България изостава фатално с планирането на новите оперативни програми, по които ще усвоява евросредства в периода от 2014 до 2020 г. Част от тях в момента съществуват публично само под формата на добри намерения в презентации за различни семинари. Неслучайно се изтъква, че подготовката на еврофондовете е основен риск при продължаващата политическа криза. След честите смени във властта и нуждата да се бърза почти е гарантирано, че истински дебат по приоритетите няма да има. А новият програмен период е голямо предизвикателство. Бъдещите оперативни програми ще са първите реални програмни бюджети и България ще трябва да докаже с резултати, че харчи средствата целесъобразно.
Леко успокоение за нас е, че с подготовката на новия програмен период се бавят и институциите на ЕС, и голяма част от останалите държави членки. Общото закъснение дава допълнителна отсрочка. Но тя надали ще е достатъчна на фона на работата, която институциите ни трябва да свършат.
С какво новият програмен период е различен от предходния и кои са основните проблеми при планирането?
Ако през 2007-2013 г. основна грижа на властите у нас, пък и на Брюксел, бе усвояването на парите, дори с цената на сериозни компромиси спрямо обявените приоритети, ситуацията сега е коренно различна. В разгара на тежката финансова криза ЕК настоява парите на европейските данъкоплатци да се харчат много по-координирано, така че да допринесат максимално за обявените общоевропейски политики. Координацията се постига със серия от задължителни механизми - концентрация върху 11 тематични приоритета, изискване за съгласуване на оперативните програми с националните програми за реформи и със Стратегия 2020, поставяне на предварителни условия пред държавите членки за дългосрочни реформи в отделните сектори.
Сложната координация на пръв прочит звучи като бюрократично безумие, но формалното изпълнение на изискванията крие сериозни рискове. През 2017 г. всички държави членки ще трябва да доказват междинни резултати спрямо обявените от тях цели. Разминаването на планирани и постигнати резултати може да доведе до загуба на стотици милиони евро.
И беглият преглед на вече подготвените у нас документи показва, че провеждането на публичен дебат по планираните приоритети е практически невъзможно. В момента липсва обща финансова рамка за разпределението на парите по програми. Не са ясни нито тежестта на приоритетите (с изключение на програма "Региони в растеж"), нито начинът, по който се допълват отделните оперативни програми. Няма и разпределение, било то индикативно, на очакваните средства по определените от ЕС 11 тематични приоритета. Естествено няма и разбивка на бюджета по години.
И служебното, и настоящото правителство изтъкват като оправдание липсата на ясен бюджет на европейско ниво. Засега информацията се изчерпва с посочена обща сума за България по оперативните програми - 7.2 млрд. евро. Заедно с парите за земеделие и рибарство очакваният общ размер на евросредствата за страната ни е около 15.2 млрд. евро. В същото време кабинетът Орешарски твърди, че тепърва ще променя структурата на финансиране.
Какви са най-спорните въпроси в отделните оперативни програми и какви решения предлагат министерствата?
--------------------------------------------------------------------------------------------------

Региони в застой

Парите за регионално развитие до 2020 г. ще се разпределят по изцяло нови правила. Те ще оставят значителна част от страната без стотинка от европейското финансиране. Това пък ще доведе до още по-драматично задълбочаване на различията между регионите, ако България продължава да няма национална политика за регионално развитие.
Индикативният бюджет на ОП "Региони в растеж" е 2 461 334 117 евро. 63 на сто от сумата е определена за устойчиво и интегрирано градско развитие. Така около 1.5 млрд. евро ще се концентрират в 67 вече определени града. Те няма да се състезават с проекти помежду си, както досега, а ще получат предварително определени и гарантирани суми. Всички останали малки градчета и селата ще трябва да разчитат на програмата за развитие на селските райони. Точно тя обаче бе сериозно орязана за България - с 531 млн. евро спрямо 2007-2013 г. Достъп до финансиране по досегашната оперативна програма "Регионално развитие" имаха 86 общини, с включени в тях десетки населени места.
В самите градове също има ограничения. Средствата ще се концентрират в до 60% от територията - това е максималният обхват, който трябва да включват плановете за развитие. Основният принцип е проектите да са интегрирани - тоест, когато се подменят плочките в центъра на Ямбол например, да бъде изпълнена и цялата съпътстваща подземна и наземна инфраструктура.
Точно заради ограничения ресурс и заради принципа за интегрираност, градовете имат право да определят до три зони за интервенция - с потенциал за икономическо развитие, със социален характер и с висока обществена значимост. Тоест в тях ще се инвестира, а в останалата част от града - не. Това предизвиква допълнителни конфликти. Защото малък град, да речем като Свищов, може да си позволи да бъде обхванат целият от три зони, но програмата не го позволява. Затова и интегрираните планове на редица общини бяха върнати за преработка.

В София например в трите зони са включени едва 25 квартала

Другите остават извън финансирането, включително всички южни райони. Единствената мярка, за която бе извоювано да се финансира на цялата територия на градовете, е санирането на жилищата.
Между допуснатите 67 града също предстоят сблъсъци. По информация на "Сега" столицата ще получи за 7-те години повече пари, отколкото следващите шест големи града накуп. За малки градчета като Свищов ще има по около 25 млн. лв., тоест по около 3.6 млн. лв. на година - толкова, колкото струва една нова детска градина. Но правилата на програмата предвиждат ресурсът да се концентрира в първите 9 града, защото иначе се разпръсква и се намалява ефективността й. В името на справедливостта все пак бяха увеличени градовете за подкрепа в най-бедните региони в ЕС - Северозападен и Северен Централен.
Проблем през новия програмен период ще бъде и

ремонтът на ниския клас пътища

Страната ни се опитва да защити пред ЕК тезата, че трябва да се финансират малки пътища, водещи към магистрали и европейски коридори, както и към туристически обекти - общо 1321 км. Засега становището на ЕК е по-скоро негативно. Въпреки това 12% от ресурса на програмата, близо 302 млн. евро, е планиран за пътища.
На фона на големия ресурс, концентриран в 67-те града, финансирането за инфраструктура, до което ще имат достъп всички общини, е малко. "Региони в растеж" ще финансира здравна инфраструктура с близо 98.5 млн. евро и образователна инфраструктура с близо 114 млн. евро. Държавни училища ще се финансират в цялата страна, а общински - само в рамките на интегрираните планове. В най-малките градове от 4-то ниво (те са общо 28) ще се финансират училища из целия град. За останалите градове - само тези, които попадат в една от трите зони за въздействие. Частта за финансирането на болници още не е разработена, защото се чакат указания от ЕК.
За финансиране на регионална социална инфраструктура - домове за възрастни хора, центрове за настаняване от семеен тип и др., могат да кандидатстват всички 264 общини, но ресурсът е едва около 74 млн. евро. За сравнение за техническа помощ са отделени 98.5 млн. евро. 222 млн. евро ще се дадат за регионален туризъм. С тях ще се финансира развитието на природни, културни и исторически атракции. За първи път конкретни бенефициенти ще са и религиозните обекти.

Конкурентоспособността боксува в тежки процедури

Няколко години не стигнаха на експертите от управляващия орган на програмата "Конкурентоспособност", за да разберат кои мерки работят и от кои няма смисъл. Затова и в новата програма "Иновации и конкурентоспособност" за 2014-2020 г. бяха заложени до болка познати и неработещи мерки като изграждане на нов хай тек парк, финансиране за все още неизградения "София тех", кредитиране за фирмите и др. Проектът на програмата бе разнищен от бизнеса, а икономическият министър Драгомир Стойнев побърза да тушира скандала. Затова и се наложи проектът да бъде прекроен.
Оказа се обаче, че дори и преработен новият проект предлага почти същото. Отново се залага на създаване на клъстери, енергийна ефективност чрез соларни панели и други ВЕИ източници, насърчаване на износа и кредитиране. Пари за подобни инициативи имаше и досега, но тяхното усвояване вървеше зле. Справка на Асоциацията на консултантите по европейски програми показва, че интересът към отворената през 2010 г. процедура за подкрепа на клъстерите не е голям. Подадени бяха 43 проекта, от които 20 получиха одобрение. 12 са в процес на оценка, 11 са отхвърлени.
По мярката за енергийна ефективност, общ приоритет за целия ЕС, фирмите отново ще могат да кандидатстват за икономично оборудване и изолация. За да заработи обаче, изискванията трябва да бъдат максимално опростени. Досега контролът на европарите бе така затегнат, че за година една-единствена фирма героично успя да стигне до подписване на договор за около 30 000 лева. Може би единствената добра идея бе иновациите да се финансират с ваучери, а не както досега - по проекти. Ваучерите ще се дават на фирмите след конкурс и те ще си "поръчват" нововъведения. Положителен момент е, че за пари целево ще могат да се състезават и фирми от сектора на културата - производители на филми, музика, софтуер и т.н.
Вместо да се наблегне на целево финансиране, новата програма отново отдава голямо значение на кредитирането, което според бизнеса не е работещ модел. Фирмите се оплакват, че нямат нужда от пари назаем, а от финансиране на конкретни проекти. Най-спорният момент в новата програма е финансирането на доизграждането на "София тех парк". Проектът в столицата бе започнат с 50 млн. евро от сегашната програма, но се оказва, че те не са достатъчни, за да го превърнат в работещ. Едно от предложенията предвиждаше създаването на още един хай тек парк, но сега се залага на специално обособени центрове. Каквото и да се има предвид с това...

Транспортът и екологията още са на тъмно

Въпреки значимостта на инвестициите в пътна инфраструктура, работната група по бъдещата оперативна програма "Транспорт" е преценила да не публикува никакви проекти на документи, а единствено протоколи от сбирките на работните групи. Те са по-скоро преразказ на поставените въпроси и не може да се изгради пълна представа за оперативната програма.
В момента не е ясно как се поделя планираното финансиране между жп и пътни проекти, какво финансиране ще отиде за метрото на София, какви средства се предвиждат за системи за управление на трафика. На различни етапи от подготовката на оперативната програма са публикувани списъци с проекти, които ще се реализират, но от протоколите става ясно, че финансовият ресурс за част от тях няма да е достатъчен. А и новият транспортен министър Данаил Папазов вече обяви, че смята да смени приоритетите и в новия програмен период магистралите да отстъпят място на жп инфраструктурата.
Много закъснява и подготовката на новата оперативна програма "Околна среда". При нея по традиция има сериозни проблеми с изпълнението, защото проектите са големи, а реализацията им зависи и от общините. В протоколите се изтъква, че заради липсата на яснота по много въпроси проблемните участъци са отразени с многоточия...
Голямото предизвикателство през новия програмен период в областта на околната среда ще е заделянето на огромна сума - 20% от общия ресурс по всички еврофондове, за мерки за превенция на изменението на климата. Такива мерки трябва да се включат във всяка оперативна програма. От коментарите на работните групи става ясно, че това не се разбира и е много вероятно тези дейности да се заложат формално. В самата оперативна програма "Околна среда" голямата въпросителна е липсата на яснота за развитието на сектор "Води". Един от документите, който трябваше да се приеме, бе за различни тарифи за водата в зависимост от потреблението, но само преди месец държавата ни се отказа от тази идея.

Човешки ресурси и образование - две в едно?

Освен че закъснява, в целия процес на програмиране се появи голяма въпросителна - ще има ли или не отделна оперативна програма за наука и образование. Подготовката на документа започна късно, в края на миналата година, по настояване на академичната общност, но до момента е представена само най-обща концепция. Закъснението се използва като аргумент за противопоставяне на отделните министерства, които предпочитат сами да управляват дейностите в областта на науката и образованието. Тоест тече война кой да контролира усвояването на парите.
Доколко липсата на яснота за новата програма спъва работата показват публикуваните протоколи от заседанията на работната група по оперативна програма "Човешки ресурси". Тук е свършена доста работа и подготовката е напреднала, макар че цял проект няма, а информацията е под формата на стенограми и презентации. Сред най-проблемните приоритети в програмата е "Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване". За тези дейности трябва да бъдат заделени минимум 20% от общия ресурс, който ще получим от Европейския социален фонд. Това е чувствително повече спрямо сегашните инвестиции. В допустимите дейности в общия европейски регламент изрично е посочено интегрирането на маргинализирани общности като ромите. Това е включено като инвестиционен проект и в оперативната програма.
Сериозни спорове има около останалите дейности по този приоритет - у нас не се включват като отделни инвестиционни приоритети равенството между половете и недискриминацията, отпаднал е един от възможните приоритети "Стратегии за водено от общностите местно развитие". В областта на стимулирането на предприемачеството от икономическото министерство пък са настояли програмите за създаване на заетост да не включват търговията на дребно, която дава временен резултат. Сериозен ресурс през новия програмен период ще има за борба с младежката безработица - очаква се България да получи целево 75 млн. евро.

КАРЕ
Планирани оперативни програми за 2014-2020

ОП "Развитие на човешките ресурси"

ОП "Околна среда"

ОП "Региони в растеж"
ОП "Транспорт"
ОП "Наука и образование за интелигентен растеж"
ОП "Иновации и конкурентоспособност"
ОП "Добро управление"