:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,900,216
Активни 72
Страници 17,502
За един ден 1,302,066
АГОНИЯ

Късметът да избягаш в чужбина

Ким Чен Ун презира държавните изменници, както в Северна Корея наричат избягалите в чужбина. Някои успяват, други обаче имат нещастието да бъдат заловени. Тях режимът наказва най-жестоко.
През октомври м.г. група деца от Северна Корея успяха да избягат в Южна Корея през Япония.
Северна Корея третира бежанците като държавни изменници. А те се наказват с принудителен труд - до пет години. В "изключително тежки" случаи или "противодържавна дейност" наказанието гласи: доживотен затвор или смърт. Южнокорейски експерти от Центъра за човешки права в Сеул твърдят, че 5% от затворниците в севернокорейските трудови лагери са попаднали там, тъй като са направили опит да избягат от родината. Новият случай с деветима млади севернокорейци, които в края на май бяха арестувани в Лаос и принудително върнати в Пхенян, отново привлече вниманието на международната общност върху този проблем. OОН обвинява Лаос и Китай, че не спазват конвенцията за бежанците. Според нея приемните държави нямат право да връщат нелегалните бежанци в родните им страни, ако там са застрашени от тежки наказания и затвор. Всъщност досега Лаос минаваше за относително сигурна междинна спирка за бежанците по пътя им към Южна Корея. Китай от своя страна ги третира като икономически бежанци и не им осигурява защита съгласно конвенцията за бежанците на ООН.

От края на Корейската война до 1999 г. от режима са избягали 1100 севернокорейски граждани. Оттогава броят на бежанците се увеличава постоянно. Само през 2009 г. са избягали почти 3000 души. Според данни на южнокорейското Министерство за повторно обединение 25 000 севернокорейски граждани живеят в Южна Корея, а 5000 в други държави. Броят на тези, които живеят в граничните райони с Китай, не е известен. Фил Робинсън от азиатското бюро на организацията "Хюмън Райтс Уоч" казва, че севернокорейските бежанци избират най-често пътя през китайската граница към Лаос, а от там към Южна Корея. Други минават през Камбоджа или Тайланд. Тайланд обаче не ги признава официално за бежанци, но след бърз процес за нелегално преминаване на границата ги предава на южнокорейското посолство.

Севернокорейските бежанци



излагат на опасност не само себе си, но и своите близки



Ако бъде установено, че заловеният бежанец произхожда от "неблагонадеждно" или "вражеско" семейство, неговите близки могат да бъдат изпратени в трудов лагер или екзекутирани, припомня "Дойче веле". Тези, които искат да избягат от режима, могат да се обърнат за помощ не само към правозащитни организации и мисионери. Професионални каналджийски банди също предлагат услугите си, разбира се - срещу заплащане. Сумата варира между 2500 и 15 000 долара. Експерт от вашингтонския Комитет за човешки права в Северна Корея твърди, че парите играят все по-голяма роля при бягството. По неговите думи много от каналджиите са "неслучайни" севернокорейци, които използват връзките си с представители на правителството в Пхенян. Поради тази причина и цената за бягство се е увеличила доста. Същевременно новият севернокорейски лидер Ким Чен Ун е засилил значително контрола по границите. Очевидно с успех, защото през 2012 година от Северна Корея



са успели да избягат само 1500 души



В Северна Корея всъщност има хора, които не познават вкуса на хляба, не знаят, че може да се пее или че има радио. И как да знаят - режимът държи стотици хиляди в концлагери, пред които бледнее и самият ад. От над 50 години в Северна Корея съществуват концентрационни лагери. В тях са избити стотици хиляди хора. В момента 200 000 севернокорейци са изолирани в подобни лагери. Заедно с градските затвори, центровете "за отдих чрез труд" и зоните за депортация на "съмнителните елементи" концлагерите съставляват ядрото на едно общество, държано в плен. Концлагеристите са напълно изолирани от външния свят и без всякакви права. Храната им се състои от царевична каша, зелева супа и месо от плъхове. Охранителите имат пълна власт над концлагеристите. Никой от задържаните не може да се надява на завръщане в нормалния живот. Затворниците умират от глад и изтезания. Севернокорейските концлагери приличат на нацистките, съветските или китайските. Чист специалитет на Северна Корея са обаче търсенето на обща вина и повсеместните предателства. Всеки, който слуша чужди радиостанции, застрашава роднините си. В лагерите попадат цели семейства. Не са малко и онези, които изобщо не знаят за какво са арестувани. Девизът гласи, че децата трябва да



"измият греховете на родителите си"



Всички остават в лагера до смъртта си. Всички осъдени са задължени да доносничат. Опасно е човек да се довери някому, защото всеки може да бъде предател. В спалните помещения, класните стаи и работилниците царят принудителното мълчание, подозрението и самотата. Лагерният ред не разрешава събирането на повече от двама души на едно място. Нарушителите на това правило биват разстрелвани на място. Всяка особеност в поведението на съседа трябва незабавно да бъде докладвана. Онези, които отказват да дават информации, също биват наказвани. Доброволните информатори получават като награда по-лека работа и допълнителна порция храна.

Блейн Хардън, който е бивш кореспондент на в."Вашингтон пост", а понастоящем колумнист в сп. "Економист", разказва историята на Шин Донг-Хюк, роден през 1982 година в концентрационен лагер №14. Появата си на бял свят Шин дължи на един "брак за награда". Управата на лагера въвежда тази най-висока награда за неженени затворници, които се трудят усилно и неуморно доносничат. Новобрачната двойка има право на пет брачни нощи, като "съпрузите" могат да се виждат по няколко пъти в годината. Братът на Шин е осем години по-голям от него, но му е също толкова чужд, колкото бащата, майката и другите деца роби. Охраната в лагерното училище научила Шин да се покланя ниско, да не гледа никого в очите и да се срамува от произхода си. Задаването на въпроси е забранено, иначе - побой. За да получат допълнителна порция храна, децата са принудени да докладват на учителите за всяка дума на своите другари. Те не научават нищо за света зад стените на лагера, не знаят нищо за страната си, за историята й, а още по-малко за това, че съществува и друга корейска държава на юг. Те никога не са виждали пари, не знаят нито една песен, нямат представа какво означават понятия като морал или приятелство. Шин не вижда нищо особено в това да изблизва остатъците от разсипаната по пода зелева супа. Под "свобода" разбирал печено месо.

Шин издава на един надзирател



плановете за бягство на майка си и брат си



Надзирателят обаче премълчава източника на информацията и поради това Шин попада под подозрение като възможен съучастник. Хвърлят го в подземния карцер за повече от шест месеца и го изтезават. Брат му е разстрелян, а майка му - обесена. Девет години по-късно Шин успява да избяга от концлагера. Неговият другар, който му разказал за наличието на други държави отвъд границата, изгорял върху оградата с високо напрежение, опасваща концлагера. Самият Шин има по-добра съдба. Той успява да се добере до китайската граница, преминавайки я с помощта на подкуп. Прекарва десет месеца при един свинар. Там за първи път в живота си получава малко пари и топли дрехи.

Бягството от преизподнята не означава обаче автоматично завръщане към нормалния живот - то е по-скоро скок в един непознат свят. Едва като млад мъж Шин научава какво е радио, какъв е вкусът на бисквитите, какво означава думата "дълг". Душевните рани от лагерния ад остават обаче завинаги. Остават кошмарите, осакатените ръце, хроничната подозрителност, самоомразата. Остава животът, в който няма нито усмивки, нито сълзи.
 Семейство от Южна Корея, което е разделено от 60 години със свои роднини на Север, коленичи ритуално на границата между двете Кореи в знак на протест срещу разделението.
СНИМКИ: ЕПА/БГНЕС
Поредният управник на Северна Корея от комунистическата династия Ким - Ким Чен Ун.
 Севернокорейски войник на пост край границата с Лаос.
24
3871
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
24
 Видими 
27 Юни 2013 20:13
Ало, журналистите, моля поправете се!
Последната снимка, "Севернокорейски войник на пост край границата с Лаос."?
Не си позволявайте своеволия когато превеждате статии без да сте ги проверили!
Отваряйте атласа бързо преди да ви е видял още някой!
27 Юни 2013 20:20
От кога Северна Корея и Лаос имат обща граница. Като гледам на картата разстоянието между тях е поне 3 хил. километра.
27 Юни 2013 23:32
Нищо не сте разбрали двамата по-горе...
Това ще да е снимка от бъдещето!
28 Юни 2013 06:24
Това ще да е снимка от бъдещето

като брадатия виц за полско-китайската граница
(само дано ме пропусне ЗИП-а )
28 Юни 2013 06:45
По измислена статия не бях чел в този вестник от години.
28 Юни 2013 07:26
Преди много години Петьо Блъсков беше започнал да издава следобеден вестник"Врабец",ако не се лъжа.
Случаен свидетел бях как веднъж запълниха свободната площ със подобен материал,но за извънземни...
28 Юни 2013 08:41
По измислена статия не бях чел в този вестник от години.


Вестник СЕГА, не ви отива на реномето да публикувате такива небивалици. Със сигурност в Сев.Корея има лагери, но никой не знае какво всъщност се случва там. А е известно, че успелите да избягат се използват за целите на пропагандата. И нашите дисиденти през 70-90-те писаха по Западната преса, че в БГ е каторга, шок и ужас - но реалността е съвсем различна.
28 Юни 2013 09:06
При всяка държава във война - избягалите се таксуват за изменници. Северна Корея е в състояние на война, няма сключен мирен договор със САЩ. На границата и е чужда армия. Така става.
Историята на концетрационните лагери е доста тъмна. До скоро мислехме, че първите са били английски по времето на Бургаската война. Там са измрели стотици хиляди. Обаче оня ден гледах по History channel, че през 19-ти век в Индия настъпва страшен глад, защото английските колонизатори изнасят всичките храни към Европа. Кралят на Индия-англичанин развивал расовата теория, че индийците са по-нисша раса от британците (предаването беше за расизма). Тогава се създават подобни лагери, където на индийците се дават по-оскъдни дажби, отколкото немците са давали в техните концентрационни лагери. Там са умрели около 30 милиона.
28 Юни 2013 10:08
Северна Корея присъедини Китай. Вие не четете ли вестници?
28 Юни 2013 10:12
И като глътна Китай сега Северна Корея трябва да си пази и границите с Виетнам, Тайланд, Бирма, Индия, Сиким, Бутан, Непал, Пакистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан, Монголия и Русия. Сложна задача за другаря Ким Чен Ун. Колко много граници през които да бягат севернокорейците.
28 Юни 2013 11:51
"Кралят на Индия-англичанин"
Вицекраля, щото Кралица Виктория се обърна в гроба.
Viceroy and Governor-General of India
28 Юни 2013 11:54
по времето на Бургаската война

Марксе, поправи си грешката! Иначе е добра находка...
28 Юни 2013 12:31
Със сигурност в Сев.Корея има лагери, но никой не знае какво всъщност се случва там


Може би искаш да провериш?

Интерсно - защо няма бежанска вълна от деградилия капиталистически юг към прогресивния комунистически север - още повече, че на южно-корейците не им трябва изходна виза?

Другари - има ли комунистическа страна без изходни визи?
28 Юни 2013 12:40
Това СЕГА провокация за мислене ли е или от вестника са се чудели с каква плява да запълнят карето?
28 Юни 2013 14:29
Тази история за това момче съм я чел лично в "Шпигел" на немски език и не вярвам немците да лъжат. Много отвратителна държава и съм склонен да вярвам.Като знам какво съм видял лично от 3 посещения в Туркменистан си представям ,какво ще е в Северна Корея. На тоя техния Ким Чен Ун прическата му е " Иди си,Минчо,няма смисъл".Какъв полуидиот трябва да си та да се подстрижеш така?
28 Юни 2013 15:56
.
28 Юни 2013 17:01
Е кво толкоз. Другарчетата на таткото на Станишев, и те така имаха честта да се изразяват - "изменник на родината". Добре че Сергей изживя демократизиращ катарзис и ей го сега какво парче демократ е. Пожелавам на другарите от ПЕС, след 20 години шеф да им е правнука на великия кормчия (след изкаран катарзис естествено)
28 Юни 2013 17:07
Алоу, форумци, що пишете като не знаете? Не само е истина, но е малка част от истината! А се знае именно от избягали севернокорейци, както и от други източници, които никога не се споменават. Там положението е невероятно, хората са превърнати единствено в оцеляващи същества, примирени или озверели. Много е зле, даже статията обхваща не цялата картина.
Така че вестникът няма вина. Поне да бяхте гледали филма на Елена Йончева. Имаше документални филми и по "Хистори". Тъй че не пишете така категорично, че не е истина, щото не знаете истината.
28 Юни 2013 17:34
.
28 Юни 2013 17:45
Сигурно лъжат гадовете...не може Северна Корея, която гради истински социализъм така да третира гражданите си...ама ние ги знаем тия работи и за нас така лъжеха мръсните му капиталисти-демократи. Можеш ли да им вярваш? Концлагери?‌ Ами, ами...това са почивни станции, в края на краищата...и какво и е лошото на зелевата чорба и на месото от плъх? Вие да не искате с хайвер и трюфли да ги угояват като западните свини?
Венцеремос! Пролетарии от всички страни - обедененте се...и бегом към Северна Корея и Венецуела, а не да гниете в тоя омразен експлоататорски строй.
28 Юни 2013 18:34
.
28 Юни 2013 19:22
Аз си му викам‌:‌‌ Венцеремос, без да ми дреме за полит-, или грамат- коректност...на който не му харесва - да се мръщи и да се прави на коректор...(сефте)...
Обединявайте се ми звучи по-добре, съединявайте се ми навява различен привкус ( късо съединение, съвокупление...и тн.т)...пак повтарям: на който не му харесва - ами...too bad.

Да, бе, да - добре че Сако и Ванцети, па после и Джими Хофа се бориха за светлото бъдеще. Ако не бяха профсъюзите, то и сега щеше да се работи по 18 часа на ден, 7 дена в седмицата...и сигурно с такава заетост на "можещите", че безработицата би нарастнала тройно и тази ситуация би довела пролетарията до революционни мисли...и те биха натикали капиталистите там където им е местото, и после - шапка на тояга - биха ръководили света като Станишев, Местан, Пеевски и Кутев водят България към светли бъднини. С човешко лице - по социалистически...те нали за това са социалисти?


28 Юни 2013 19:36
.
28 Юни 2013 19:53
Най-обичам някой да ми се прави на голяма работа...грамотен, умен и красив...още малко и по-голяма работа от мен току виж се изкарал...хубуу, хуббуу...дерзай

(пак викам: "сефте"


Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД