Матю Левит е директор по въпросите на антитероризма и разузнаването в Института за близкоизточна политика във Вашингтон. Заемал е различни позиции в разузнавателни служби на САЩ, Държавния департамент и ФБР. Той е един от водещите специалисти по въпросите на тероризма и "Хизбула". Автор е на книгата "Хизбула: глобалният отпечатък на ливанската Партия на аллах". Матю Левит пристигна в България по покана на Центъра за изследване на демокрацията.

--------

- Г-н Левит, в България имахте срещи в разузнаването, с министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, с представители на ДАНС, с които със сигурност сте разговаряли за евентуалното участие на "Хизбула" в атентата в Бургас. След проведените срещи можете ли да кажете дали българската страна продължава да допуска участие на групировката в атентата, или вече промени позицията си?

- Всичките ми разговори със службите за сигурност бяха неформални, така че мненията, които бяха споделени там, няма как да бъдат разкрити. Но формалните разговори ме убедиха в едно нещо - българската позиция продължава да бъде в унисон с европейския процес за изработване на обща позиция по отношение на "Хизбула".

От моя гледна точка няма никакво съмнение, че "Хизбула" е участвала в атентата в Бургас. По случая има две разследвания. Едното е на местните власти, което е свързано с разследване как е било изработено самото взривно устройство, как е бил организиран атентатът, как терористите са влезли в страната, индентифицирането им - единият е мъртъв, а другите двама са ползвали двойно гражданско. Освен ливанско те са имали австралийско и канадско.

Второ разследване е свързано с дейността на разузнавателни служби. Именно информацията, придобита по този начин ни дава основанието да твърдим, че "Хизбула" е замесена. Разузнаването си е разузнаване и тази информация няма как да бъде разкрита напълно пред обществото. Информацията, събрана от разузнавателните служби, се базира в голяма степен на подслушани телефонни разговори, които са провеждани с Ливан. Те ясно показват, че "Хизбула" е замесена.

- Какви са следващите стъпки, които трябва да се предприемат - признаване на "Хизбула" за терористична организация или само на военното й крило?

- Първото и основно нещо е България е да продължи разследването, докато то не бъде приключено. Доколкото разбирам, България преживява турбулентни политически времена, но независимо от това експертите, които работят по случая в Бургас, продължават да си вършат работата и се надявам, че това ще даде резултат.

Поставянето на "Хизбула" в терористичния списък не е задача единствено на България. Това е задача на Европейския съюз. България не е сама, тя трябва да разчита на своите партньори. Разбира се, няма как това да не е свързано и със сигурността на българските граждани, с българската икономика и туризъм, тъй като при атентата освен израелски граждани беше убит и българин. Но въпреки това не бива да се забравя, че заплахата е за Европа като цяло. Неслучайно преди това имаше подобен случай в Кипър, както и други не толкова известни случаи, които са свързани с "Хизбула". Това е общоевропейски проблем и трябва да се разглежда като европейски, а не като чисто български.

- Не смятате ли, че подобно решение ще превърне България в сигурна мишена на организацията?

- Европа трябва да отговори ясно и да постави "Хизбула" в терористичния списък. Разбира се, може да се подходи чисто политически и да се постави там само военното крило на организацията. Но "Хизбула" трябва да получи ясно послание, че тези действия са неприемливи и ще получат отпор от европейските страни.

"Хизбула" има практиката да прави малки стъпки, с които да предизвика съответните страни, и ако не получи отговор, след това се връща. Такъв е случаят с Аржентина, където беше извършен атентат през 1992 г., но властите не го разследваха сериозно. Две години по-късно се случи втори голям атентат с израелското посолството там.

Истинският проблем ще е, ако "Хизбула" не бъде вкарана в този списък и какво ще последва след това. Защото има опасност тя да реши, че нейните действия се толерират, и да ескалира действията си в Европа.

- У българските граждани остава усещането, че страната ни е играчка в ръцете на големите сили, които искат да използват атентата, за да демонизират "Хизбула"...

- "Хизбула" избра България, а не западните сили. Абсолютно грешно е възприятието, че западните държави имат интерес да използват България за вкарване на организацията в терористичния списък. Неслучайно "Хизбула" е избрала вашата страна. В крайна сметка в интерес на България е тя да защити своите граждани, туристите, които идват тук, сигурността си като цяло.

Още веднъж ще подчертая, че тази атака на "Хизбула" е общоевропейски проблем. Неслучайно тя се случи шест месеца след абсолютно подобен опит за атентат в Кипър. Затова към този проблем трябва да се подхожда като към общоевропейски.

САЩ имат ясна позиция спрямо "Хизбула". Те по никакъв начин не са я налагали на европейските си партньори. Но е факт, че във Великобритания военното крило на организацията е в терористичния списък. По същия начин е в Холандия. В момента Великобритания, Германия и Франция изработват обща позиция за вкарването на "Хизбула" в този списък. Така че България не трябва да се чувства сама, използвана или притисната. Тя е част от един общоевропейски процес.

Не бива да забравяме и ролята на Сирия. В момента еврокомисарят по външната политика Катрин Аштън е в Бейрут и води разговори относно участие на "Хизбула" в конфликта в Сирия. Този конфликт е с потенциални последствия за България, както и за всички страни от региона. Защото България е малка страна, но тук продължават да пристигат сирийски бежанци. На пръв поглед те може да изглеждат малко, но на фона на една малка държава са много.

- Като споменахте Сирия, какво смятате, че ще се случи в Турция след неспиращите протести срещу управляващите там? Дали Реджеп Ердоган ще подаде оставка?

- Човек по принцип не трябва да се опитва да предвиди неща, за които има малко информация и които са трудно предвидими. Но мога да споделя моето лично мнение, а то е, че Ердоган подцени ситуацията в Турция. Защото през последните години той поддържа курс на постепенна реислямизация на турското общество. Голяма част от турските граждани са религиозни хора, но не бива да се забравя, че Ердоган дойде на власт и успя да прокара всички тези реформи на фона на бум на икономиката. Този бум създава една силна средна класа, която винаги ще държи да й бъдат осигурени базисни права като свободни медии, право да изразява свободно мнението си и т.н. Отричайки тези основни права на средната класа, това няма как да не ти докара проблеми в бъдеще. Защото, макар че турското обществото е религиозно, средната класа го кара то да желае да живее в една светска държава.

Това, че Ердоган подценява всичко, което се случва, и не може да схване същността на протестите, си личи от отстъпките, които направи. Те бяха свързани единствено с преустройството на парка, който беше искрата за започване на протестите. През цялото време той не си дава сметка, че проблемът с парка е просто един повод. Докато основата на недоволството е лишаване на гражданите от основни права. И това е основното, което отличава случващото се в Турция от "арабската пролет". В Турция наблюдаваме протест на средната класа, която защитава правата си.

- При революциите, които тръгнаха от Северна Африка и сега продължават в Турция, само за желание за промяна ли става дума, или има и външни сили, които влияят?

- В основата на тези революции са чисто вътрешни фактори. Това, което видяхме в Северна Африка и специално в Тунис, беше породено от чисто икономически причини. Един човек се запали, защото не можеше да си осигури доход, за да изхранва семейството си. Подобни бяха причините и в останалите страни в Северна Африка.

В крайна сметка авторитарните режими не могат да съществуват вечно, защото не могат да осигурят базисни неща за народите си. Това може би сте го видели и във вашата страна. Това го видяхме веднъж в Северна Африка, а сега и в Египет, където един авторитарен режим беше заменен с друг - на "Мюсюлмански братя". Сега обаче хората в Египет си дават сметка, че при новия режим не е по-добре от стария, и се надигат и срещу него.

- Да се върнем към България. Бихте ли казали като експерт как влияе на отношенията ни с партньорите от НАТО и ЕС последното назначение в Държавната агенция "Национална сигурност", което предизвика масови протести?

- Смятам, че България има добри отношения с НАТО, ЕС и САЩ. Вътрешни въпроси като този не могат да влияят върху силата на тези отношения. Не съм в позиция да казвам какво трябва или не трябва да прави вашата страна. Но не се притеснявам, че нещо може да подкопае основите на тези отношения.