1...2...3...България на българите, циганите на Сатурн...4...5...6... Не на колониалното робство ...7...8...9... Гласувайте за "плана Сидеров"... Така по Кашпировски бе осъществен националистическият пробив или по-скоро взлом на "Атака" в българската политика. Днес берем горчивите плодове на този медиен експеримент, вече под формата на улична саморазправа на щурмоваците му. Волен Сидеров бе първият политически екстрасенс, пробвал партийно строителство. И то успешно. Втренченият му, хипнотичен поглед от екрана на телевизия "Скат" успя да магнетизира достатъчен брой избиратели през 2005 г., за да прескочи партията му парламентарната бариера. А образът на Ахмед Доган му служеше за 25-и кадър.
Днес по горчива ирония на съдбата телевизионният пророк на национализма тачи ДПС като свой побратим в негласната нова тройна коалиция и води пуническа война срещу медийната трибуна, която го прояви като политик. Веднъж заченат телевизионно,
Сидеров се оказа неспособен да съществува извън екрана
Защото и най-якият бой пред джамия не струва и пукната пара, ако не бъде излъчен по телевизията. Затова първата му работа, щом понатрупа пари от държавната субсидия, бе да си направи собствена партийна телевизия, от която да проповядва идеите си за спасение - този път не от турския фес, а от ботуша на западните колониалисти. Ноу-хауто, натрупано през годините, и този път даде резултат. На последните парламентарни избори "Атака" удвои нищожните си предизборни 2.5%, до които падна поради съглашателството си с ГЕРБ през първите три години от мандата. А сега се опитва да "легитимира" разкраченото си управленско-опозиционно поведение с още по-грозни скандали във и извън парламента, които със сигурност влизат в новините.
Парадоксално разривът между Сидеров и "Скат" през 2009 г. бе породен от безусловното превръщане на "Атака" в патерица на ГЕРБ, а днес националистическият лидер обвинява някогашния си медиен партньор в собствените си грехове. ДПС отдавна не е свирепият злодей, пиещ кръвта на майка България. Нещо повече - лютият едно време Сидеров наскоро адвокатства на турската партия, че "не е инструмент на Анкара", и даже отявлено подкрепи участието й в кабинета, макар да липсват сведения дали е безусловно.
Днес старият и новият телевизионен рупор на Сидеров - "Скат" и "Алфа", сеят скандали и се обстрелват взаимно с ругатни също като при свада между бивша и настояща любовница. Автобиографично, нали?
Създаването на партии през телевизора е на път да се превърне в строго българска практика без аналог в световната политика. Инкубаторът "Скат" реши да повтори пробива на "Атака" през 2005 г. с лансирането на втория си телевизионен проект НФСБ (Национален фронт за спасение на България) около бившия съратник на Сидеров и тв шеф Валери Симеонов. За трите си години на съществуване партията почти докосна прага за влизане в парламента. Само десетина хиляди гласа не й достигнаха, за да се настани в пленарната зала. И слава богу, иначе щяхме да станем свидетели на страшни "ексцеси" (по израза на Павел Шопов) между бивши и настоящи атакисти, които
враждуват така, както само роднини могат
да воюват помежду си.
Окуражаващият опит на "Атака" и НФСБ е на път да продуцира и трето телевизионно политическо отроче. Това е мистериозният проект, за който бившият премиер Бойко Борисов предупреждава на няколко пъти, че предстои да се пръкне идната зима. Засега неофициално го обозначаваме като "партията на Бареков", тъй като изпълнителният директор на тв7, казват, щял да играе ролята на "Сидеров" в новото формирование. Гръб ще му е медийната групировка на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, а финансовите и кадровите въпроси вероятно ще се решават от един добре познат ни банкерски обръч, който се въртеше около предишната власт. Новата партия, разбира се, ще е строго дясна, както приляга на един корпоративен проект. Борисов отсега я нарича "патерицата на ДПС". Нищо чудно и да успее, ако се съди по предишните сполучливи опити. Българинът сякаш обикна образа на българския политически Кашпировски - креслив, ръкомахащ, готов да обслужи с еднаква страст два противоположни възгледа, енергичен и превъзбуден, агресивен и мразещ.
Разбира се, ако медийният регулатор си беше на мястото, люпилните на лидери "Скат" и "Алфа" отдавна
щяха да са фалирали от глоби за проповядване
на етническа, верска и политическа омраза от екрана, но нали в СЕМ работят все великодушни плуралисти - експериментите продължават, а медиите с политически амбиции се множат. Впрочем и Бойко Борисов дълго време упражняваше своего рода медиакрация, паразитирайки върху слугинския инстинкт на част от българските медии и върху широкия гръб на един медиен монополист.
И така, докато не дойде ден, в който ще запишем като точка първа в Изборния кодекс, че в избори участват само политически партии със собствена телевизия и минимум един телевизионен водещ в редиците си. А у нас - телевизии бол. Само който не е пожелал, не си е направил. Така че процесът се очертава непрекъснат. От това качеството на българската политика не се повишава. Дори напротив - скандалите стават все по-грозни, агресията - все по-неудържима.
Впрочем по мнението на медицински специалисти масовите сеанси по хипноза вредят сериозно на здравето!
--------------
*Анатолий Кашпировски е руски психотерапевт, получил известност през 1989 г. благодарение на телевизионните си сеанси по психотерапия.
|
|