|
| Димитри Иванов |
Става "Фиеста". Подвижен празник, A Moveable Feast.
Към парламента се стичаха хора с кроасани и кафета в пластмасови чашки. В чашките на трима млади мъже имаше прозрачна течност. Искаха да ме почерпят. Казаха: Някои пият от мъка, някои от радост, някои от сутринта. Водката беше "Собиески".
През 1683 г. обединените християнски войски, предвождани от Ян Собиески, разбили османлиите в битката при Виена. Османлиите побягнали и зарязали чували кафе. На виенчани им се усладило кафето и малко по малко цяла Европа почнала да пие кафе. И кроасаните са оттогава, както знаете. На френски croissant значи нарастващ. Виенските фурнаджии си казали: Полумесецът расте, расте, обсажда Виена, християните, предвождани от Ян Собиески, разбиват османлиите и сега ние "ам-ам" ядем на закуска виенски кифлички като полумесец. Храбри фурнаджии. Ама сега и турците ядат кроасани. Пък аз и гьозлемета обичам.
На френски казват saoul comme un Polonais - пиян като поляк. Ян Собиески дали е пиел водка? Дявол знае. Аз знам само народната мъдрост, че от пияния и лудият бяга. Въобще глупости.
Волтер казал забележителна глупост: Ca passera comme le cafe. Демек всяка мода отминава, кафето ще бъде забравено. Пък още пием кафе.
Волтер казал, че и Шекспир ще бъде забравен, понеже пише на език, на който говорят само четири и половина милиона души, при това лошо. Но сега англофоните са сто пъти повече. Вярно, пак говорят лошо.
С напредването на деня софийският протест ставаше все по-артистичен, ставаше хепънинг, стрийт пърформънс. Улични изпълнения, остроумни лозунги.
Грехота е да казваме "политиците ни разиграват театър". Артистите се самораздават на сцената, умират от разрив на сърцето, аплодисментите на зрителите са едничката им награда. А за политическите кресльовци други награди има открити, има открити. Те пътуват от партия в партия и преиграват - хем Хамлет учел пътуващите артисти да не крещят и да не преиграват. Пък те си ръкопляскат, сякаш са в театрален салон, макар че те на театър не ходят. И казват думи, думи, думи...
Второ действие. Хамлет се разхожда, четейки книга.
Полоний: Какво четете, принце?
Хамлет: Думи, думи, думи.
Протестиращите крещят думи. "Ма-фи-я!", "Бок-лу-ци!" Горките. Ако не свалят "боклуците" - поражение. Ако ги свалят, пак поражение. Което искат, няма да стане, понеже то не може да стане. Аз например прочетох програмата на "Атака" и което в нея се иска и аз го искам, но знам, че то няма да стане.
Зная, че има "червени", които не са боклуци, и "сини", които са. След отменянето на член първи от комунистическата конституция червените боклуци станаха сини боклуци, подскачащи "Кой не скача е червен!" Маркс за нас, "Капиталът" - за тях.
О-став-ка, о-став-ка! Нижат се часовете на протест, артистичната изобретателност все повече превишава политическата инфантилност на лозунгите, които са думи, думи, думи.
Генерала, комунистът милиционер Б. Борисов фактически върна член първи: ГЕРБ ще управлява навеки и всячески. Повтарям - "всячески".
Да се тупаш в гърдите "Аз съм десен, десен" са безнадеждно остарели думи. Няма леви и десни. Има бедни и богати. С БСП и ДПС имаме възможно най-дясното управление. "Зелените" и те се пишели "десни", моля ви се. Като онези зелени плодове, които загниват, преди да са узрели. Недозрейките се хванаха на "Мита за Батак", а онзи ден - защо нямало "Гей прайд". "Прайд" освен гордост значи група лъвове. Напомня ми за горкото синьо лъвче на СДС.
Още през 1972 г. Римският клуб разчепка The Limits to Growth (границите на растежа). Докато българските зелени глупееха, умни глави умуваха за Degrowth в Париж през 2008 г., Барселона 2010, Монреал 2012, Венеция и Тунис през 2013 г. Установиха, че растежът, мантрата на икономистите задълбочава кризата и колкото повече растеж, толкова по на зле отива. Degrowth (обратното на растежа) можеше да стане девизът на "зелените", но не стана.
Българските зелени знаят за Rent-a-car. Не знаят за Rent-a-politicо и за Rent-a-prof.
RENT-A-POLITICO: Ако си "Шеврон", наемаш български и румънски политици да ти лобират за добив на шистов газ. Президентът на Румъния Траян Бъсеску със сигурност не е Волтер, но изрече забележителна глупост онзи ден, когато проектът "Набуко" засече. Каза, че включването на Румъния към руския газопровод "Южен поток" е детинщина; Румъния трябвало да добива шистов газ (което и добруджанските подпочвени води ще отрови).
Пък един руснак ме пита аз ходя ли на опера. Щото "Набуко" не било газопровод, а опера на Верди.
Когато "царят" дойде в България и го питаха за отношенията България-Русия, той каза дълбокомислено: "Русия е голяма страна". Откритие?!? И френските студенти се чудели защо историкът Жул Мишле започвал лекциите си по история на Англия с думите "Господа, Англия е остров". Откритие?!? После разбирали: това, че Англия е остров, предопределило културната, икономическата и политическата история на Англия.
Има големи страни. Те могат и петролни разливи да правят, и всякакви поразии от Аляска до Мексиканския залив. Русия е голяма страна. Няма да казвам колко е голяма, щото не съм бай Мичо Бейзадето, дето на даскала показал Русия на картата, за да го убеди, че Русия не може да е била победена в Кримската война. Впрочем махнаха ли "Чичовци" на Вазов от учебниците? Дано са го махнали; задължителното четиво отблъсква.
Ала не от учените професори, а от писателите и художниците аз научавам туй-онуй. Навремето преведох "Снеговете на Килиманджаро" на Хемингуей. Великолепна повест, но върхът Килиманджаро сега го опаковат с полиетилен да не се хептен оголи. Любимият ми художник Златю Бояджиев нарисувал зимния Пловдив с ей-й-й такъв дебел сняг. На платната на художниците от фламандската школа по замръзналите канали мало и голямо се е юрнало на кънки, както днес на велосипеди. Хубав роман е "Сребърни кънки". Но...
RENT-A-PROF ще ти докажат, че глобалното затопляне е измишльотина, че икономическият растеж е безграничен, че шистовият газ е хубаво нещо за румънците и българите. Rent-a-prof всичко могат да докажат. Че си престъпник, ако пушиш, също, че пушенето предпазва от алцхаймер. Че е лошо да пиеш - също, че алкохолът е спасил западната цивилизация, понеже в колониите англичаните си пиели уискито, а направили две "опиумни войни" да приучат китайците да пушат опиум, насърчавайки производството му в Индия, за да печелят.
Дано Вежди Рашидов не е станал професор. Щото е хубав човек. Бедняк беше като всички нас, но като вземеше пари, не ги пестеше, нито времето си пестеше. Жените ни бяха приятелки, клюмаха за сън, а ние в ателието до сутринта си пиехме и приказвахме. Вежди взел някакъв хонорар, отишъл в магазина, който беше на ъгъла на "Раковски" и тая улица, дето е между Външното и Народния театър, и купил на жена си най-скъпото палто от не знам какви сибирски кожички. Като плащал, касиерката му рекла: Купете и един милиционер да й пази палтото. След години Вежди стана министър на милиционера премиер.
Живот ли бе - да го опишеш, както рекъл Вапцаров, дето и него като Вазов го режат от учебниците.
Край на тази моя писаница. Доскоро, приятели, доскоро, хейтъри. На всички доскоро.
Jusautor DI copyright
