Ако се чудят кой е най-големият им враг, днешните управляващи просто трябва да погледнат в огледалото. Правителството "Орешарски" и крепящите го партии явно не са се поучили от фалстарта си и продължават с фаловете. Започна се с връщане на пушенето в заведенията, затваряне на достъпа до сайтове за електронни залагания и издигането на колкото маститата, толкова и противоречива фигура на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Още не са минали и два месеца, а новото управление взе да прилича на предишното - и по хленча за лошото наследство, и по обратните завои в намерения и обещания, и по, меко казано, неподходящите назначения. Вместо "калинки" по етажите на властта вече тупуркат хлебарки и дървеници. А по министерства и бизнес кръгове точат ножове и вилици за тлъста бюджетна баница, която ще бъде замесена с продукти, взети на вересия. Сигнал за това даде лично премиерът Пламен Орешарски, когато с прискърбие обяви, че бюджетът е тежко болен и се нуждае от спешна операция - понеже разходи извирали отвсякъде, а приходите били смятани с розови очила.

От две седмици нуждата от бюджетната актуализация е тема №1 на управляващите. Само че колкото повече се мъчат да защитят голямата нужда, толкова по-фалшиво звучат. А след като "аргументите" му взеха да се пукат като сапунени мехури, Орешарски стигна дотам да твърди, че откакто е на власт, невъзстановеният на фирмите ДДС е скочил тройно и вече гони 800 милиона лева.

Новите управляващите показват



стряскащо фриволно отношение към парите и към фактите



Премиер и финансов министър лекомислено жонглират с деветцифрени числа - първо обявиха, че в бюджета зейнал нов кратер от 1 млрд. лева, а може би и два. След седмица липсата спадна на 500-600 млн. лева.

Оправданието с оскъдните приходи някак не срещна разбиране сред публиката. Само месеци по-рано, през декември 2012 г., при обсъждането на бюджет 2013, Пламен Орешарски, тогава червен депутат, обясняваше от парламентарната трибуна, че приходите са подценени и пари има, но НАП и митниците не си вършат работата. Според колегата му Димчо Михалевски при ГЕРБ събирането на ДДС и акцизите се е сринало, а ако има воля за изтребване на сивата икономика и контрабандата, "ще си набавим 4 млрд. лв. допълнително". На кой Орешарски да вярваме - на ексдепутата или на премиера. И къде са 4-те милиарда и волята, за които говореше Михалевски?

През май от БСП превъзбудено коментираха, че невърнатото ДДС вече е повече от милиард и служебното правителство е досъсипало бизнеса. Официалните данни на МФ парираха бомбастичната сума на БСП - истинската сума към края на май е под 300 милиона. На 1 юли новият министър на финансите Петър Чобанов информира медиите, че невъзстановеният данък към 30 юни е 315 милиона - малко повече, отколкото при служебното правителство. Но на 12 юли премиерът Орешарски "надцака" финансовия си министър и обяви сензационно, че данъчният кредит е стигнал 776 млн. лева. В същия ден се разбра, че числото не е вярно и че задържаният ДДС е само 319 млн. лева.

В началото тандемът Орешарски - Чобанов твърдеше, че



хазната заприличва на швейцарско сирене,



защото от министерства и агенции прииждали искания за плащания по най-различни договори. Кои са тези митични договори, които внезапно са се наредили на опашка за плащане, и за какви суми става дума - от правителството не казват, нищо че често говорят за "прозрачност". Орешарски не спира да повтаря, че в името на бизнеса иска да надуе бюджетния дефицит - за да се издължи на фирмите. Само че според бюлетина за изпълнение на държавния бюджет "на Шипка всичко е спокойно", към края на май приходите дори са повече от разходите и всичко върви по план. Тогава защо не се чистят дългове към фирмите?

Служебният кабинет остави следното бюджетно наследство. Към края на май невъзстановеният ДДС е 295 млн. лв. За сравнение в края на 2008 г. сумата е била 560 млн., а в края на 2009-а - 703 млн. лв. В рамките на 2-3 месеца невъзстановеното ДДС е намалено със 70 млн. лв. По отношение на задълженията към фирми с настъпил падеж - при встъпването в длъжност на служебното правителство те са били 108 млн., а понастоящем са 101 млн., като 80% от тях са на две министерства, отчете ексминистърът на финансите Калин Христов.

Излиза, че Орешарски всъщност напира за актуализация, за да получи мегдан за повече харчене чрез теглене на заеми. А това ще отключи "кутията на Пандора". Не е трудно да прогнозираме какво ще се случи, щом премиер и финансов министър вече



развяха бял флаг и обявиха - почваме да харчим



Военното министерство ще поиска пари за оръжейни доставки, свързани с ангажиментите ни в НАТО, за покупка на оборотни жилища и прочее неотложни и важни неща плюс връщане на ранното пенсиониране и всички други привилегии, на които предното правителство посегна. МВР също ще поиска привилегии и повече пари, защото има отговорности по Шенген, а може би и принтерите вече са за смяна. Министерството на регионалното развитие и пътната агенция ще настояват за допълнителни траншове, защото има едни недовършени шосета и улици и недостроени мостове и виадукти - не по вина на фирмите изпълнители, а поради форсмажорни обстоятелства. А новото министерство на инвестиционното проектиране какво ще поиска - не ми се мисли. Така не милиард или два - дупка и от 5 милиарда може да зейне. И тогава дори пълното изтребване на контрабандата не може да помогне.

Управлението на ГЕРБ поне си имаше Дянков НЕ-то. Петър Чобанов още в първия си месец се размекна. А в началото на юни и той, и премиерът Орешарски твърдяха, че бюджетното изпълнение ще е трудно, но ще се справят, и че раздуване на дефицит и на дълг няма да допуснат.

Тройната коалиция в предния парламент громеше ГЕРБ-ерското управление за несправяне със сивата икономика и контрабандата - и с право. Сега очакваме новата тройна коалиция да стопи поне наполовина сивата и черната икономика. Ако не може - значи се родее с ГЕРБ.

Особено тревожно е, че докато мотивираше плановете си за бюджетна актуализация пред депутатите, премиерът спомена и колосалните задължения на държавните фирми. Орешарски пропусна да посочи имена, но ако е имал наум да спасява НЕК, БДЖ, ВМЗ и други титани с милиарди от хазната, на българските данъкоплатци лошо ни се пише. А кошмарът вече се случва - вместо приватизация и нов частен собственик сопотските оръжейни заводи получиха инжекция от 27 милиона от Държавната консолидационна компания, което си е помощ от бюджета. А дълговете на НЕК са повече от 2 милиарда. И НЕК ли така ще спасяваме? Държавата явно ще се "погрижи" и за БДЖ - без да търси инвеститор, без да намалява персонал, без реформи. Във всеки такъв случай сметката се пише на данъкоплатците. Колко ще струва - никой не казва, а навярно и никой не знае.



Калинки ли?



Поредица скандални назначения засенчиха не по-малко скандалния избор за министър на икономиката. Драгомир Стойнев - човек със смущаващо постна биография и нулев управленски опит, полага огромни усилия да се образова в крачка и да попада в новините. Така научихме, че България била заплашена от режим на тока. Новоизлюпеният министър просто не прави разлика между режим на тока (който се причинява от недостиг), и срив на енергийната система, който може да се получи при свръхпроизводство, съчетано с малко и нередовно потребление, каквото е положението в момента. Освен това по логиката на Стойнев, докато цените на тока трябва да паднат, на въглищата трябва да растат. Било въпрос на справедливост. Само че е и въпрос на икономическа логика - а ако въглищата за тецовете поскъпнат, познайте какво трябва да се случи с тока.

Напоследък Стойнев чете документи за АЕЦ "Белене" и осведомява медиите какво е научил. Така откри контракт за строителен надзор за 2 млн. лева, после милионите станаха милиарди, а извършителят, подписал договора, още се търси. Отсега можем да прогнозираме, че пореден министър ще потъне безславно в "гьола".

Нагазил до уши в енергийното блато - досущ като предшествениците си, Стойнев и дума не отваря за разведряване на бизнес средата. Досега не е отменен нито един лицензионен или разрешителен режим и не е преразгледана нито една такса.

Вместо това вече втори месец правителството се суети за цената на тока, а "независимата" Държавна комисия за енергийно регулиране се чуди как да угоди на новите господари. ДКЕВР трябва да намери невъзможно решение на непосилната задача - как токът за крайния потребител да поевтинее, без това да отключи ефект на доминото и да завлече във фалити част от участниците по сложната енергийна верига. Няма как да стане. Бизнесът им го каза - всъщност токът трябва да поскъпне - с 16%. Най-малко.

Парламентът наскоро сбъдна едно социално обещание - премахна сградния данък за мизерни имоти, чиято данъчна оценка е под 1680 лв., популярен като данък "колиба". Обаче новината мина някак вяло. Сигурно защото засяга малко имоти, а и защото въпросният данък е направо символичен - около 1-2 лева годишно. А и както се разбра, отмениха го не толкова като жест към бедните собственици на бараки, а защото приходите от него не могат да покрият разноските по събирането му.

Съживяват се пренията за данъка върху доходите от лихви. Този данък е несправедлив, защото ощетява най-бедните, твърди червената депутатка Дора Янкова и обещава от 1 януари 2014-а данъкът да остане в миналото. За сведение на Янкова най-бедните нямат депозити, те имат заеми.

Дори прехвалените мерки за заетост, с които властта толкова парадира, са отдавна начертани стъпки. България си има Национален план за заетост, който се осъвременява всяка година. И всяка година в бюджета има заделени милиони за изпълнението му. Освен това и Брюксел не е чакал ДПС, БСП и "Атака" да се подредят на държавното кормило, за да отпусне еврофондове за намиране на работа на млади и не толкова млади - парите са отдавна отредени. Друг въпрос е с какво темпо се усвояват и какъв е ефектът от тях.

Новият министър на агроделата Димитър Греков досущ като Мирослав Найденов тръгна да громи контрабандата на плодове и зеленчуци и да спасява българското производство. Въпросът е защо инспектори пикират по стокови борси, тържища и КПП-та само когато гневни фермери изсипват по магистралите тонове домати. Чуваме дори старата песен за стандартите "Стара планина" на нов глас.

"Реални резултати по важни мерки на правителството, сред които са борбата с монополите, корупцията, намаляването на безработицата и подобряването на стандарта на живот, ще има в следващите 2-3 месеца", заяви преди дни премиерът Орешарски. Но къде са мерките? Този неудобен въпрос задава всеки българин.