:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,689,175
Активни 288
Страници 19,657
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Смесване на чувствата – 2

Калин Донков
Смесването на чувствата вероятно е най-естественото им състояние и ние напразно влагаме толкова много мнителност, когато говорим за това. Някога така надписах книжка на един юнак, за когото си имах едно на ум: "На К.Г. със смесени чувства". Това без всякаква грешка би могло да се изрази точно така: с едно наум. Самият Г. отдавна не е жив, а автографът още се помни и споменава между неколцината свидетели. Като си помислиш, голямо чудо, един автограф от немай-къде, за отбиване на номер, а така да попадне в целта.

Та чувствата, както вече се споразумяхме в миналия брой, основно така си и съществуват - смесени. Дали и колко от нещата в живота могат да се срещнат в чист вид, дори науката избягва да отговори. "Чистото злато, казваше учителят ми по химия Ганчо Ганев, е толкова меко, че може да се дъвче." Е, а чистата истина, например? Тя пък е толкова корава, че нито може да се сдъвче, нито да се преглътне.



Да не говорим за чистите идеи или дори за едното чисто изкуство



Толкова бои и толкова помисли се каращисват в тях, че без едно наум никой не ги споменава дори. Така е и с фактите, пред които (мечтайте си!) и боговете мълчат. И те рядко са голи, "чисти" или дори елементарно необорими. Особено когато са облечени в слово. Словото им дава някакъв друг живот във времето, през който всичко може да се случи.

Разказах ви за мръсната война срещу птиците на белокаменния остров Малта. И за фламингото, станало жертва в нея. Сега се разбра, че в Salina Bay полицията е арестувала трима души, които разследването намира отговорни за тази смърт. Престъплението веднага е осъдено от федерацията на ловците, от неправителствената организация Birdlife и в нарочно изявление на държавния секретар за правата на животните. Упреците ни към държавата и гражданското общество в равнодушие към съдбата на птиците в малтийското небе очевидно не са чистата истина. Това, което на острова може да се види и без особено вторачване, са обмислените усилия да се създаде у децата и юношите топло и активно отношение към природата. Съществуват открити ферми, където малчуганите могат да опознаят домашните животни, да ги наблюдават с часове, да ги хранят, галят, яздят. Такива кътове има и в повечето детски паркове, каквито на острова се създават усърдно и където родителите извеждат малките малтийчета на "контакт" с козлета и зайци, с понита и пилци, с пауни и ему, с лами и мериноси. За да бъда честен, ще призная, че видях как някои семейства заедно с челядта си "разхождат" и странните "портативни" клетки с пленени прелетни птички. Чудновата "смес", нали?

Приятели от София разказват, че вечер, като се връщат от протестите,



утихващата столица силно и омайващо мирише на липи



Така е и по моите сметки - изпуснах ги тази пролет липите. Тук липи няма, цъфтят полуделите зокуми покрай пътищата - големи, здрави дървета, братовчеди на нашите зокуми в качета и саксии. Лятото няма дъх, житата са ожънати в началото на май, много рядко ще видиш огромните кръгли бали да стоят неприбрани, стърнищата са като преметени. От каменните огради на нивите на места се надвесва тежък шпалир от кактуси, пейзажът е като от мексикански филм. Кактусите също цъфтят сега с чисти бледожълти цветове, нежна восъчна невинност до тежките бодли. Не се усеща и дъхът на море, познат от нашите крайбрежни градчета. Между двата дълбоки залива Марсаскала, откъдето изпращам тези редове, е буквално вътре в морето, а вятърът (вятър колкото искаш!) е също без мирис, просто северен или просто южен. В такива дни балконът е затворен и мушкатото направо танцува в сандъчетата.

Не знам как градоустройството е постигнало това, но като изкачвам наклона от морето към вкъщи, въздухът в напечените улици не трепва. Улиците в Марсаскала са широки, по-широки от софийските, да се чудиш как им се е откъснало от сърцето толкова площ за улици на този малък остров. Вървя като през някакъв напуснат град, ако срещна минувач - поздравяваме се. Здрависват се в това градче, дори с чужденеца, а може би именно с чужденеца задължително. Понякога отбивам към малкото площадче, да поседна в градинката "при Чарли". Още преди ъгъла чувам песента на водата, рядък звук в безмълвието на тукашното пладне. Направили са и фонтан в памет на хумориста, куплетист, певец и актьор Чарлз Д. Клуз - откъдето и да го погледнеш, рядка чест в този безводен остров.

Градинката е оградена с камък и метал, над пейките има строфи от поета. Скулпторът на бюста е изобразил усмихнат мъж - любимец на своите съграждани през няколко епохи. "Чарли" е живял деветдесет години и е бил активен в своето изкуство до дълбока старост. Починал е през 2009 г., а през 2011 са открили този паметник. Неизбежно си спомням перипетиите около скулптурата на Радой и кавгите при избора на място.



Изпитвам смесени чувства, разбира се, ясно защо



Всъщност Чарлз Клуз има паметник и на друго място в Малта. На един от булевардите в Слима три фигури "пият чай"около кръгла масичка. Това са прочути колеги от миналото, комедиантите Клуз, Джема Портели и Виктор Апап. Четвъртият стол до масичката е празен, там всеки минувач може да седне при компанията. Една сутрин намират "Чарли" обезглавен. Островът възприема станалото като покушение. Плъзват слухове, предлагат се версии. След няколко дни пада главата и на Апап. Керамиката, от която са изваяни скулптурите, отвън изглежда като бронз, но всъщност се оказва прекалено крехка. Изглежда не е могла да издържа собствената си тежест. Възстановяват всичко, но по-късно Клуз остава за малко без ръка. Някакъв турист, решил да се снима с него, я придърпал в желанието да застане някак по-интимно. Такива неща на ирониците и сатириците се случват и в живота. Рисково поприще е това - дори и за паметниците.

Хубавата къща на ъгъла пустее втора година. Тя е забележителна дори за градчето, където богатските къщи по правило са просторни и красиви. Стопанинът е починал при инцидент с асансьор и дворчето вече подивява. В тревата са се надигнали плевели, палмите оплешивяват, лимоновото дърво не може да носи старите и нови плодове. Една джанка забелязах онзи ден зад оградата - като циганче пред този запустял палат. На разсъмване се включи инсталацията против крадци - сирената на кратки интервали известява, че има проблем. Не светна никакъв прозорец, никой не предприе нищо. Така премина денят. Излизах, връщах се - сирената жално настояваше за внимание. Не видях любопитни, нито длъжностни лица. Една съседка само педантично миеше гълъбовосива тойота на отсрещния тротоар. Ми я цял ден, разхлади квартала. Вечерта се появи полиция. Екипът се повъртя пред къщата, сякаш се наслаждаваше на сигнала. Късно, след "По света и у нас", някой успя да спре уредбата. Нищо чудно да са прекъснали електричеството. В тишината нямаше облекчение, стана някак глухо и самотно без безпомощния, монотонен глас на сирената. Може би бяхме повярвали, че някой е влязъл в тъжната, безсмислена къща на ъгъла. Или просто в досадата е била примесена и човешката ни невъзможна надежда, че някой се е завърнал от смъртта...

 Не се усеща и дъхът на море, познат от нашите крайбрежни градчета. Между двата дълбоки залива Марсаскала, откъдето изпращам тези редове, е буквално вътре в морето, а вятърът (вятър колкото искаш!) е също без мирис, просто северен или просто южен.
 Не знам как градоустройството е постигнало това, но като изкачвам наклона от морето към вкъщи, въздухът в напечените улици не трепва. Улиците в Марсаскала са широки, по-широки от софийските, да се чудиш как им се е откъснало от сърцето толкова площ за улици на този малък остров.
13
6493
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
28 Юни 2013 08:58
Не се усеща и дъхът на море, познат от нашите крайбрежни градчета.

Особено "дъхът" в Поморие! Собственото л. мирише по-добре от л. на което и да е куче. (Ч. Буковски)
28 Юни 2013 09:00
Благодаря за капчицата роса връз прежълтялото издание!
28 Юни 2013 09:15
Можеше да кажете няколко думи и за автобусите в Малта, които са толкова известни, колкото и американскте коли в Куба. Самият аз съм любител и почитател на островите (особено Гозо). Нещо остана на заден план вековната култура на острова, смесицата от арабско, италианско, западноевропейско, благородничество, рицарство... Физическата чистота на самото население, табелките "keep Gozo tidy", празниците с BBQ всяка събота и чистотата на местата на другата сутрин, където не може да се види и един фас - за кадем, постоянните религиозни празници с фойерверки, духовите окестри вечер, религиозните процесии, честността на населението, порядъчността му, религиозността му, десетките качества, които едва ли някой народ в Европа още притежава. Апропо не стана дума и за невероятния език на малтийците. Арабски без придихателни, не стана дума за много други неща. За сметка на това - нямало мирис. То е хубаво да мирише на роден обор или въобще на родно. Никой не го оспорва. Ама евтина уловка за непътували патриоти.
28 Юни 2013 10:21
Не миришело като в нашите крайбрежни градчета. То няма как да мирише. На трите острова, с изкл. на Бугиба и други места със струпвания на хотели, където има повече докаран пясък по иначе каменните плажове, по принцип – няма плаж. Не е като в България (западен европейски бряг – за училите география). Не е „goddamn beach break”, където се разлагат водорасли, молюски и изхвърлени на брега главоноги, които създават ароматната атмосфера. Малта е една скала в дълбоко море. За естествените плажчета има пътеводител и най-често човек си оставя колата на километър и върви по каменист път до плажчето, което събира точно 5 – 15 души и във водата има действително опасни подводни камъни. Една Синя лагуна срещу Комино – и толкоз. Затова пък прекрасна!
Там чарът е друг. Там морето е дълбоко, тъмносиньо – веднага от брега. Ненапразно там са закотвени десетки, най-често британски, кораби-бази на училища за скуба дайвинг. Въобще друг, съвършено друг чар, какъвто няма никъде другаде в Европа, освен частично на о-в Лампедуза. С много интензивна красота и силно обаяние, особено на фона на вековната смесица от високи европейски и арабски култури. И на фона на един красив и култивиран народ.
28 Юни 2013 10:30
Никола,

статиите на Калин Донков се публикуват под рубриката Наблюдател.
Това не е рубриката Пътуване на Франкфуртер Алгемайне.

Следвайки един неподправен стил на писане, авторът се опита да ни пресъздаде видяното
през собствените си очи. И‌ на мен мириса на море ми е липсвал на доста романтични кътчета по Средиземноморието.
Но това е било за мен като да търсиш себе си на нови места.

Това, което споделяш ти, е също хубаво, то е това, което ти си "видял" на този остров и би зарадвало далеч
повече средностатистическия турист, отправил се към Малта.
28 Юни 2013 10:55
GruYou
Напълно съм съгласен с тебе, освен за FAZ. Аз също съм се радвал и то неведнъж, когато съм пътувал с влак и след Ниш, посока София и вече ми е замирисвало на Балкан през отворения прозорец, замирисвало ми е на вечерите на (пионерските) лагери и на родно, балканско изобщо. Същото е вечер като слезе човек през лятото от аерогарата в Солун и хване някой по-малък път за някъде. Пак така ухае. На Балкан. Това не ми пречи, обаче да се наслаждавам на други мириси в Алпите и не сядам да си рецитирам - хорошо в селе родном... Още повече за да се харесам на някого.
28 Юни 2013 11:25
За Автора, както винаги изключителен!
(поколебах се с ръчичките, защото ми изглеждаха малко пошло...)

Николас, може в Малта действително да го няма дъхът на морето от България. Или да не е така интензивен. Или да е друг... Средиземно море е много по-солено, с вода - нещо като саламура. Стръмните брегове и дълбоки води изключват събиране на органични отпадъци по брега. Ветровете са други. Твоите, също хубави описания, ми харесаха и допълват г-н Донков.

Единствената малка грешка, може би е, че започна с патриотарска реплика. Трудно е човек да се придържа в балансирано състояние и да не залита към някоя от крайностите. Пък и хората нямат едни и същи възприятия. По-добре е да търсим какво добро общо помежду ни имаме, отколкото какво не е общото и какво ни отблъсква едни от други...
28 Юни 2013 11:31
Eisblock
Брей, добре, че се обадих. Виж каква дискусия се поде. Иначе авторът щеше да си седи сам саменичък. Сега има черно на бяло, че са го прочели, че са го харесали ... А пък то не всеки може да бъде съгласен с всеки - затова и
28 Юни 2013 16:11
За Автора и очерка,
Николас, кой ти чете в България очерци сега? Хората са заети да преливат от пусто в празно кой МП и кой министЕр кво казАл (щях да добавя и "помислил", ама се сетих, че първо трябва да има с какво...). И докато преливат, животът си изтекъл между пръстите изпълнен с гняв, омраза, злоба и бездушие... приятно изключение и противоположност на което е прекрасния очерк на Автора тук...
28 Юни 2013 16:28
Малта е невероятна. Единственото място, с което мога да я оприлича - и то само в някои райони, е Корфу. Малта и Гозо имат някаква магия, която те хваща за ръката, повежда те и, докато се опомниш, те е погълнала докато напълно се разтвориш и времето спре. Ух-ох, пак ми се запътува натам...
28 Юни 2013 17:08
Германците провеждат 3.000 въздушни нападения и изсипват 14.000 тона бомби. Приблизително. Потапят безброй кораби. В главата ми се върти нещо около 1.600 броя - кораби, гемии и други съдове. Но Малта остава независим остров, както и при обсадата от турците в 16-и век. Колко парче камък! Че и нахално неухаещ на наш плаж! Пък бият турци и устояват на германци.
На дългия списък под камбаната на обсадата, която бие всеки ден в 12.00, се намират безброй типични малтийски фамилии, които няма как да бъдат сбъркани с други. И после като тръгне човек из градовете, среща същите имена на лекари, адвокати, зъболекари, ветеринари - тия, които имат табелки, както и по звънци на къщи. И май няма нито една табела във възхвала на това, че някой малтиец "тук" е пречукал друг малтиец за (уж) доброто на Малта.
28 Юни 2013 17:11
***
28 Юни 2013 18:12
...Не знам как градоустройството е постигнало това, но като изкачвам наклона от морето към вкъщи, въздухът в напечените улици не трепва. ...

Недей така, моля те.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД