Липса на осветление, разбити тротоари, зелени площи, превърнати в паркинги. Това са само част от проблемите на центъра на София, до болка познати на всички софиянци. Столичната община винаги ги е представяла като по-маловажни, защото София все пак вече има метро, естакади, южна тангента... Борисов говореше за това денонощно, докато беше кмет, и обещаваше, че за 1-2 години София ще заприлича на Виена, продължи да изрежда софийските инфраструктурни успехи и като стана премиер.
В документацията, подготвена за обявяване на конкурс за проекти за централната градска част, местната управа признава, че центърът на столицата наистина е в лошо състояние. Централната градска част е една от зоните за въздействие, определени в интегрирания план за градско възстановяване и развитие, в която да се промени градската среда, а проектите ще се финансират с европейски средства през следващия програмен период 2014-2020 г.
Конкурсът за проекти е разделен на четири подзони, като първата
обхваща карето от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", зелените площи покрай Перловската река и Орлов мост. Тази зона е известна като "Канала", защото през сърцевината й минава една от най-големите реки на града, използвана за външна канализация. Като основен проблем в тази зона е посочено именно състоянието на Перловската река. В нея няма създадени условия за отдих, липсват пейки, кошчета, тоалетна, осветление. Според подготвения доклад трябва да се представи благоустройствено решение за настилките по булевардите, алеите и велоалеите. Общината очаква и предложения за улично озеленяване по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" и парково озеленяване покрай Перловската река. Победителят ще сключи договор за изготвяне на инвестиционен проект за 100 хил. лв.
Втората зона
обхваща ул. "Граф Игнатиев", ул. "Солунска", ул. "6 септември", ул. "Ген. Парсенов", ул. "Цар Шишман", пл. "Славейков", пл. "Джузепе Гарибалди", пл. "Патриарх Евтимий" и градинката пред храма "Св. Седмочисленици". Проектът за тази зона е най-скъп - 350 хил. лв. Проблемите в нея също са много. Улиците "Граф Игнатиев" и "Солунска" са тесни, а по тях ежедневно минават хиляди хора, защото и двете улици са пълни с магазини и носят историческия дух на града. Тротоарите са ограничени от уличните платна, а по тях на всичкото отгоре паркират коли. Трамваите, които минават по "Граф Игнатиев", също затрудняват преминаването заедно с входните пространства на прилежащите търговски обекти. Пешеходните настилки са частично разрушени, липсват кошчета за боклук и обществена тоалетна, пише още в изготвената документацията за тази зона.
В третата зона
ще се търсят проекти за обновяване на Градската градина, градинката около Руската църква, пл. "Александър I", пл. "Н. Гяуров", бул. "Цар Освободител", ул. "Георги С. Раковски", ул. "Княз Александър I", ул. "Ген. Гурко", ул. "Дякон Игнатий", ул. "Московска" и ул. "Георги Бенковски". Проектът ще струва 300 хил. лв. Основните проблеми за разрешаване са в градинката около Руската църква, където няма пейки и кошчета за боклук. Слабо осветена е и липсват обществена чешма и тоалетна. С най-сериозни естетически, функционални и екологични проблеми са пространствата на пл. "Александър I" и пл. "Н. Гяуров", които въпреки предназначението и наименованието си представляват открити паркинги без зеленина и елементи на градското обзавеждане и дизайн. В тях няма условия за обществени мероприятия, няма велоалеи. През всички улици в зоната минава сериозен трафик, а тротоарите са разрушени и голяма част от пешеходните пространства са допълнително унищожени от това, че се превръщат в паркинги през работно време.
Последната, четвърта зона
обхваща градинката пред "Кристал", площад "Народно събрание", бул. "Цар Освободител", бул. "Васил Левски", пл. "Васил Левски", ул. "Московска", ул. "Георги Раковски", пл. "Александър Невски", ул."Париж", ул. "Оборище", ул. "Дунав", ул. "15 ноември", ул. "11 август", ул. "6 септември" и градинките около храм-паметника "Св. Александър Невски", храм "Св. София", пред синодалната палата и около паметника на Иван Вазов. Стойността на инвестиционния проект е 150 хил. лв. В зелените площи от тази зона има богата растителност, но няма условия за активен и пасивен отдих чрез елементи на градския дизайн. Няма създадена велоалейна мрежа, а съществуващата пешеходна е в лошо състояние. През всички улици в района има сериозен автомобилен трафик. Тротоарните площи са силно разрушени и голяма част от пешеходните пространства са допълнително унищожени с функцията си на паркинги през работното време.
Всички тези проблеми са описани в документацията и проектите, които ще се изберат, трябва да предложат тяхното решение, което да направи центъра по-хубав и приветлив.
А зад проблемите стоят още по-големи проблеми. Това, че София признава недостатъците си, може би е най-важната част от програмата, изготвена за тази зона. Всичко друго - от целите на проектите до критериите, е формално и ще доведе до козметични промени, за които ще се усвоят милиони. Не е достатъчно да се сменят пейките, настилките и кошчетата, за да имаме нова градска среда.
Да, и това трябва да се направи, но защо ресурсът от Европа да се изразходва само за това, без да има цялостна концепция за централната част на града?
Една от конкретните цели на оперативната програма "Регионално развитие" е да се постигне синхрон между действащи или в процес на актуализация стратегически планови документи за интегрирано устойчиво регионално и местно развитие, секторни политики, програмни документи и устройствени схеми, в рамките на определените зони за въздействие. В София приключи конкурсът за площад "Св. Неделя", но вместо един победител класираха двама и съдбата на площада е неясна, в момента се ремонтира бул. "Витоша" - запознахме ви вече с историята на чешмата до ул. "Солунска", предстои ремонт на пространството около НДК. Все важни обекти. Въпреки това за всички подзони критериите са едни и същи, без да са съобразени със спецификата на обектите в тях. Целите на проектите са да се задоволят потребностите на софиянци за труд и отдих, както и на гостите на града за информираност, опазване на историческото наследство.
"Две зони покриват историческото ядро на София, комплексът "София-Средец". Това е най-скъпата част на града, а целите са несериозни", коментира общинският съветник Вили Лилков от ДСБ. Той припомни, че общината е взела решение да се изготви програма за историческото наследство и как то да се разгърне и да послужи на София при кандидатурата й за столица на културата през 2019 г. "Програмата няма претенциите да преобрази града", обясни арх. Бойка Къдрева от направление "Архитектура и градоустройство". Според нея е възможно да се правят промени на целите в процеса на работа, но нова концепция би отнела година. Главният архитект на София Петър Диков коментира пред "Сега", че конкурсът може да бъде финализиран за около пет месеца, след като минат всички обжалвания и процедури.
Това е поредният огромен проект, който Столичната община ще претупа. Както се случи с конкурса с площада пред НДК. Въпреки че за любимото пространство на софиянци две години се правеха проучвания как да се преобрази мястото, накрая общината реши да смени плочките и пейките и да усвои 15 млн. лв. от ЕС. И сега няма да е по-различно. Еднакви критерии и цели са заложени за подзоните на центъра в София, а желанието нещо наистина да стане красиво е изместено от желанието да се усвоят европейски пари.
Без да съм чел внимателно статията, правя следните предложения:
1. Да се организира търг за изработване и монтаж на табели с имената на улиците и да се поставян на всяко кръстовище и не само.
2. Да се приеме /ако няма/ наредба или там каквото трябва /и да се спазва/ за поставяне на номера на съответните имоти.