Веднага да кажа, че не иде реч за прочутата търговска марка за автомобили, измислена (1) в любимия ми град Цвикау, Саксония, през 1910 г. АУДИ, за която ще става дума тук, е несбъднатата засега Агенция за управление на държавното имущество. АУДИ беше една симпатична идея от форума "Българският Великден" през 2001 г., развита от активисти на "Новото време" през 2003 г. в проектозакон, който бе шумно огласен, но тихомълком абортиран от тогава управляващите. Идеята АУДИ е да се промени из основи начинът, по който се управлява досега имуществото на държавата. За целта АУДИ трябва не само да замени сегашната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, но и да стане липсващият смислен стопанин на държавна собственост с частноправен статут. Невероятно е, но близо четвърт век откак комунизмът бе изтръгнат от конституцията, огромното (за мащабите на страната)
държавно имущество е разпиляно
и разхвърляно по ведомства, областни управи, общини, "юридически лица на бюджетна издръжка" и търговски дружества. Никой, абсолютно никой не може да ви каже със сигурност какво притежава държавата. Няма къде да видиш, че българската държава има толкова и толкова земи, гори, сгради, акции и дялове във фирми, движими вещи, запаси, пари по сметка, нематериални активи и права. Тази каша ни остана от народната република, в която цялата собственост си беше държавна, та нямаше особена нужда да се следи, описва и обобщава. Но сега, когато има частна собственост, равнопоставена по закон и преобладаваща като обем, е все по-важно точно да знаем и отчитаме общата собственост, за да не посягат крадливи ръчички връз нея. А ако го сторят, бързо да го установим. Всеки може да отвори търговския регистър и дори за най-мижавото търговско дружество ще намери пресен баланс, който отчита имуществото му. Но такъв баланс за държавното имущество изобщо няма. Една от най-ревниво пазените тайни на модерна България е, че
държавата няма счетоводство
в истинския смисъл на това понятие, водено по правилата, познати на всеки търговец. Да, знам, хазната плаща заплати на десетки хиляди счетоводители и деловодители. Знам, че кипи усърден труд и че хиляди тонове хартия отиват за всевъзможни отчетни форми и справки. Но знам и какво представлява т.нар. бюджетно счетоводство. Накратко - блъф ви казвам, с риск да ме ругаят хилядите колеги, които си изкарват хляба с този занаят. Всъщност има две бюджетни счетоводства. Едното е т.нар. счетоводство на бюджетните предприятия. То е твърде сходно с отчетността на търговците, води се точна до стотинка сметка за всички постъпления и разходи, всяка година завършва с отчет и баланс. Тук сериозни проблеми няма.
Проблемът е ведомствената отчетност,
във второто бюджетно счетоводство - за изпълнението на бюджета. И то се води до стотинка. Отчетност има, но няма баланс! На 1 януари започва: приход-разход, приход-разход. Така до 31 декември. После започва отначало. Натрупаното в бюджетните предприятия остава в техните баланси, всичко извън тях - куче влачи, счита се за краен разход. Вярно, има някакви регистри на придобитото с предишните бюджети имущество, но всяко министерство е отделен феод. Кое вписано, кое незаписано, никаква системност, никакво обобщаване. Хаосът започва от
безумно тъпия Закон
за държавната собственост (ЗДС), приет 1996 г., изменян и допълван 43 пъти досега. Мрак! За този закон финансовите активи на държавата изобщо не съществуват, той познава само "имоти" и "движими вещи". Няма акции, дялове, няма вземания, за деривати и условни права - ни гък. Задължения в сметките не влизат. Регистри законът предвижда само за "имотите". Всяко ведомство и област - с отделен имотен регистър. А и тези имотни регистри започват да се създават едва 10 години (!) след приемането на ЗДС, казва Сметната палата. Доколко са изчерпателни и до днес? За да разберем трябва да хвърляме боб. А нерегистрираното имущество? А вложенията на бюджетни пари в държавните имоти? Ами "движимите вещи" де ги? Познайте колко е завлечено, т.е. присвоено, без да има диря кой какво и колко държавно имущество "свои". За удобство на усвояването чл. 28 ЗДС започва с "движимите вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на юридически лица на бюджетна издръжка..." Поне "по отчетна стойност" да беше. Не и не - комунизмът още е жив в ЗДС.
Освен да хване сметка на държавното имущество и да сложи ред в управлението му, АУДИ има да върши и пълен спектър важни задачи около държавното имущество, което в бъдеще ще придобиваме. Но за тях - друг път.
- - -
(1) Audi (TM) е превод на латински език (повелителна форма в единствено число на audire, т.е. "слушай!") на фамилията на конструктора Аугуст Хорх (1868-1951). Horchen по-точно е "вслушвам се", оттам gehorsam - послушен, покорен.
Хаосът започвал от безумния закон...
Та кой прие този закон?
В полза на кого е той?
Кой има изгода да има хаос?
Кой може да краде в условията на създадения хаос?
След като се знаят отговорите на тези въпроси се знае и кой краде!
Та крадецът вика: Дръжте крадеца!
Толкова е познато, Хърсев, до болка!