Често имаме извънреден труд, понякога и нощен. Все не можем да разберем колко точно трябва да ни се плаща за това нещо?

Х.Ю., София





В действащия в момента Кодекс на труда има специален раздел, озаглавен "Допълнителни и други трудови възнаграждения". Именно в него са и основните правила и процедури, свързани с плащането на извънреден и нощен труд.

В чл.261 от КТ под рубриката "заплащане на нощния труд" е разпоредено, че "положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет". За целта правителството е приело нарочна Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Именно там е определено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв. Това означава, че работодател и работник или служител може да определят и по-голям размер, но в никакъв случай не могат да паднат под определения минимум. Наредбата разпорежда и как се процедира, ако има едновременно дневна и нощна смяна. Така при "подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време". "При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място", се казва още в Наредбата. Иначе и по-простичко казано, при нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът е около 1.14 в полза на нощния. Той се получава от това, че нормалното работно дневно време е 8 часа, а по правило нощният труд може да е 7 часа. От съотношението между 8 и 7 се получава и въпросният коефициент.

Пак в Наредбата е записано и че за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0.10 лв.

Тук стигаме и до извънредния труд и неговото по-голямо заплащане. Според чл.262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:

1. 50 на сто - за работа през работните дни;

2. 75 на сто - за работа през почивните дни;

3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Важно е да се знае, че за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Такова обаче се плаща, ако те са го положили в дни на седмична почивка или през дните на официални празници.

Всъщност има общо правило за трудовото възнаграждение за работа през официалните празници. Независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя, който работи по време на определени като официални празници, се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

В графата допълнителни трудови възнаграждения влиза и плащането при т.нар. вътрешно заместване. Според чл.259 от КТ, "когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него". Ако през същото това време същото лице изпълнява и своята работа или длъжност, тогава то има право и на допълнително трудово възнаграждение. Последното се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От това правило обаче не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия.

Има и т.нар. "трудово възнаграждение при външно съвместителство". При него работник или служител, който работи по външно съвместителство, "получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство според уговореното между страните".

Интересно е да се отбележи, че КТ е изричен, че трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Кодексът обаче допуска, че "допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор".