Могат ли веднага да започнат принудително изпълнение при дълг, или има някакъв гратисен период?

М.М., София



Принудителното изпълнение и неговите процедури стават все по-актуални, като се има предвид, че изпълнителните дела се увеличават с десетки и дори стотици хиляди на година.

В действащия сега ГПК има специална глава 38, която е озаглавена "Започване, спиране и прекратяване на изпълнението". Именно в нея са и основните процедури на изпълнителното производство. В тях изрично е посочено, че съдебното изпълнение започва, когато при съдебния изпълнител постъпи молба на т.нар. взискател - този, на когото се дължи нещо. Тази молба трябва да е основана и придружена или от изпълнителен лист, или от друг акт, подлежащ на изпълнение.

Според чл. 428 от ГПК "съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок". Законът е категоричен чрез думата "длъжен". На длъжникът задължително трябва да бъдат предоставени 14 дни за доброволно изпълнение.

Поканата за това доброволно изпълнение трябва задължително да съдържа името и адреса на взискателя - човека, на когото се дължи, който търси да събере дълг. Освен това трябва да има предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават и наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение задължително трябва да се приложи и копие от подлежащия на изпълнение акт.

Всеки длъжник трябва да знае и още нещо. Че ако се окаже, че няма регистриран постоянен или настоящ адрес, районният съд по местоизпълнението може да му назначи особен представител. Законът дава и много правомощия на съдебните изпълнители.

Ако в дадения за доброволно изпълнение 14-дневен срок бъде платен дългът, то изпълнителното производство се прекратява с постановление. За целта обаче длъжникът трябва да представи надлежно заверена разписка от взискателя.

ГПК дава възможности и за други защити срещу изпълнението. Така например длъжник може да оспори вземането по исков ред. Това обаче може да се случи само ако длъжникът не признава дълга по вид и размер. Това обаче са неща по същество, а не по процедурите. Затова трябва да се отбележи също, че в кодекса са предвидени защити и чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител. Така длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Може да оспорва и отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.

Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована. В останалите случаи срокът тече от деня на съобщението. Важно е да се знае, че подаването на жалбата не спира действията по изпълнението автоматично. Ако съдът обаче прецени, че има достатъчно аргументи, може да постанови спирането.

Иначе съдът обявява окончателното си решение по отношение процедурите и на оспорените действия на съдебния изпълнител най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата. Този акт не подлежи на обжалване.