Прочетох статията на изключително уважавания от мен журналист Светослав Терзиев "Станишев провали конспирацията на прехода" и останах разочарован. Обичайните за автора блестящи анализи, когато става дума за международна политика, сега са заместени от серия клишета, които могат да бъдат прочетени къде ли не. И проблемът тук не е в оригиналността, а в достоверността. Всяко изкривяване на действителността в това отношение води до неверни заключения и неверни действия на обществото. Което обикновено нанася тежки вреди.
Без да правя цялостен анализ (за това няма място), ще се спра на два момента в статията: целта и същината на промяната от комунизъм към демокрация и ролята на задкулисието.
Г-н Терзиев пише: "Защото т.нар. преход от комунизъм към демокрация не бе нищо друго освен трансформация на старата кланова върхушка в олигархия".
Ще си позволя да опонирам на г-н Терзиев. Преходът от комунизъм към демокрация бе и си остава преминаване от едни стандарти на живот, производство, мислене и свобода към друг, по-висок стандарт във всичко това. И този преход не бе предизвикан от върхушката на БКП, а стана под натиска на гражданството. Някои части от номенклатурата си даваха сметка, че предстоят промени, но никой от тях чак до есента на 1989 г. не си представяше, че те ще бъдат толкова драстични и всеобхватни.

След свалянето на Тодор Живков от власт

нещата тръгнаха в пълно противоречие с очакванията им. Нещо повече, те бяха изпаднали в паника и смятаха, че може да има сериозни репресии към тях и семействата им, включително тежки присъди. Някои се опасяваха и за живота си. Затова и всичките им действия бяха за спасяване на поне нещичко от властта, съответно парите.
Причината, за да се върнат на бял кон, беше изключителната некадърност на новодошлите, които не само нямаха идея какво да правят с общество в преход. Те нямаха понятие от предмета, с който се бяха заели. Извършиха неща, които дадоха инструменти в ръцете на старата номенклатура. Ще спомена само два от тях: безумната поземлена реформа с връщането на земята в реални граници и ликвидационните съвети; невежеството как да преустроят банковия сектор.
Новобогаташите у нас съвсем не са само получилите от Луканов или Дойнов пари в куфарчета. Нещо повече, те са пренебрежимо малцинство. Основната част от новите бизнесмени дойдоха от три направления: ръководителите в селското стопанство, висшата стопанска номенклатура в туризма и промишлеността, порочната масова и касова приватизация, създаваща нов стопански елит, близък до управляващите.
СДС едва ли не натика в ръцете на управителите на ТКЗС и АПК имуществото на тези организации, докато превръщането на висшата стопанска прослойка в нова бизнес прослойка си беше до голяма степен естествен процес, в който бившите ръководители използваха познанията, връзките и деловите си контакти у нас и в чужбина за създаването на свой бизнес. За приватизацията няма да говоря, там всичко е ясно.

Оформянето на новия истеблишмънт започна не през 1989 или 1990 г.,

а някъде през 1992 г. при правителството на Филип Димитров. Начело застанаха новите господари на деня: сплав от част от висшите стопански ръководители, част от номенклатурата на БКП и ДКМС, I управление на ДС в съюз с новите господари отвъд океана, олицетворявани от ЦРУ, Държавния департамент и ДЕА. И всичко това - не без знанието на бившето КГБ. Защото едва ли някому не е ясно, че "нежните революции" от 1989 г. бяха извършени под общия контрол на ЦРУ и КГБ, договорен между Горбачов и Рейгън в Малта.
Те успяха бързо да се наложат в новата обстановка и да овладеят всички лостове на властта: икономика, медии, силови структури на държавата, политически партии, правораздавателна система. Тази нова камарила съвсем не е единна, защото няма общ произход, общ център, обща идеология, дори и общи интереси. Борбата между отделните й кланове е често пъти крайно ожесточена. Понякога се стига и до съвместен сговор. Съвсем както при мафията.
Твърдя с убеденост, че образуването на новата камарила не беше замислено по сценарий, а възникна стихийно поради неспособността на излъчените от обществото нови ръководители на страната. Както и поради опитността и покварата на нейните създатели. Това бе извършено, тъй като новите управляващи не въведоха необходимите законови и административни мерки, така щото да отрежат всякакъв път на старата номенклатура към властта. И го направиха не защото редиците им гъмжаха от подставени лица, а защото изобщо бяха случайни лица, извадени на гребена на вълната и неподготвени за дейността, с която се бяха заели.
Така се създаде благоприятна среда старата номенклатура да си възвърне позициите под нова форма. По-нататъшните й действия до голяма степен отговарят на казаното от г-н Терзиев.

Но с едно изключение - ролята на задкулисието

Според мен едва ли има по-силни от овластените с реалната власт - сиреч от управляващите. От лицата на светло начело с министър-председателя. Той е най-могъщата фигура у нас, зад него стои и цялата мощ на държавната машина. В подкрепа на това мога да посоча два примера: лекотата, с която Станишев се справи с доста яростната съпротива на сочения за най-големия кукловод в България Георги Първанов; пълното пренебрежение, с което Бойко Борисов се справи с ментора си Бриго Аспарухов. Да не говорим за бързината, с която при всяка смяна на властта контрабандните канали - основната хранилка на мафията - сменят надзора си, а някои банки сменят притежателите си. Което е доказателство, че не свързаните с контрабандата лица или новите собственици на банките дърпат конците на политиците, а точно обратното, политиците дърпат конците на тези групи хора.
Какво е заключението: много е изгодно както на управляващите, така и на опозиционните партии да се говори, че зад тях стоят някакви тъмни сили, които са непреодолими и дърпат конците им. Така с лекота могат да оправдават всички безобразия, които сами вършат. Да, има сили, от които и те зависят, и това са партийните им структури, които ламтят да седнат на държавната копанка. Но всички те са видими, познати и лесно разпознаваеми.
От тях трябва да търсим и основната отговорност!