Екологичните протести за парка "Гези" на площад "Таксим" в Истанбул, които поставиха началото на национални антиправителствени демонстрации в Турция, привлякоха вниманието на света. Протестите позволиха да се види новото лице на страната, което вече често е наричано Поколението Y. Това са хората, родени между началото на 80-те и края на 90-те години на ХХ век. Младите турци се превърнаха в безименните герои на мирните протести. Когато се опитваме да разберем нова Турция, трябва да осмислим техните ценности, очаквания и визии.

Мнозинството от протестиращите, сред които университетски служители и високо образовани млади професионалисти, принадлежат към това ново поколение. Те са преобладаващо аполитични, но са големи защитници на демокрацията, на основните права и свободи, на плурализма и са пацифисти. Вярват, че политиците трябва да се допитват до общественото мнение и да се съобразяват с него, когато вземат решения по важни въпроси, засягащи живота на хората. Хуморът и социалните медии са най-мощните им оръжия - те са поколение, загрижено за околната среда, човешките права, правата на жените и гражданските свободи. Тази ключова група е подкрепяна от множество разнородни групи с различен произход, сред които са широко известни личности от културата и академичните среди. Става дума за групи за права на жените, турския елит, либерали, организации на гейове, бисексуални и транссексуални, синдикати и професионални асоциации, фенклубове на основните футболни отбори, неонационалисти, алауити, леви и крайнолеви политически групи и революционери, ислямисти и кюрдски групи. А това е една наистина неочаквана коалиция.

Хора, които никога не сме си представяли, че могат да се обединят, протестираха заедно и солидарно. Това може да се разглежда като единствената положителна последица от подхода на нетолерантност, който избра турският премиер Реджеп Тайп Ердоган. Интернет играе важна роля в живота на Поколението Y. То дори често е наричано "интернет поколение". По-голямата част от него също са много активни потребители на социални медии. Така че ключовата роля на социалните медии в протестите не е изненадваща. Милионите съобщения във "Фейсбук" и "Туитър" не само улесняваха организирането на протестите, но и създадоха уникално явление в историята на социалните медии. Над 17 милиона туита с хаштагове # direngezipark, # direngeziparki, # occupygezi и # geziparki бяха изпратени в първите 10 дни на протестите, а # direngezipark се превърна в един от най-туитваните хаштагове в историята на "Туитър".

Освен това милионите снимки и видеоклипове, споделени във "Фейсбук", замениха традиционните медии. Няма съмнение, че значителна част от изопачената и невярна информация се разпространяваше в социалните медии от крайни групи и хора с крайни убеждения. Подобни инциденти обаче не могат да намалят положителната роля на социалните мрежи за мирните и продемократични демонстранти в Турция. Същността на протеста може да се сравни с движението "Окупирай Уолстрийт" и други подобни протести в западния свят. Въпреки че има прилики, не е правилно да се правят сравнения между това, което се случва в Турция, и Арабската пролет. Независимо от сериозните проблеми Турция има демократично управление и институции. Профилът на протестиращите също е различен. Младите хора в държавите от Арабската пролет завиждат на свободата и демокрацията, която имат младите в западния свят, а тези ценности вече са приети от Поколението Y в Турция. Младите турци протестират, за да върнат, да запазят и да увеличат тези права.

Зачатъците на демокрация без светска система и добре функциониращи демократични институции биха отговорили на исканията на най-голямата част от арабските протестиращи - турски демонстранти искат най-високите демократични стандарти, светска система и плуралистично общество, но без групи, които да налагат своите религиозни или нерелигиозни ценности. Промяната, която се случва в Турция, също не може да бъде сравнена с Арабската пролет. Процесът е доста бавен и настъпва постепенно в рамките на ограниченията на демократичната система. Това обаче е най-подходящият начин.



Малките победи вече са постигнати



Съдът отмени плановете на правителството за парка "Гези". Протестите почти сигурно ще сложат край на плановете на Ердоган да превърне Турция от парламентарна в полупрезидентска република, като той застане начело на страната. Друга промяна може да настъпи с появата на нови политически и социални движения в светлината на местните и президентските избори през 2014 г. Промяната в мисленето и основата, на която стоят демонстрантите, е най-сериозният резултат от протестите. Поколението Y насърчава зараждането на т.нар. култура на съпричастност, която е един от липсващите елементи в съвременна Турция. В този смисъл тя е коренно различна от старата динамика на "ултрасветския елит" срещу Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Протестиращите не искат да възстановят Турция, преди ПСР да поеме властта, а по-скоро искат нова Турция и нов обществен договор, който може да сложи край на продължилата век ожесточена битка между турци и кюрди, сунити и алауити, дясно и ляво, турци и немюсюлмански етнически малцинства. Поколението Y също така може да бъде нова възможност за присъединяването на страната към ЕС.

Младите хора винаги се споменават, когато се обсъжда присъединяването към Европа. Тези, които подкрепят присъединяването, обикновено приемат Евросъюза като динамична група, която може да играе значителна роля в съживяването на европейската икономика. Последните протести показаха, че това е повече от мит. Освен че са потенциалните потребители в застаряваща Европа, това поколение млади турци може да бъде знаменосец на европейските ценности както в Турция, така и в останалата част на Европа. Това поколение може да играе ключова роля в създаването на нова държава и тази нация има потенциал да стане още по-европейска, отколкото много от приятелите на Турция в ЕС могат да си представят.

Това е нова възможност както за турците, така и за европейците. Забавянето на преговорите за присъединяване и диалога намаляват влиянието на Брюксел върху Анкара и процеса на осъществяваните реформи. Сега ЕС има шанс да участва като активен партньор в създаването на тази нова и напълно европейска Турция. В този смисъл време е да се изпратят ясни послания до продемократичните групи в страната, като се съживи процесът на присъединяване. В противен случай ще бъде изпусната важна възможност за бъдещето на ЕС и Турция, особено ако скептиците в Европа използват грешките на турското правителство като извинение за замразяване на отношенията.

---------------------

*Демир Мурат Сейрек е независим анализатор по eвропейски въпроси и управляващ партньор в Glocal Communications.