Рапсодия е красиво съшит музикален пачуърк. Безразборно уж се редуват лайтмотиви, тоналности, ритми.

Гръмна в кресчендо увертюрата: Тайните US служби шпионирали света. Засичали милиарди комуникации, разкрил 29-годишният "консултант" на US National Security Agency Едуард Сноудън и отлетял от Хонконг за Москва.

Кресчендото ще бъде приглушено в анданте сордино от четиримата големи играчи.

1 САЩ: Президент Обама има опоненти, естествено. Те ще продължат да питат с половин уста дали не е прекалил с мерките за сигурност, накърняващи правата на личността и международното право. Summa summarum - нищо особено. Не сме 1953 г., когато САЩ екзекутираха съпрузите Етел и Юлиус Розенберг, щото били предали на Москва тайната на атомната бомба, и без тях двамата Москва нямало да има атомно оръжие. Сега има други начини да се запуши устата на Сноудън.

2 РУСИЯ: Президент Путин знае "начините" и прояви колегиално разбиране: "Сноудън не бива да наврежда на страната си." Ако сме изкопчили нещо от Сноудън, дискретно ще си траем. Русия има по-сериозни проблеми. Тръбопроводите; зимната Олимпиада ще е през февруари в Сочи и Доку Умаров (лидерът на ислямистите в руския Северен Кавказ) свирепо призовава за атентати. По-добре е САЩ и Русия да си сътрудничат в разузнаването срещу тероризма, доколкото е възможно. Не сме 1953 г., когато Хрушчов крещеше: "Ще погребем империалистите."

3 ЕВРОПА: Вашингтон е твърде важен съюзник, за да си обтягаме отношенията с него. Колкото да не е без хич, може да поискаме обяснения, може отделни политици да поискат безсмислени европейски контрамерки за защита на комуникациите и информацията. Под претекст, че ЕС още не е съгласувал единна позиция по въпроса, ще изчакаме "мегаскандалът" да отшуми. Също като българската позиция за атентата на летището в Сарафово: "Ние не знаем кой извърши атентата, ако вие кажете, че е "Хизбула", и ние така ще кажем, за да се присъединим към съгласувана единна позиция."

4. КИТАЙ. Тук положението е по-заплетено. Икономическите отношения САЩ-Китай са много важни, но и много сложни. Сноудън разкри, че най-много са били киберпроникванията срещу Китай. Но да не забравяме, че шпионажът, включително електронният, бива политически, икономически и промишлен - за патенти, защитени технологии и пр. Тук Китай изглежда уязвим, следователно яростна китайска реакция не можем да очакваме.

Summa summarum - "шпионският мегаскандал Сноудън" ще има нищожни последици.

По света има трафик на наркотици, престъпни банкови трансфери, разпространение на детско порно, терористични ядки, рецепти за бомби в интернет, източвания на влогове от банкомати, стотици други лоши неща. Ако ние лично не вършим някое от тези неща, защо трябва да се притесняваме? Какво от това, че САЩ слухтят какво става в страните от ЕС и в органите на ЕС?

За да се възмущаваш от нерегламентирания мониторинг, трябва да си или политически фарисей, или религиозна откачалка.

1. Политическият фарисей: Вай, вай, какви са лоши US! Регистрирали милиарди контакти! Полицейщина! Big Brother Is Watching You! Навлизат ни в личното пространство. Invasion personal privacy. На Privacy in Business Communication дори.

2. Религиозната откачалка: Апокалипсис, откровението на Йоан - "Дамгосаха се със знака (за всеки човек ще се знае кога е бил роден, къде и защо, къде е пътувал, колко и къде е теглил от банкомат), ще купуват и продават чрез знака" (сиреч баркода; на иврит цифрата "6" била буквата "vav", "w" в латиницата, затова "www" било "666" - числото на звяра).

Всуе е цялата врява около "мегаскандала Сноудън". Не е станало, нито ще стане нещо кой знае какво. Шпионажът е скучно събиране на факти, повечето с нулева стойност. Мониторинг на милиарди комуникации не означава милиарди улики срещу САЩ. От един милион засичания едно може би представлява някакъв интерес. Може би едно от три милиона или едно от десет милиона.

Истинският журналист не е онзи, който повтаря каквото са му казали лелките и чичковците преподаватели в някой университет. Той сам чрез field work се учи да шпионира. Да разузнава, ако думата шпионин ви смущава. "Международникът" е задграничен шпионин, който души за информация. "Разследващият журналист" е вътрешен шпионин, ровещ за информация. В това няма нещо смущаващо. Те са ловци на информация. Шпионажът е информация, нищо повече.

Е, забавно е да гледаш филми за 007, да четеш романи за политиката на плаща и кинжала (cloak and dagger policy), за това как правителството на консерватора Харълд Масмилън се разклатило, понеже красивата Кристин Килър (Christine Keeler) била любовница едновременно на британския военен министър лорд Профюмо и на руския военноморски аташе капитан Иванов, как високопоставеният британски агент Kim Philby бил двоен агент и в Trinity College Cambridge вербувал за шпиони на Москва младите учени идеалисти Donald Maclean, Guy Burgess, Anthony Blunt and John Cairncross.

Шпионажът и предателството са откакто свят светува.

В атмосферата има обмен между долните и горните слоеве. Писател може да падне до доносник, а репортер като Труман Капоти да се извиси до литературата. Литературата е също информация, нищо повече. Само че тя е художествено сгъстена информация. Съмърсет Моъм, Греъм Грийн, Фредерик Форсайт, Джон Льо Каре - все джентълмени шпиони. Не само те. "Война и мир" и "Доктор Живаго" също са художествени обобщения на реална информация. Лев Толстой бил граф и предател на дворянството. В дачата на Пастернакови Толстой бил господар на разговорите пред камината. Белобрадият гост Толстой "вербувал" Борис Пастернак за възгледа си, че Шекспир не е никакъв писател, а голобрадият Борис Пастернак, предател спрямо Толстой - направил най-хубавите преводи на "Хамлет", "Макбет", "Крал Лир".

В библиотеката на БТА предполагам още се мъдри книгата на Норберт Винер (Norbert Wiener, US логик и математик, наричан баща на кибернетиката). Прочетох я, когато все още вярвах, че Internet започнал през 1969 г. с Arpanet, когато Пентагонът свързал военни компютри с оглед оцеляване в случай на ракетно-ядрено нападение. Това бе опровергано и аз вярвам на опроверженията. Мотивацията не е била военна. Нито замисълът е бил да се създаде глобална комуникационна мрежа.

Според мен:

В информацията и комуникацията САЩ не крадат, а дават (че ограбват света чрез фалшиви пари е друг въпрос). САЩ дадоха на света интернет и аз на моя компютър мога да получавам информация от цял свят, мога да слушам от Radio Symphony New York или от другаде "Унгарска рапсодия" на Лист или Bohemian Rhapsody" на Куийн, даже шпионската рапсодия относно Сноудън.

Jusautor DI copyright