|
| България падна в капана през 2008 г., когато по данни на Световната банка брутният национален доход на човек надхвърли $10 000. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой. |
В развитието на всяка икономика има два ключови момента. Първият е, когато брутният национален доход, разпределен на човек от населението, надхвърли границата на бедността, която условно е определена като 1000 долара. Тогава икономиката се превръща в развиваща се.
Вторият момент е, когато брутният национален доход на човек скочи над границата от 10 000 долара. Ако той продължи да расте и след това,
икономиката става от развиваща се - развита
Под тези две ключови нива обаче се крият капани - на ниските и на средните доходи. Капанът на ниските доходи е свързан преди всичко с индустриализацията и урбанизацията. Преместването на хора от селата към градовете е основен фактор за развитието на всяка икономика.
Ако този процес не се ускори, след като БНД достигне 1000 долара на човек, следва криза. Примери за това има много, като повечето от тях са от историята на Африка през втората половина на XX в. Ако не успее да прескочи капана на ниските доходи, икономиката си остава земеделска и не успява да се индустриализира.
Капанът на средните доходи е също толкова опасен. Когато БНД на човек надхвърли 10 000 долара, това обикновено означава, че в страната се е формирала средна класа, че делът на земеделието в икономиката е намалял за сметка на индустрията и че секторът на услугите расте и се развива с бързи темпове. След като и този капан бъде прескочен, развиващият се пазар става развит.
Е, България не само не успя да прескочи капана на средните доходи, но падна в него, без да се усети, и сега няма никаква представа как да се измъкне.
Какво представлява капанът на средните доходи?
Развиващите се индустриални страни обикновено разполагат с изобилие от евтина работна ръка, което позволява да се реализират икономии от производствен капитал, като например машини.
С увеличаването на доходите обаче необходимостта от инвестиции в производствен капитал нараства, а броят на заетите в промишлеността намалява. За сметка на това се откриват все повече работни места в сектора на услугите.
Налице е и глобален процес, при който трудоемките производства се изнасят към развиващи се икономики. Например в заводите на Foxconn в Китай, където се произвеждат смартфоните и таблетите на Apple, работят над 1 млн. души. Тайванската компания обаче започна през миналата година промени в производствения процес, като целта е да замени повече от половината си служители с роботизирани машини.
Последното е пример за това какво става, когато доходите на служителите достигнат нива, при които инвестициите в производствен капитал стават по-изгодни от инвестициите в работни места. Само че повечето компании не купуват стотици хиляди роботи, а просто преместват производството в друга, по-евтина, развиваща се икономика или пък ограничават новите капиталови вложения и насочват инвестициите си към други пазари.
След като дадена икономика падне в капана на средните доходи, тя обикновено влиза в рецесия и продължителен период на застой. През това време доходите на населението намаляват, конкурентоспособността на икономиката нараства, в даден момент инвеститорите се връщат и следва нов опит да се прескочи капанът.
България падна в него през 2008 г., когато по данни на Световната банка брутният национален доход на човек надхвърли $10 000. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой.
Налице са всички признаци за това, че страната се намира в капана - висока структурна безработица, спад на инвестициите, понижение на доходите на населението в реално изражение, застой на икономиката, която според прогнозата на Министерството на финансите ще нарасне само с 1% през тази година.
Всъщност
България вече се е препъвала
в капана на средните доходи заедно с целия съветски блок през 80-те години на XX в. Тогава високите разходи за заплати при субсидираната от държавата пълна заетост доведоха до икономическа криза и в крайна сметка до рухването на комунизма.
През 50-те и 60-те години на XX в. капанът на средните доходи щраква и за много страни в Южна Америка, където проспериращи икономики като Аржентина не успяват да го прескочат.
Просперитетът на Аржентина се дължи на износа на суровини, необходими по време на Втората световна война и при възстановяването на разрушена Европа след това.
Но когато цените на суровините започват да падат, с тях пропада и аржентинската икономика. Страната така и не успява да се превърне от развиваща се в развита.
Гърция също се провали на този тест. За около десетилетие финансираните с дълг и европейски средства публични разходи създаваха илюзията, че страната е преодоляла капана на средните доходи. Но финансовата криза разкри истината, а именно, че Гърция все още е развиваща се икономика, както през миналата седмица обяви MSCI.
Турция в момента тества капана на средните доходи. През 2011 г. БНД на човек от населението в южната ни съседка надхвърли 10 000 долара.
Протестите за повече демокрация в момента
показват наличие на достатъчно голяма средна класа, но дали икономиката ще успее да постигне баланс, или България като Аржентина и Гърция ще изпадне в продължителна криза, при която доходите ще намалеят, конкурентоспособността ще се повиши и вероятно десетилетие от развитието на страната ще бъде изтрито, предстои да видим.
Излизането от капана на средните доходи не е лесно. САЩ успяват да го направят благодарение на Втората световна война. А страните от Западна Европа и Япония го прескачат с подкрепа от Вашингтон. За целта трябва да се промени икономическият модел, като от производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност се премине към такова с висока. България за разлика от Гърция все още може да се измъкне от капана на средните доходи.
Няма да е лесно, но е възможно. Как? Първо, необходими са реформи в образованието, които да стимулират притока на инвестиции в производства с висока добавена стойност и съответно с високи заплати. Това обаче е дългосрочен процес. Той трябва да започне веднага, но междувременно са нужни и други мерки с по-кратък срок.
Държавата трябва да се превърне в инвеститор, за да привлече частни вложения и да започне да провежда данъчна и фискална политика в подкрепа на отраслите с по-висока добавена стойност. Трябва да се изградят бизнес паркове, които да предложат готова инфраструктура на инвеститорите.
Банката за развитие трябва да финансира с предимство и при преференциални условия иновативни проекти, в които се използва или създава оригинално ноу-хау. Необходими са инвестиции в технологични паркове и привличане на водещи чуждестранни компании за партньори на българските предприятия и учени.
Т.е. нужни са още пари и гаранции от държавата, дори и с цената на увеличаване на външния дълг. Дълго чакани реформи като намаляването административните пречки през бизнеса и създаването на електронно правителство трябва да бъдат рязко ускорени. Това са средносрочните мерки.
Нещата, които трябва да се направят веднага, имат не толкова икономически, а политически акцент. Необходимо е
правителството да излезе с план за следващите 20 години,
който включва не високопарни обещания, a подробно разчетени действия в подкрепа на икономиката, аргументирани прогнози, срокове за реформите и най-важното, да бъде посочено как ще бъдат финансирани отделните мерки.
Преди това обаче трябва да е ясно дали това правителство може да изкара поне един мандат. В момента най-големият икономически проблем е политическата несигурност. Тя също е свързана с капана на средните доходи. Подобна ситуация наблюдаваме в Турция и Гърция.
Какво поражда протестите в тези две страни? За Гърция отговорът е лесен - кризата, съкращенията на публичните разходи и растящата безработица.
В Турция обаче икономиката просперира и въпреки това хората протестират срещу правителството - поведение, което засега за жалост е неразбираемо за голяма част от българите.
Принадлежността към средната класа означава, че гражданите не само могат да покриват първичните си нужди и да спестяват, но и да планират по-дългосрочно живота си. Това поражда стремеж към повече демокрация и индивидуална свобода.
Според анализ на Института за пазарна икономика хората от домакинствата, влизащи в средната класа в България, са 46.9% от цялото население на страната, или около 3.5 млн. души.
Проблемът е, че повечето от въпросните хора
нямат гражданско самосъзнание
в резултат най-вече на дефектите в нереформираната образователна система.
Въпреки това протести има и в България. Ролята на държавата в тази ситуация е много важна. Тя трябва да отстъпи и да даде подкрепа на средната класа. Ако го направи, демократичните реформи ще се ускорят, общественият натиск върху политиците ще се засили. Гражданското самосъзнание на населението ще нарасне, както и доверието в държавността и във възможностите на отделния човек да изгражда и планира бъдещето си.
Това е ключов момент в прескачането на капана на средните доходи. Уверените в бъдещето хора купуват, планират, инвестират, проявяват предприемачески дух. Тези, които се страхуват за перспективите пред себе си, спестяват и не рискуват. Т.е. демокрацията се явява ефективен двигател за икономическо развитие, както и обратното. (Със съкращения)
