Вече месец парламентът робува на настроенията на един националист с фашизоидни пристъпи. От сутрешното му настроение зависи ще работи ли законодателният орган на България или не, ще се приемат ли ключови мерки на кабинета или не. 120 депутати от БСП и ДПС са пленници на този властелин на кворума. И като същински заложници са принудени да вършат унизителни за всеки себеуважаващ се парламентарист неща. Като например да назначат един сприхав популист за мистър Клийн на българската политика, поставяйки го начело на комисията за борба с корупцията в НС. И като поверят надзора върху спазването на етичните норми на най-отявления парламентарен хулиган, което си е чиста подигравка с институцията.

Проваленото заседание на Народното събрание в сряда е пореден повод да се запитаме



кой всъщност управлява България



и не се ли крепи политиката на сегашния кабинет върху показалеца на Волен Сидеров. И още по-важното - кой насочва този показалец? Независим ли е в наглед произволните си решения лидерът на "Атака"?

Дотук прави впечатление съмнителната му сговорчивост по въпроси, свързани с овладяването на спецслужбите. Сидеров осигури приемането на промените в закона за ДАНС, както и назначаването на този, по чиято мярка бяха скроени промените и който взриви цялата държава - Делян Пеевски. В сряда провали избора на Даниела Бобева за вицепремиер в кабинета "Орешарски". Вчера влезе с полицейска палка в парламента и осигури кворума. Преди това прочете яростна декларация на "Атака", чийто тези бяха повторени от председателя на парламента Михаил Миков.

Наглед капризното поведение на атакиста изглежда проблем. Но в определени ситуации може да бъде и удобно алиби. Така вината за провала на важни управленски решения ще се трупа върху личната сметка на Сидеров, докато коалиционните му партньори ще се измъкват сухи от конфуза.

Едно е сигурно. Блокиращият глас на "Атака" все повече се превръща в единствената програма на правителството. По пръста на Сидеров ще ги познаете, както се казва. Оттук е неконтролируемата злоупотреба на националиста с тази власт, която руши авторитета на държавните институции. Достатъчно е да припомним



разюзданото му поведение спрямо президента



по време на последния Консултативен съвет по национална сигурност.

Всяко друго правителство би се отказало да работи при подобна нестабилност и да търпи произвола на кворумоносителя. Но не и това. Защо? Какво мотивира мнозинството да търпи ругатните на протестиращите граждани и да понася ударите с гнил зарзават само и само да е на власт? Силно се съмнявам в склонността му към саможертва в името на народа. При подобна патова ситуация единственият изход са нови избори и Пламен Орешарски в сряда показа готовност за това. Но БСП продължава да упорства в грешката, тъй като ситуацията е твърде неблагоприятна за нея при вот сега. ДПС все някак си ще се справи с питомния си електорат.

Дали пък няма да се окаже прав Бойко Борисов, който разви теорията, че БСП и ДПС нямат намерение да управляват, а да си заработят образа на "жертва" преди неизбежните нови избори. Образ, който ще им донесе електорални предимства - жертвата буди симпатия и състрадание, привлича подкрепа от съжаление. Образ, който ще им осигури универсалното оправдание "ние много искахме, но те не ни позволиха".

Играта на кворумоспасителя в тази ситуация се оказва много по-сложна, отколкото предполагахме. Сидеров трябва умело да лавира между БСП и ДПС и собствения си интерес. Да нагнетява общественото напрежение, но публично да го играе пожарогасител. Може би зад тази роля



се крие и обяснението за платените фитнес провокатори,



които се навъртат около централата на "Атака" напоследък.

Парламент, чийто най-спешен приоритет е овладяването на репресивния държавен апарат, очевидно не се кани да подобрява социалното положение на гражданите, както се кълнат управляващите. Парламент, който си позволява лукса да скандализира всеки ден общественото мнение с неприемливи назначения, явно не мисли "да върне държавата на хората". За какво мисли ли? Дотук - за Делян Пеевски и неговия бизнес антураж, а после - предстои да видим. Ако избере да продължи мъчителното си съществувание.