Геро от Банишора копнее да се включи в протестите, но има неплатени сметки. Медиите са го подплашили, че в протеста всички са изрядни. Геро е красив и интелигентен, макар и с една вече потъмняла хубост - като старо злато. Проблемът са му сметките, всъщност той е бил годен за протестите зимъс, но ги изтървал поради вирусна пневмония. Опасява се, че правителството ще падне и няма да успее да се включи. Компанията го успокоява: оттук нататък каквото и правителство да дойде, все ще го свалят. Бъркотията е всеобща, държавата е разсъхната, тече отвсякъде. Протести ще има за всички.



Има логика в това. Нали вече прогонихме едно правителство?



Ако и това бутнем - няма ли да е същото? Не е ли въпросът там, че няма откъде да вземем правителство, което да ни гарантира съвест и справедливост? Досега въображението ни стига само до едно "Да се махат!" Може би затова и успяваме? Но само в това!

Вече сме си изяснили, че разполагаме с твърде калпав политически "мат'риял". И се влошава. С него ли ще направим промяната? С тези рабфаковци, с висшистите от милиционерската школа и от разни криминални университети? С тези недоразумения, които гледаме по телевизията: наглеци, дърдорковци в маркова конфекция и с ролекси по ръцете? И най-вече - с това пагубно за нацията разбиране, че политиката е мръсна работа и че е недостойна като поприще за качествения българин? В моето семейство винаги се е смятало, че политиците са вредни - дори по времето, когато в България на практика нямаше политика. От мен да знаете: когато за някого нещо упорито се говори, той в края на краищата няма да го опровергае, ще го потвърди.



Нашите го потвърдиха, че и отгоре



Фактът, че няма нито една институция, с която да сме съгласни, е по-тъжен от недоимъка. Парламент, правителство, президент, съдебна власт - все някой не ги ще, все някой иска да ги натири. Заслужават си го, внушават подозрения, демагогията прелива отвсякъде. Кабинетът го усуква, държавният глава унило декламира. Това, че се намира кой да ги брани, също вбесява гражданството.

Обликът на автентичните протестиращи - не на платените, не на внедрените - и той подсказва отвращение от политиката. Нормално е там да няма желаещи за подобна кариера. Желаещите са другаде. Кой тогава ще седне зад кормилото?



Идеите ни за "после" са разнопосочни и размити



Всъщност нямаме идеи какво ще представлява промяната. Това е гаранция, че "после" ще ни пробутат нечии. Ние вече научихме какво не искаме. Какво искаме ще ни съобщи някой друг.

А коренището на проблемите ни е твърде надълбоко. Дълго ще копаем, за да стигнем до него. Площадите са просто на повърхността. Никой не проследява откъде идва непотопяемостта на тази върхушка, която ту бива смитана от сцената, ту се възкачва отново. Кой я държи в обращение и с какви пружини тя продължава да ръкомаха към избирателя, без да сменя номера на усмивката върху лицето си? Кой обяви мобилизация и задвижи куп завехнали персонажи от миналото, за които отлично се знае, че всичко изчисляват в звонк? Какво друго може да се каже за повечето телевизионни лица, които се натискат да обговарят днешните събития, освен че за изтеклото време само са увеличили броя на партиите, в които са се подвизавали?

Бяхме си добре, докато вярвахме, че в Европа всичките си кривици ще изправим. Сега, отблизо, оптимизмът ни се изпари. И там партизанщина, и там двоен аршин. Мераклията за ДАНС - свързан с олигархията, дума да няма, скочи народът, махнаха го все пак. От ЕНП, след дъжд качулка - размахаха пръст, още фучат. А една злополучна външна министърка, тя и кандидатка за еврокомисар, лична избраница на най-големия български олигарх, каква само кариера направи в същата партия! До върха стигна, зампред.



Нашата Европа бикът я отнесе



Нали помните: "Похищението на Европа". Зевс се превърнал в бик, отвлякъл девойката Европа и хайде на остров Крит. Античен сюжет, рисували са го куп най-големи световни майстори на четката. Но нашата Европа не е на остров Крит, другаде я държат. Просто този остров не е офшорна зона.

Тези дни приятелят ми Андон, художник и музикант, ме попита по телефона от Ямбол дали, ако съм бил и аз на софийските протести, съм видял лозунг "Върнете откраднатото!" Без такъв лозунг, смята Андон, всичко е безсмислено. Не съзрях подобен текст сред множеството плакати и транспаранти. (Ако има и съм го пропуснал, покайвам се.) Изглежда това не е сред приоритетите на протеста. В такъв случай каруцата е пред коня.