Човекът с главно Ч в ДСБ си тръгна, нарамил емблемата на прехода. Тръгна си към Драгалевци, но не напуска политиката, както сам намекна. Оттегля се по неотложни причини и с еднозначни чувства. Иван Костов силно люби и мрази и предизвиква същите полюсни чувства - шампанско и сълзи за едни и люта омраза у други. След толкова години, в които беше и начело на държавата, и на кормилото на СДС, и задушил в прегръдката си творението си ДСБ, отстъпи мястото си на един младок без политическа биография, когото сам отгледа и моделира през последните години.

Костов живее със самочувствието на един втори Стамболов, но без очакване да завърши като него. Отстъпва мястото си на лидер временно, защото гръмко загуби изборите, пък някак не върви да се разсърди за втори път. И защото горкото дясно няма никакъв шанс да се възроди с него поради по-горните причини. А изборите ей ги - тропат на вратата. След евентуален провал на протежето си Радан Кънев ще се върне на бял кон, за да спаси партията. Ако има някаква радостна новина от конгреса на тъмносините, това е, че най-сетне им увряха главите - сами са сила само в очите на един елитарен кръг, в основата на който е омразата към всичко комунистическо.



Бойковите филии с мас не ги разплакват



от умиление, не ги кефи Надежда, за СДС-то не щат да чуят. Те си искат Костов. Проблемът е, че въпросният вътрешен кръг на Командира все повече се стеснява за сметка на чувствата. Те само се засилват - любов и омраза, антикомунизъм и всичко, свързано с него, в това число и олигархията.

От събота Радан Кънев застана начело на ДСБ с две обещания - бой по олигархията и обединение на десницата, две битки, които е обречен да загуби. След събота олигархията трепери в очакване да й се случи онова, което всички се заричаха да й причинят в последните 23 г., но накрая разумът надделяваше и добрите отношения с политиците се възстановяваха. Тук има един дребен детайл - как ДСБ смята да се бори с мафията, когато дори не е парламентарна сила. Първите медийни изяви на новия лидер показват, че през последните години или не е живял в България, или амбициите му са несъразмерни на възможностите. Разбира се, Кънев има правото на своите 100 дни, в които да се докаже като наследник на Иван Костов. В неопитността си избра "подходяща" мишена - олигархията, защото улицата това иска от близо две седмици, пък и може да се приеме като намек към Костов, който си призна, че е бил мек по въпроса. Но Кънев пропуска факта, че



протестиращите слагат знак за равенство между политика, олигархия и мафия



Те искат смяна на модела на управление точно поради тесните им обвързаности. Всеки политик, който се опита да се възползва от инерцията на улицата сега, ще се провали. Особено ако не е изпечен манипулатор. Какъвто Кънев очевидно не е.

И стигаме до второто обещание - за обединение на десницата. Тук вече катастрофата е пълна. Не щем с Бойко, защото не е ясно десен ли е, ляв ли е, какъв е. Затова ще се правим на културни и ще им откажем по английски. Синьото "Единство" ни е някак невзрачно, не става, малко са, то е тясната дреха на старата десница (но все пак десница). За СДС дума не става. Кунева? Защо не. Бедни, Радане, не изричай тези скверни слова! Как ще убедиш "елитаристите" от ДСБ, че тя не е комунистка, а? Само като чуят за нея, ще бъде разпарчатосан всеки, освен ако не е Костов. Но нали Костов се оттегли? Ще се осмели ли като авторитет на ДСБ да оправдае една такава коалиция? Това е прекалено голямо предизвикателство дори за Командира. Или с НДСВ, което е част от тройната коалиция? Другата подхвърлена за обсъждане възможност са малките десни формации - на Бакърджиев, Софиянски, Александър Праматарски. С две думи -



връщане към старото СДС, заради което Костов направи другата партия



с идеята да унищожи съюза. Това е признание за партийния провал не само на предишния лидер, а и на онова, което той приемаше за кауза и успя да внуши на хората си. Склонен ли е Иван Костов на този компромис, или ще свири оставката на наместника си? И без това електоратът на ДСБ го гледа със снизхождение.

А първите медийни изяви на Кънев навеждат на мисълта, че идеите му опират до перата и крилцата, оцветени в синьо. Той предлага "да се създаде реформаторски блок (каквото и да означава това) на база съществуващите партии, защото всички са били на избори, получавали са гласове, борили са се, оценявали са грешки". Звучи като един общ катарзис, след който всички без СДС и Бойко ще се плеснат и ще се прегърнат в името на десницата. Един траен съюз според вижданията на новия тъмносин лидер. Кънев очаква, че това дотолкова ще се хареса на гражданите, че те ще започнат да го надграждат. Утопичен десебизъм, вервайте. По-разочароващото е, че Радан Кънев си вярва.

Но Кънев има още няколко дни за размисъл, докато е на море със семейството. Освен ако не е решил, че политиката е временното му поприще. Ще поиграе, пък ще се върне в адвокатската кантора. Дали това не е по-добре рано, отколкото безвъзвратно късно. Защото за ДСБ вече е късно.