Политическите сили доведоха до пълно извращение промените, които трябва да бетонират субсидията от държавния бюджет за големите партии и да отнемат тази вкусна, но твърде дребна хапка за мъниците, успели с изплезен език да прескочат единия процент. Сегашният опит за промени в Закона за политическите партии ми прилича на разговор в евтин дом за платена любов, където едни и същи дами се опитват да изцедят клиента (хазната) със сладки приказки, без да се зорят иначе. Не искат да загубят тази златна кокошка, защото професионалното им развитие ще спре насред път. Не могат да оставят клиента да си тръгне, тъй като той е единственият им финансов източник, но и трябва да покажат все пак някаква съпричастност и загриженост за здравето и психическото му състояние.

Въпросната "загриженост" за състоянието на партиите изби в ненавременни изменения в един от най-често поправяните закони. Смисълът от това бързане може да се обясни с протестите по улиците, които още в началото на



предначертания да бъде безметежен мандат



дадоха да се разбере, че така няма да продължава. Шествията по столичните улици и булеварди развалиха тихата идилия на новата тройна коалиция в парламента, нарушавана от епизодичното кресчендо на човека с пищов. Хората дадоха да се разбере, че е нужна промяна - домът за платена любов трябва да се срине и на негово място да израсне съвременна и красива сграда. Тя да приюти можещи и знаещи, но неопетнени лица, които не са израснали под яркото партийно слънце, не са доказали, че работят единствено за своето добруване и разрастването на Фамилията.

Сегашната метежна ситуация кара властта - и изпълнителна, и законодателна, да бърза, защото дните й са преброени. Трябва хем да си осигури светло бъдеще, хем да отреже възможността за евентуални изненади, но да го направи така, че да не налива допълнително бензин в и без това подпалената къща на управлението. Така се роди един пълен абсурд от поправки, които не е ясно как ще минат през пленарната зала. Миналата седмица т.нар. правна комисия в Народното събрание дълго и напоително заседава, след което гласува и се разотиде. Какво гласува е пълна загадка - и за хората отвън, и за заседаващите. Според едни депутатите просто са обобщили в един проект две предложения на БСП и "Атака", без да гласуват. Според други в суматохата са резнали малките партии, които по закон имат право на субсидия и държавни сгради, ако са взели 1% от действителните гласове. Технически пропуск било да се заличи предложението на националистите. Според трети двете предложения са сложени в един пакет, в него действително съществува промяната на "Атака", но тя няма да мине, защото колегите в пленарната зала няма да разрешат. Ако се съди по сънливостта на членовете в комисията, какво пречи и на останалите парламентаристи да го направят, успани от поредното: "Променя се член еди-кой си, на негово място влиза еди-кой си. Гласувайте". Допълнителен "бонус" за искащите да бъдат "заблудени" е, че не е ясно какво всъщност ще гласува пленарната зала. Кой общ проект - със или без предложението да бъдат лишени малките партии от пари. Немаловажен детайл е как един негласуван на второ четене в правната комисия закон влиза в пленарната зала. Всъщност и тук мненията на депутатите са различни - едни твърдят, че става дума за доклади на работни групи, които отново трябва да минат през комисията. Други обаче са категорични, че проектът е окончателен и влиза в пленарната зала.

Но, както знаете, колкото по-голяма е суматохата, колкото по-неясно е положението,



толкова по-лесно се правят "грешки"



Ако чак пък толкова бодат очите, ще ги поправим. Всяка уважаваща себе си партия го прави. Особено когато е в опозиция. Затова сега ГЕРБ е толкова гласовита, та чак наруши парламентарната си омерта за мълчание и през ден или всеки ден взе да дава извънредни пресконференции. Формацията на Бойко Борисов е категорично срещу отнемането на парите на малките партии. БСП, ДПС и "Атака" се правят, че такъв въпрос не съществува. Само ДСБ се оплака, че им отсичат възможността за партньорство с Меглена Кунева, ВМРО и който още там се навие.

Въпросът обаче има и друга страна. Парите, които малките партии получават, далеч не са малко - 500 хил. на година. Това е един добър старт за политическа дейност и с годините се капитализира. И тук идва едно дразнещо НО. Проблемът е, че по-голямата част от въпросните малките формации също се самовъзпроизвежда. Те са превърнали вземането на необходимите гласове в бизнес, само колкото да си осигурят - на себе си и една малка група около тях, съществуване за следващите 4 години. Дали хората навън искат това да продължи? Съмнявам се, защото става дума за нашите пари. Но какво са 500 хил. лв. на фона на 20 млн. лв., които получаваше ГЕРБ през последните 4 години и сегашните 13 млн. лв.? Или БСП със своите 11.5 млн. лв. "Атака" с 3.1 млн. лв.? И това са също нашите пари, които кризата изгриза допълнително. Хвърлянето на темата за рязането на субсидията само на малките формации е поредната шепа прах в очите на обществото, за да забрави за лъвските пайове на останалите от Фамилията, населила евтиния дом за платена любов.

След като не се сещат сами, да им напомним. Като ще режете, започнете от голямото, не от кокала. Режете смело, преди да са ви резнали най-свидното - мястото във властта. Колкото по-бързо, толкова по-добре. За да омилостивите онези навън. Макар че се съмнявам. Сградата, сградата трябва да рухне.