наркотик месечно. Сега - 250 тона - над 16 пъти повече. Ужасни чмисла! Но ти казват какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш.

Какво ще загубим и какво ще спечелим ние, ако влезем в НАТО? Никой не ти казва числа. Мълчат the number-crunchers, пардон - "числодъвкачите".

Марксистите от БКП разпространиха листовка "Не на НАТО!", в която ни плашат как ще ни окупират, как момчетата ни ще станат пушечно месо за авантюрите на САЩ и пр.

Числата говорят, че тъкмо в натовските армии няма пушечно месо. През войната в Залива съотношението на жертвите беше 1:550 във вреда на Ирак, а според други източници - 1:620 (вярно, без да се броят англоамериканците, които заболяха от мистериозния "заливен синдром"). Минимални бяха и жертвите им в кампаниите срещу Югославия и Афганистан. И - най-важното - когато професионалният войник рискува живота си, това е рискът на професията, която той доброволно е избрал; той не е пушечно месо.

НАТО-ентусиастите също разсъждават дефектно и без числа. Турският пример показва, че принадлежността към НАТО не отключва автоматичен прилив от външни инвестиции. Алиансът не дава "национална сигурност", ако тя е застрашена от друга членка на НАТО (както при гръцко-турската война) или от тероризъм. Превеждал съм Североатлантическия договор и зная: алиансът е военен съюз, не е "цивилизационен избор".



...ами здраве да е



НАТО ще ни стува пари. Искам числа. Опитвам се да ги разбера от 1990 насам, когато САЩ ме пратиха в Брюксел, за което съм благодарен на тогавашния посланик на САЩ в София и особено на президента на САЩ, чиято книга бях превел на български. Опитах се да намеря поне ориентировъчни числа. Не успях. Тогавашната администрация във Вашингтон пресмяташе, че присъединяването на бившите комунистически страни (от Полша до България) ще струва през първите 10 години $35 млрд., от които въпросните страни ще платят $33 млрд., а САЩ - $2млрд. Но Бюджетният офис при Конгреса на САЩ каза, че за първите 15 години ще са потребни $125 млрд., от които САЩ ще поемат $19 млрд. Пак в Брюксел чух, че реалистичната цена е $250 млрд.

Джак Матлок, бившият посланик на САЩ в Москва, каза, че за хората в Централна и Югоизточна Европа е неразумно да се нагърбват с такива разходи, докато имат остри социални проблеми.

Пред България имаше избор или - по-скоро - няколко вероятности:

(1) да влезем в ЕС, оставайки аут от НАТО; (2) да сме аут и от двете евроатлантически структури; (3) да влезем и в двете; (4) да сме в НАТО и аут от ЕС.

Нараства опасността да се сбъдне най-лошата вероятност. Четвъртата.

Защото сред чукащите на вратата на ЕС статистиката ни поставя на опашката по БВП на глава от...

Що на глава бе, статистици? Добитък се брои на глави! На калпак, казва народът, и зачита човекоединицата..

Сборникът* с нашенски поговорки започва с един ненадминат връх на оптимизма:

"То съ й видяло чи ш'съ мре, ами здраве да е!"

------------

* Народни писмена. Пословици, баяния и прокобвания. Борис Христов. Издателство "Люк", София 1995.