Основните инструменти за ефективна борба с престъпността, с които разполага МВР, се намират в "тежко състояние", разкри само преди дни вътрешният министър и силов вицепремиер Цветлин Йовчев. "Основните инструменти на специалните служби и на полицейските структури са секретните сътрудници, специалните разузнавателни средства, които могат да прилагат, и делата от оперативен отчет и разследвания, които те провеждат", обяви той и драматично добави, че именно тяхното състояние е много критично.

Веднага след това



Йовчев извади шокиращите данни,



че в момента към всеки оперативен работник в МВР имало регистрирани "по-малко от 1.5 сътрудници" и "по-малко от 1.5 дела". За ГДБОП, която премина в ДАНС, ситуацията била още по-тежка - имало повече оперативни работници, отколкото сътрудници, и по-малко дела. На практика това означава, че един оперативен работник дори не може да засече информацията, която е получил от едничкия си мижав сътрудник.

Йовчев цитира още една статистика, според която 53 на сто от регистрираните престъпления са кражби, а само 8 на сто от оперативния състав на МВР се занимава с разследването на тези деяния. Министърът начерта и план и спусна нормативи, според които всеки оперативен работник ще трябва да работи по поне 4 оперативни дела и да поддържа поне по 4 информатори.

Всъщност именно драмата с агентурата е и в основата на проблема с тоталното подслушване. На практика и МВР, а и специалните служби ги мързи да си правят и привличат сътрудници и затова постоянно искат и получават законно подслушване и следене. Все фон, зад който рано или късно идва и изкористяването.

Така беше даден пример, че възможностите на специализираната дирекция "Оперативно технически операции" е да подслушва до 1250 телефона едновременно. Въпреки това голямо число се оказва, че сега службата е пренатоварена - просто заявките са 3-4 пъти повече, отколкото позволяват ресурсите. Това, от една страна, качва процента на ползване на СРС, а от друга - по думите на Йовчев "се стига до голямо закъснение, спада и качеството на специалните разузнавателни средства, губи се информация".

Затова той лансира идеята за



въвеждане на квоти за подслушване



за всяка една от структурите, която поръчва СРС-та - прокуратура, ДАНС и МВР. Целта е заявките да намалеят с пъти, да се изпълняват по-бързо и ефектът от тях да се увеличи.

"Един оперативен работник ще трябва да избира по коя от разработките си да поиска СРС и да спре друго, което не му е приоритетно. Сега подслушват катаджия, който вземал подкупи на магистралата, а той може да бъде хванат по няколко други начина", твърди вътрешният министър.

Всъщност "основният друг начин" е надеждна и качествена агентура, от която по-важна в борбата срещу организираната престъпност и корупцията просто няма как да има. През всичките последни години на преход няма нито един вътрешен министър, който да не е започвал кариерата си в МВР с тази тема. И с изявления и съвещания по нея. И



винаги се тръгва с описването на лоша картина и с на практика



липсващ агентурен апарат. И обясненията обичайно са недоверие заради изкарването на информацията за сътрудниците на бившата ДС, недоверие в системата на МВР и на специалните служби, липса на средства и какво ли още не.

Нещата с агентурата обаче са много по-зле, отколкото се описват официално. Защото не само я няма, ами и когато я има, то тя определено е не само ненадеждна, но и се използва за всичко друго, но не и за борба с престъпността. "Нашите служби така и не намериха къде е сечението между това да имаш агенти, да ползваш агенти и да не допускаш все пак целият криминален контингент да е агент или на лявото крило на онази дълга сграда на бул. "Черни връх", или на дясното крило". Тази култова реплика бе родена преди няколко години от тогавашната депутатка от БСП Татяна Дончева. Разчетена, тя означаваше, че всички оперативно интересни лица са агенти или на НСБОП, или пък на НСС, които тогава се помещаваха във въпросната сграда. После първата служба стана ГДБОП, а втората се вля в новата ДАНС. Сега пък ГДБОП и ДАНС механично се сляха.

Поводът за думите на тогавашната депутатка бяха свързани със



скандал около спецслужбите



и парламентарни слушания на целия полицейско-прокурорски елит. Тогава последният трябваше да обяснява защо не се прави нищо срещу Константин Димитров-Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, независимо че в обществото се говори как те са тартори на контрабандата. От думите на соцдепутатката тогава излизаше, че очевидно и тези две лица минават за секретни сътрудници на специалните служби. Години по-късно и Самоковеца и Доктора не са между живите - единият беше разстрелян насред Амстердам, а другият - почти в центъра на София.

После пък едни други оперативно интересни лица (ако се съди по действията и думите за тях откъм прокуратурата, МВР или ДАНС ) - братя Галеви, дадоха на няколко пъти да се разбере, че и те изглежда имат вземане-даване със службите. След като стана ясно, че са били дълго време на секретен щат в МВР, те буквално си замълчаха на директен въпрос дали и сега не са секретни сътрудници на службите. После пък се оказа и че Алексей Петров се е водил секретен сътрудник - на МВР шефове преди, а после и на ДАНС. Заради неговото осветяване дори се водеше дело в прокуратурата.

На всичкото отгоре, остана усещането, че под чадъра и оправданието "агент" някакви хора богатеят на плоскостта на престъпността - дали ще е в митници, дали ще е точене на ДДС, дали ще е в държавна служба, дали ще е в бизнеса. Нещо, което е напълно неприемливо. Както и пълненето на политиката почти изцяло със сътрудници, които дори абсурдно се разработват помежду си.

С мързеливи оперативни работници и безотговорни политици обаче добра агентура не се прави. Затова и вероятно успехите срещу организираната престъпност и корупцията ще продължават да клонят още дълго време към нулата.