Когато Ню Йорк заплаши да обяви фалит през 1975 г., тази възможност толкова ужаси всички, че принуди градските власти, работниците и непокорните банкери да седнат на една маса и да потърсят начини за решаване на проблема. Сега друг голям американски град - Детройт, е на крачка от обявяването на фалит, но почти не се говори за решаване на проблема. Вместо това финансовата криза в щата Мичиган се оформя като грандиозен сблъсък между интересите на собствениците на облигации и местните пенсионери, чийто пари се управляват от пенсионни фондове.

Предложенията на градските власти, според които притежателите на облигации ще си връщат по 10 цента за всеки долар, даден назаем, накараха кредиторите да смятат, че ще бъде по-добре Детройт да обяви банкрут. Според тях това не било толкова зловещо, колкото един фалит на Ню Йорк. "Орязването е изключително голямо", казва Мат Фабиан, който е управляващ директор на компанията за стратегически анализи Municipal Market Advisors. "Това принуждава инвеститорите да искат фалит, вместо да се страхуват от възможността градът да обяви несъстоятелност". Пенсионерите в Детройт, които са изправени пред възможността рязко да бъдат орязани доходите им - независимо дали градът обяви фалит, или властите приемат предложението на преструктуриране на дълговете, - смятат, че имат морално превъзходство пред всички останали, защото въпреки бедността вече са предложили големи отстъпки. "Финансите на града не се харчат за служителите", казва Едуард Л. Макнийл, който е представител на Американската федерация на щатските, окръжните и общинските служители - обединение на 33 организации, които ще бъдат засегнати от каквото и да било преструктуриране на дълговете на Детройт, по груби изчисления възлизащи на 17 млрд. долара. През м.г. тези организации предложиха отстъпки, които можеха да спестят на града годишно стотици милиони долари. Но Детройт "провали реализацията им", разяснява той.

Майкъл ван Овърбеке, който временно заема поста на главен съветник в Детройт, е категоричен, че



притежателите на облигации са инвеститори,



които се надяват на печалба и трябва да очакват "определени рискове". "Пенсионните вноски и работата за благото на служителите не е пазарна инвестиция", добавя той. "Пенсионерите са хора, които имат фиксирани доходи в този момент от живота си. Те не могат да се върнат на работа и да започнат всички отначало". Според него е немислимо да се орежат пенсиите, ако не се стигне до фалит.

Един евентуален банкрут на Детройт няма да бъде прецедент въпреки необичайно възникналото безпокойство от градски фалити след финансовата криза. Роуд Айланд набързо прие закон, който дава предимство на притежателите на облигации, емитирани от градските власти пред останалите кредитори, включително пенсионери. И това се случи точно преди малкото градче Сентръл Фолс да поиска да бъде обявено в несъстоятелност. Благодарение на това градът набързо реши проблемите си, когато фалира, но никой не си и помисля, че Мичиган може да приеме подобен закон. Притежателите на детройтски общински облигации казват, че едно от основните им притеснения е, че предложението на властите ще промени традиционната йерархия при кредиторите и равни права ще получат, например, пенсиониран библиотекар и инвеститор, който притежава облигации с общо обезпечение (вид ценни книжа, гарантирани с всички бъдещи приходи в местния бюджет). Това е в противоречие със законите и договорите за общинските облигации, в които в продължение на десетилетия на малките инвеститори им се казваше, че тези ценни книжа са сред най-сигурните инвестиции и че заради облигации с общо обезпечение градовете дори могат да бъдат принудени да вдигнат данъците. Предполагаше се, че гаранцията за "плащане на лихви и главницата по дълга" ще направи тези ценни книжа по-силни, отколкото другия основен вид ценни книжа, емитирани от градските власти - приходни облигации, чийто притежатели получат доходи от печалбите, реализирани от общината, или пък дял от пътните такси.



Експерти по въпросите на публичните финанси предупреждават,



че заради големите социални проблеми може да се стигне до загуба на доверие в градските власти, че не изпълняват ангажиментите си и не спазват гаранциите, които са дали. В доклад за състоянието на пазара на общински облигации от м.г., Комисията по ценните книжа и борсите предупреди, че на общините ще им бъде все по-скъпо външното финансиране и този начин постави под въпрос често използваните практики при реализирането на обществени проекти на местно ниво.

Предложението на Детройт обаче показва как са се променили нещата от дните, когато пазарът на общински облигации се състоеше основно от два вида дългови инструменти. Синдикът на града Кевин Ор представи сложен списък от дългови инструменти, като облигации с общо обезпечение сега носят по-малко приходи от приходните облигации. Ор разделя облигациите с общо обезпечение, издадени от Детройт, на две групи - сигурни и несигурни, като първите са подкрепени с външно финансиране, като например държавна помощ, или федерални субсидии. Вторите пък са тези, които разчитат само на гаранцията на Детройт за "плащане на лихви и главницата по дълга". На практика голяма част от облигационния заем на града е застрахован, така че притежателите на ценни книжа няма да пострадат, ако градските власти продължат да изпълняват плановете си за обявяване в несъстоятелност. Застрахователите обаче имат право да се борят за мястото на притежателите на облигации, а другите играчи на пазара, които имат интереси, вероятно ще се присъединят към тях.

Според анализатора Мат Фабин притежателите на ценни книжа отлично знаят, че Детройт е разорен и не може да повиши данъците и таксите до такава степен, че да покрие задълженията си по облигациите, но въпреки това са шокирани от предложения вариант за излизане от кризата. Участниците на пазара на общински облигации са смутени и от големия, неочакван скок в сметките на Кевин Ор на недостига за пари за пенсии на жителите на Детройт, които той определя като необезпечени, което позволява на работниците и собствениците на облигации да влязат в конкуренция за останалите пари. Към 30 юни 2011 г. актуалните изчисления показват, че двата големи пенсионни фонда са в много добро състояние - отчетен е недостиг на едва 644 млн. долара, тъй като градът е емитирал ценни книжа - т.нар. "сертификат за участие" през 2005 г. и 2006 г., и е вложил постъпленията от тях в пенсионните фондове. Според доклада на Ор обаче този дефицит е "значително занижен" и след като грешките са коригирани, недостигът на средства в двата пенсионни фонда възлиза на почти 3.5 млрд. долара.

В доклада се казва също, че до известна степен членовете на бордовете на детройтските пенсионни фондове са задълбочили проблемите, като са обещали на работниците "специални финансови стимули", както и да вложат инвестиционните приходи за други цели. Като синдик, назначен от държавата, Ор има право да отстрани членовете на борда на пенсионните фондове. Според Ван Овърбеке обаче тези хора няма да си заминат. Всъщност те вече са заделили 5 млн. долара за съдебни битки, в случай че Кевин Ор ги постави в "положение, в което няма да имат необходимите средства", за да защитят пенсионерите. От всичко това си личи, че битката за бъдещото на Детройт става все по-неясна и по-несигурна, а основните потърпевши отново най-вероятно ще са обикновените граждани.