Георги Близнашки е роден на 4 октомври 1956 г. в с. Скравена, Ботевградско. Член е на Националния съвет на БСП. Депутат в ото и 40-ото Народно събрание. Водещият конституционен експерт на БСП от времето на Кръглата маса и Великото народно събрание. Професор по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски".

-----------------------

- Проф. Близнашки, вие сте сред разпознаваемите леви лица на протестите, които продължават вече месец. Всяка вечер крачите редом с активисти от ранния седесарски набор, които придават по-скоро десен, антикомунистически облик на шествията. Това притеснява ли ви?

- Не, ни най-малко, защото хората, които влязоха в политиката непосредствено след 10 ноември 1989 г., се ръководеха от своите идеали, а не от своите интереси, както това се случва в наши дни. Тези хора изкарват хляба си с честен труд и се държат като добри българи, загрижени за съдбата на отечеството. Въобще протестът не е оцветен политически, а се провежда на плоскостта на борбата срещу олигархията. Затова тук няма място за разделението между леви и десни, млади и стари, "сити и гладни" и т.н. На улицата можете да срещнете много социалисти, особено от по-младото поколение. Тук присъстват много интелектуалци, хора на изкуството и културата, спортисти, артисти... Особено приятни са срещите с моите студенти, които много често вървят в първите редици на протеста. Що се отнася до скандиранията "Червени боклуци", то те не ме притесняват, защото аз ги отнасям до върхушката на "Позитано" 20, а за някои от тези хора, самият аз съм склонен да използвам много по-силни изрази. Накратко казано, с назначението на Делян Пеевски начело на ДАНС Сергей Станишев успя да постигне един уникален страничен ефект, а именно - да обедини и сплоти гражданското общество срещу себе си и своята политика. Но да не забравяме, че това назначение беше само капката, която преля чашата, защото същинският проблем е правителството на Пламен Орешарски, което се оказа проекция на олигархията. Така или иначе, факт е, че това е протест на народа срещу олигархията.

- Както през февруари, така и днес отново се чуват възвания за промяна на конституцията като решение на политическата криза. Партии, синдикати и работодателски съюзи настояват за свикване на ВНС, без да се ангажират с конкретни предложения. Какво мислите по този повод?

- Поначало смятам, че не е работа на синдикатите и работодателите да се занимават с политически въпроси, още по-малко да повдигат въпроса за свикване на ВНС. Тези хора не си дават сметка какви големи рискове са свързани с едно подобно начинание. Свикването на едно ВНС може да доведе до разрушаване устоите както на социалната държава, така и на националната държава в България. Всъщност едно ВНС би било необходимо, за да се промени единствено формата на държавно управление, т.е. България от парламентарна република да се преобразува в президентски режим. Но поне засега нито една значима политическа сила не повдига подобен въпрос. И това е разбираемо, защото подобен режим по нашите географски ширини неизбежно ще приеме авторитарен облик. Така че нищо не налага свикването на ВНС. Твърденията на д-р Тренчев, че действащата конституция противоречи на Лисабонския договор, е несъстоятелно и няма нищо общо с истината.

- Може ли чрез процедури да се оздрави политическата система?

- Това не може да стане чрез пренаписване на конституционните правила, защото проблемите на националната политическа система са свързани със самите политически партии, които все повече придобиват облика на персонални партии или партии от лидерски тип. По същество става дума за квазидемократични структури, които нямат вътрешна циркулация на идеи и мнения, нито пък разполагат с ефективни механизми за отстраняване на лидери, които са се провалили или злоупотребяват с властта. Поначало трябва да се има предвид, че всяка крупна конституционна реформа трябва да се предхожда от задълбочени публични разисквания. Затова всеки, който настоява да се тръгне по този път, трябва да представи преди това своя политически проект за бъдещето на България. В сила е правилото "Седем пъти мисли, едни път режи". Всичко друго си е авантюра от най-чиста проба. Лично аз, в навечерието на 22-рата годишнина на конституцията, категорично стоя на позицията, че парламентарната демокрация няма алтернатива в България.

- И все пак след 22-годишна употреба считате ли, че конституцията се нуждае от промени?

- Очевидно е, че е назряла необходимостта от сериозни промени в сферата на съдебната власт. Самият аз съм на мнение, че по тези въпроси може да се произнесе и обикновеното Народно събрание, като за целта се преодолее едно твърде архаично тълкувателно решение на КС от 2003 г. Но тази реформа трябва да се направи премислено, без да се изпада в крайности, като се придържаме към съответните образци във водещи европейски държави. Странните идеи за избор на съдии и прокурори пряко от народа са несериозни и се дължат на прекомерното гледане на американски филми, където шерифите често вземат закона в ръцете си и прибягват до непосредствено въздаване на справедливост. Не трябва да се забравя, че филмите са едно, а житейските реалности - нещо съвсем друго.

- Да се върнем към текущите събития. Ще успее ли упорството на протестиращите да надделее над ината на управляващите?

- Убеден съм, че това ще се случи, защото избликът на народно недоволство надхвърли всякакви очаквания. Хората се организират спонтанно, излизат на улицата и дават израз на своя гняв срещу арогантността на управляващите. Децата на номенклатурата водеха досега политика на надлъгване с историята, но всичко това е на път да приключи: те или ще се вслушат в гласа на народа, или ще бъдат изхвърлени на бунището на историята. Лично аз съм на мнение, че не става дума за колапс на системата, а за катастрофа на "проекта Станишев". Затова обществото не трябва да се поддава на апокалиптичните внушения на отделни политолози и социолози, а да потърси трезви и реалистични решения. Хората от протестите са обединени около едно ясно и категорично искане - оставка на правителството и произвеждане на предсрочни парламентарни избори. Това е класическият демократичен изход от създадената политическа криза. Само по този начин може да се възстанови доверието между гражданите и институциите. Иначе казано: няма място за свикването на кръгли маси, както предлагат някои фактори от задкулисието, а кризата трябва да получи своята развръзка чрез механизмите на действащата демократична конституция. Впрочем точно тази конституция гарантира правото на българските граждани свободно да протестират и да се борят срещу олигархията. Ето защо за демократичната ни конституция трябва да се говори с респект и уважение. Затова съм на мнение, че колкото по-бързо се произведат предсрочните парламентарни избори, толкова по-добре за всички.

- Вие пледирате за въвеждане на смесена избирателна система - половината депутати да се избират пропорционално, а другата половина - мажоритарно. Какъв ще е ефектът от подобна промяна?

- Поначало смятам, че кризата от последния месец у нас е политическа, а не институционална. Това е исторически шанс за българския народ да даде урок на самозабравилата се олигархия. Нацията показа, че е жива и е в състояние да се сплотява около високи цели. Избликът на обществена енергия не трябва да бъде пропиляван напразно. Не трябва да се пропуска моментът за вливане на "свежа кръв" в националния политически елит. Назрял е моментът да се експерементира с мажоритарното начало в изборите: повече от всякога досега хората да могат да гласуват за изявени и авторитетни лица, за които, по общо правило, вратите на политическите партии са затворени. Доколкото обаче решението на този въпрос ще трябва да бъде прогласувано от самите политически партии в парламента, то аз смятам, че най-реалистичният вариант е да се върнем към смесената избирателна система от началото на 90-те години на миналия век, когато 50% от местата се разпределиха на основата на партийни списъци, а останалите 50% - въз основа на мажоритарното начало. Така традиционните партии ще бъдат гарантирани, че няма да изчезнат от политическата сцена, а заедно с това и гражданското общество ще получи възможност да излъчи собствени професионални и морални авторитети. Впрочем подобни законодателни промени могат да бъдат направени в рамките на една-две седмици.

- Основателни ли са исканията за импийчмънт на президента?

- Напълно несъстоятелни са. Президентът не само че не наруши конституцията, но изпълни своя дълг да изрази мнението си в една кризисна ситуация и така придаде дух и съдържание на своите конституционни правомощия. В качеството си на избраник на цялата нация той не можеше да направи друго, освен да защити демократичните ценности и да подкрепи легитимните искания на хората, протестиращи срещу произвола на олигархията. Достатъчно е да се вслуша човек в приказките на онези среди, които атакуват държавния глава, за да си дадем сметка, че става дума за персони, които живеят със своите спомени от миналото. Българската нация трябва да върви напред по избрания европейски път, а несъгласните е добре да бъдат отпратени в опозиция, за да потърсят и намерят своя морален катарзис поне за известно време. Не случайно един от популярните лозунги на протеста е "Нека Бог да ги прости, аз не мога", който изцяло споделям.