"Големите братя" на България са на Запад - НАТО и Евросъюзът. Но политическата ни върхушка трябва периодично да бъде командирована на специализация по етика или на антикорупционни тренинги точно в обратната посока - на Изток, в Страната на изгряващото слънце. Императорска Япония е еталон за политическа отговорност и за силата на гражданското съзнание - там например е нещо нормално длъжностни лица да се самонаказват или пък да валят министерски оставки.

Такуми Немото е държавният министър, отговарящ за ликвидирането на последствията от цунамито и аварията на АЕЦ "Фукушима-1" през 2011 година. Наскоро той



доброволно се лиши от едномесечната си заплата



в знак на покаяние заради деянията на негов подчинен. Съветник във ведомството на Немото си позволявал системно да ругае жителите, доброволците и администрацията на пострадалите райони. В Twitter той системно ги нагрубявал с различни фрази и епитети, включително с "левичарска измет", заради прекалените им (според него) претенции. Чиновникът бе отстранен, глоба бе наложена и на прякото му началство, но и министърът се чувствал отговорен и се самонаказал с една месечна заплата.

Що се отнася до министерските оставки в Япония, последните три години те вървят като на конвейер. През октомври 2012 г. оставка трябваше да подаде правосъдният министър Кейшу Танака в предишното правителство на Демократическата партия. Месец преди това вестник публикува разкрития за негови връзки отпреди 30 години с якудза (местната мафия). Кейшу Танака публично си призна, че наистина се е срещал навремето с хора на якудза и е посредничил за сватбата на мафиот. Дори дръпнал приветствено слово на банкет, организиран от босовете на подземния свят. За свое оправдание изтъкнал, че не е знаел, че има работа с хора на якудза и повече работа с тях не е имал. Отделно се е изяснило, че Танака е получавал дарения през 2006-2009 г. от фирма на чужденец, което е забранено в Япония. Бил върнал парите, но това не го спаси от неизбежността да си връчи оставката.

Министерска оставка имаше и предната 2011 г. Тогава от креслото си изхвърча икономическият министър Йошио Хачиро заради неуместни приказки и шеги по повод трагедията с ядрената централа "Фукушима 1". Той посетил поразената зона, а след това лекомислено споделил впечатленията си на пресконференция: "Там изобщо не се чувства присъствието на хора. Това са градове на смъртта". Освен това



той си позволил неуместна ирония



- имитирал изтърсване на радиационен прах от защитния костюм с думите: "Пуууу, че радиация". Поведението му взриви евакуираните жители на зоната, които възприели думите му като липса на съпричастност с неволята им, като знак, че държавата е готова да се примири с "градовете на смъртта" и няма желание да хвърли всички усилия за деактивация на зоната. Ще-не ще, и той си връчи оставката.

Същата година подаде оставка и външният министър на страната Сейджи Маехара, възприеман тогава като втория човек в правителството и като приемник на премиера Наото Кан. При това той си тръгна въпреки натиска от Кан да остане. Причината за оставката вероятно би се възприела из нашите "политически ширини" като инфантилна и глупашка. Сейджи Маехара ръководил фонд, който получил дарение в размер на 50 000 йени (610 долара) от 72-годишна южнокорейка, живееща в Япония. Нищожна сума, която бабата направила в знак на благодарност към държавата, в която прекарала голяма част от живота си. При това не искала нищо в замяна. Но това също е нарушение на закона, според който на "политическите фондации е забранено да приемат дарения от чуждестранни граждани, дори ако те са родени на територията на Япония". След разгласяване на случая Сейджи Маехара тутакси си връчи оставката, макар да бе заемал поста едва 6 месеца. Тогавашният премиер Наото Кан настоя да остане на поста си, но провинилият се министър бе непоколебим. "Искам да се извиня на обществеността за случилото се. Само аз съм отговорен. Ще върна парите и ще направя необходимите поправки във финансовия си отчет", заяви той на пресконференция.

Година по-рано, през 2010 г., от креслото на правосъден министър изхвърча и Минору Янагида, който прекара там само два месеца. На среща в избирателния си окръг той се похвалил



какви хватки прилага,



когато в парламента го притиснат натясно с неудобни въпроси: "Когато не знам отговора на депутатските въпроси, използвам два отговора. Първият е: "Ще се въздържа от подробностите по случая", а вторият: "Действаме съобразно закона и доказателствата". Това са прекрасни формулировки. Използвал съм ги толкова пъти!". Изяснило се също, че за 60-ина дни на поста той се измъквал с тези фрази 39 пъти. На въпросната среща обаче присъствал и журналист, страната научила за номерата на Минору Янагида и накрая той също си връчил оставката на Наото Кан.

По-рано същата година си отиде и цялото правителство на Юкио Хатояма след само 8-месечно управление. Причината - рязко падналият рейтинг заради неизпълненото обещание да закрие ВВС база на САЩ на остров Окинава.

Разбира се, не липсват и крайни, буквално трагични примери за личната отговорност на политици и общественици. По-рано тази година депутатът в префектура Ивате Мицуи Коидзуми изрази в блога си възмущение от отношението към него в местна болница. Според него чиновниците в нея трябвало да му дойдат на крака, за да им плати 15-те хиляди йени (малко на 150 долара) за здравната услуга, вместо да го викат на гишето. По думите му болницата би трябвало да проявява по-голямо уважение към хората, които й плащат по-големи сметки. Коментарът му обаче предизвика вълна от негодувание в нета. В резултат Коидзуми закри блога си, а в средата на юни свика пресконференция, на която призна вината си и публично се извини за мнението си. В края на юни полицията го откри мъртъв недалеч от дома му в град Итинохе - той се самоубил. Направил си харакири заради отрицателното отношение към поведението му .

Едва ли и най-непримиримите борци за чистота на политическите нрави биха приветствали такава развръзка. Но и едва ли има друга страна в света с толкова високо вдигната летва на обществена нравственост. Корените на това явление трябва да търсим по-надълбоко от съвременната политическа система с нейната многопартийност, остра конкуренция, борбата между управляващи и опозиция или механизми за контрол на обществото над властта. Същата система действа и в други държави, но там министри и правителства далеч невинаги подават оставки по подобни причини. Причините за особените нрави в Япония трябва да се търсят в народопсихологията и в прословутия японски колективизъм. А те са формирани най-вече от религията. 83% от 127-милионното население на Япония изповядва шинтоизма - религия, появила се 300 години преди Христа. Моралните ценности на шинтоизма



са фокусирани върху благоденствието на групата,



не на индивида. За разлика от индивидуализма и личните амбиции, присъщи на други народи, японците ценят повече принадлежността си към групата, за тях една личност е ценна в зависимост от полезността за цялото (рода, съсловието, корпорацията, държавата). Ето защо за тях е присъщ стремежът не към изпъкване, а към съгласувани действия с колектива. Пред успеха на цялото личните постижения отиват на втори план. Ценностната система на японците повелява да се потискат егоистичните инстинкти, а отношението към другите да бъде изпълнено с честност, порядъчност и вежливост.

Разбира се, важна роля играе и самурайската традиция. По всеобщо признание именно присъщите на самураите чувство за дълг, чест, жертвоготовност и благородство са формирали векове наред мирогледа на японците. Така или иначе шинтоизмът е превърнал изостреното чувство за лоялност, за вярност към задълженията и за чест в знакови черти на японския национален характер. Без тези разбирания Такуми Немото надали би се самонаказал с лишаване от една министерска заплата.

В шинтоизма например има няколко подсистеми, една от които се нарича Ли и засяга правилата за благопристойност и за поведението на човека в различни ситуации. Дали без тази система външният министър Сейджи Маехара би подал оставка заради някакви си 600 долара?