През последното столетие територията между Рио Гранде и Огнената земя се превръща в заветна цел за бежанци, политици и всевъзможни хора, преследвани по различни причини, както и за немалко престъпници. Традициите в Латинска Америка в това отношение са много стари. Началото като че ли почва от аржентинския президент Доминго Сармиенто, управлявал през XIX век, водейки се от принципа "Да управляваш означава да населяваш". До Първата световна война страната на практика приема всички, които са пожелали да се установят там, без да се интересува от политическите им убеждения. Чак през 30-те години на миналия век авторитарните режими, установили се в Аржентина и Бразилия, започват да проявяват селективност. От една страна, те си сътрудничат (не винаги явно) с нацистите, но в същото време дават убежище и на редица антифашистки имигранти, както и на много евреи от Европа. Между 1933 и 1945 година в тези страни пристигат близо 100 000 еврейски бегълци, както и представители на други групи, подложени на гонения от нацистите. Сред тях е и болшевишкият лидер в изгнание Лев Троцки, който се нанася в една къща в южните квартали на Мексико сити. Там руският революционер, който е отговорен за смъртта на стотици хиляди, ако не и милиони, по време на гражданската война в Русия, се укрива от агентите на Сталин в края на 30-те години на XX век. Смъртта все пак застига Троцки и той става жертва на наемен убиец. Драмата е описана от кубинския писател Леонардо Падура в романа "Човекът, който обичаше кучетата". Латинска Америка познава не една история като тази.

След края на нацистка Германия Латинска Америка отново се показва откъм най-гостоприемната си страна, но този път спрямо бивши нацисти и военнопрестъпници като Адолф Айхман, който намира убежище в Буенос Айрес. Нацисткият офицер Ерих Прибке се укрива в Аржентина по време на президента Хуан Перон, а извергът на Гестапо (нацистката тайна полиция) Клаус Барби - в Боливия. През 1979 г. сваленият от власт персийски шах Реза Пахлави намира убежище в Панама. През 1991 г. бившият комунистическия диктатор от ГДР Ерих Хонекер емигрира със съпругата си Маргот в Чили. Години по-късно създателят на разобличаващия сайт "Уикилийкс" Джулиан Асандж се укри от съдебно преследване в посолството на Еквадор в Лондон, където все още се намира. Той все пак вече получи политическо убежище в тази страна. Фактът, че тъкмо лявоориентираните държави в Латинска Америка, а именно Еквадор, Венецуела, Боливия и Никарагуа, се надпреварват да предлагат убежище на разкрилия шпионската дейност на САЩ Едуард Сноудън, също не е случаен, коментира "Дойче веле".

Въпросните страни превърнаха противопоставянето си срещу Вашингтон в свой общ принцип. Това е тяхната ответна реакция на американското опекунство и безогледните опити за налагане на контрол, продължили повече от два века. Затова Еквадор, Венецуела, Боливия и Никарагуа не пропускат нито една възможност, за да ударят по някой шамар на вечния враг - грингото (чужденеца). Дали Едуард Сноудън обаче ще успее да се възползва от обещаваното гостоприемство на Венецуела? Лявото правителство на президента Николас Мадуро изразява готовност да приеме в Каракас бившия сътрудник на американските тайни служби, който от 23 юни е нещо като заложник в транзитната зона на московското летище "Шереметиево". Това стана, след като му се наложи да избяга от САЩ, през Хонконг, заради разкритията си. Американските власти вече го обвиниха в шпионаж и измяна, като той по всяка вероятност е заплашен със смъртна присъда заради издаването на американските практики за подслушване.

Междувременно венецуелският президент Мадуро потвърди предложението си към Сноудън с думите: "Нашето ясно послание към империята, пред която ние, синовете на Симон Боливар, не изпитваме никакъв страх, гласи, че имаме намерение да дадем политическо убежище на този млад човек". След което президентът реторично запита: "Какво ли още знае Сноудън, та да хвърля САЩ в тъй безумен, панически страх?" Външният министър Елиас Хауа на свой ред заяви, че страната ще приеме Сноудън, "щом обстоятелствата позволят подобно нещо" - явен намек за това, че САЩ са против подобно решение. Венецуела нямало обаче да се преклони пред американския натиск, заяви министърът. Лидерът на опозицията Енрике Каприлес предупреди, че ако Венецуела даде политическо убежище на Сноудън, САЩ, които са най-големият купувач на петрол от тази страна, ще спрат търговските си контакти със страната. А загубите от подобно нещо биха били огромни - в крайна сметка става дума за износ от средно 950 хиляди барела на ден. Освен това Белият дом със сигурност ще осуети евентуален полет на Сноудън до Венецуела, възползвайки се от забраните за прелитане през въздушното пространство на всички американски съюзници в Европа и в Латинска Америка.

Все пак държавите в региона не могат да си позволят постоянно безнаказано да предизвикат могъщия си северен съсед. Още повече че латиноамериканският социализъм на XXI век е в задънена улица. Растящите икономически проблеми във Венецуела, Еквадор, Аржентина и Боливия поставят под натиск левите популистки правителства в Латинска Америка. Битката за благоразположението на бедните се превърна в конкурентна борба между социализма, перонизма и либерализма. Политическата борба около въведения от Уго Чавес "социализъм на XXI век" се изостри особено силно във Венецуела. Той вече не може да отговори на проблемите като масовата безработица и унищожаването на околната среда, смята бразилският професор по история Виргилио Араес. "През 80-те и 90-те години на миналия век много латиноамерикански интелектуалци търсеха алтернатива на неолибералния икономически модел. Опитът им беше важен и необходим, но се крепеше на духовното наследство на Студената война", казва професор Араес. Неговият колега Тиаго Гере Галвао отива още по-далеч, като се позовава на известния американски социолог Имануел Уолърстейн. "Не само социалистическите идеали са избледнели. И трите големи идеологии, т.е. либерализмът, социализмът и консерватизмът, се провалиха", казва той. Това показват и многобройните протести по цял свят за политическа свобода, за права на малцинствата, както и движението "Окупирай Уолстрийт". Кризата на латиноамериканския социализъм има преди всичко икономически причини. Венецуела, Боливия и Еквадор например са силно зависими от износа на суровини като петрол и природен газ. Широко прокламираните програми за борба с бедността се финансират от приходите от този износа. А колебанията на цените на световните пазари оказват негативно влияние на тези процеси.

Докога обаче може да се задържи над вода една социална политика, която се финансира единствено от продажби на петрол и газ? Според Тиаго Гере Галвао това зависи не само от ценовите колебания на световните пазари, а в по-голяма степен от производствените възможности на отделните страни. Нито Венецуела, нито Боливия, нито Еквадор имат кой знае каква собствена индустрия. "Правителствата в тези държави не използваха суровинните си ресурси за изграждане на индустриална база", казва Галвао. Досега само Китай допринася косвено за стабилизирането на социалистическите страни от Андите. Китай е един от най-големите вносители на петрол от Венецуела и Еквадор и на суровини от Боливия. В замяна на това Пекин отпуска на страните от Латинска Америка големи финансови заеми. Вторият най-голям заемодател за региона са САЩ, които изкупуват 40% от петрола на Венецуела. Според повечето експерти обаче латиноамериканският социализъм води тези страни в задънена улица. "В момента сме свидетели на бавен упадък", казва икономистът Антонио Карлос дош Сантош от университета в Сао Пауло. Той дава за пример други страни, които при сходни икономически и географски предпоставки успяват да постигнат значително по-добри резултати - например Перу, където в последните години беше отбелязан постоянен стопански прираст. Боливия, Еквадор и Венецуела имат значително по-лоши данни през последните три години в сравнение с Перу. А това би трябвало да накара лидерите на трите страни да се замислят за алтернативи. Това пък на свой ред ще удари по сегашните им желания да дразнят и да се противопоставят на САЩ, както е в случая с Едуард Сноудън.