Всяка власт гледа на себе си като на единствено правилна. Затова не само се опитва да се задържи колкото може повече на управленските си позиции, но е убедена, че след нея настъпва ретроградна ревизия и неизбежен апокалипсис. Поради тази причина в очите й несъгласните винаги са банда безумци. Те или не разбират разумните благородни ходове (вършени включително и в тяхно име), или ги разбират, но служат на някакъв зловреден интерес, при това задължително срещу заплащане. Ето как се появяват двата основни мотива, с които



властта традиционно описва генерираното към нея недоволство



- единият е за поръчковата дестабилизация, в чието задкулисие има мощни финансови интереси, а другият - за тоталната ограниченост и маргинализация на опонентите, които не представляват никаква значима обществена извадка.

Демонстрациите срещу правителството на Орешарски се сдобиха с екстракт и от двете. Те получиха дежурния етикет и цена, а властта се заозърта за евентуален купувач, защото никой по-добре от нея не владее механизмите на коруптокрацията: "Щом нашите активисти и гласоподаватели са с тарифа, значи и онези там също имат".

От друга страна,



различният е важно да бъде принизен



Когато добре познатият марксистки подход за декласиране се провали и определението "лумпен" се превърна единствено в повод за присмех, последва опит за приписване на друг вид класова гнилост - на улицата е декадансът; някаква шепа алкохолизирани богаташчета и артинтелигенти, които дори не мърморят пролетарски за празните си стомаси, а недоволстват по модни съображения, някак си шик им се струва.

Ето как вече трета седмица Станишев, Орешарски и компания по описания късоглед и астигматичен начин отказват да видят кой реално им противостои. Онова, което те успяват да измъдрят в своя защита, са нелепите контрааргументи как са избрани от народа (от някакъв друг, скромен и качествен, който по-добре от този умее да различава стойностите), докато под прозорците им са платени клоуни и ненужен псевдокултурен отпадък, при това в нищожни количества. Той най-вероятно ще се саморазпадне по естествен начин през лятото, стига да се правим, че не го забелязваме. В представата на властта хората на улицата страдат от наркотична амнезия и е въпрос на време да се плеснат по челата, да си кажат: "Абе, какво правим ние, къде сме?" и да се приберат, сякаш нищо не е било. И тогава дори финансовите стимули на вездесъщите купувачи на дестабилизация няма да са ефективни, защото са избрали да си напазаруват грешните недоволстващи. Тези са твърде сити, разглезени и с тях трябва да се държиш като с малки деца, на чиито капризи родителят отвръща с хладнокръвно възпитателно пренебрежение. Така ще им мине; ще забравят; ще простят.

Ако там, зад гранитните стени на управлението, имаше някои истински визионер, той щеше отдавна да е разбрал, че декласирането на противника носи полза само според комунистическата пропаганда, а



гневът на умния е безплатен



И ако слънцето, дъждът или планираната ваканция могат да лишат площада от единици в определен момент, то никой от тези хора няма да забрави защо е навън, въпреки атмосферните условия и сезонните особености, а за прошка вече е късно.

Правителственото упорство по неповторим начин консолидира и калява решимостта на протестиращите и фатално се заиграва с търпението им. Дори по вашата логика, господа, ако тези хора са само остроумни сити гуляйджии, то вие ги превърнахте в монолитна общност, която разви свой политически етикет, език и култура. Голямата завера на Прехода всъщност беше да се извадят от строя подобни хора, да се раздробят и разпръснат. Трябваше да бъдат приучени да забравят и прощават, в противовес на онази клетва, която даваха други един площади преди години. И почти бяха успели.

Да забравяш и прощаваш, означава да не ти пука. Днес обаче благодарение на упорството на един импотентен кабинет се наблюдава точно обратният процес. Щом инатът и дебелокожието са печелившата ви тактика, вие сте не само долни, но и безкрайно глупави; с всеки изминат ден си отглеждате и укрепвате противник, за какъвто не сте и сънували. Той вече няма да забрави. И със сигурност няма да прости.