Предишното управление наистина превзе кадрови височини с хора като Филип Златанов. Колко ли още "скрити лимонки" ще гърмят? |
Това са само част от изводите от доклада на Еврокомисията относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, който по ирония на съдбата излезе точно преди една година - на 18 юли 2012 г. В документа се припомняше, че и приемането на закона, и създаването на комисията са "вследствие на спиране на средства от фондовете на ЕС през лятото на 2008 г., причина за което бяха няколко случая на конфликт на интереси и липсата на защита на средствата на ЕС в тази област".
Всъщност с доклада Еврокомисията се беше опитала да даде положителна оценка на България в областта на противодействието на конфликта на интереси. Години преди това във всеки друг свой доклад тя подлагаше страната ни на остри критики в тази посока. Интересно е какво ли ще напишат сега еврочиновниците, след като въпросната структура бе уличена от прокуратурата в изпълняването на откровени политически, кадрови и икономически мръсни поръчки.
В помощ на разкритията на държавното обвинение се оказа собственоръчно попълван личен бележник на вече разследвания и обвинен председател на комисията Филип Златанов, чиято достоверност той потвърди. От него стана ясно как структурата е била използвана от предишната власт за изнудване, контрол, шантаж, кадруване, вътрешнопартийни борби, удари срещу неудобни политици и магистрати... Изобщо - за всичко друго, но не и за предотвратяване или пък за противодействие на конфликти на интереси. При това става дума за намеса и в трите власти. Лъсна и как всичко се е движело по оста "И.Ф-Ц.Ц.-Б.Б". Което само доказва публичната тайна, че няколко човека от ГЕРБ контролираха цялата държава и правеха каквото си поискат. И че всеки, който си позволи да се опълчи на тогавашния премиер Борисов, вътрешния министър Цветанов и партия ГЕРБ, бързо става мишена на цялата държавна машина. Той, семейството му, приятелите му са подлагани на всевъзможни проверки, разследвания, претърсвания, изземвания, проучвания по анонимни сигнали. Включително и чрез комисията за конфликт на интереси. При това системата очевидно е действала безотказно.
Достатъчно е да се припомни например случаят с бившия шеф на комисията за конфискация на престъпното имущество Тодор Коларов, който подаде оставка заради "липса на реформаторско мнозинство в комисията и на политическа подкрепа от Народното събрание и от президента". Така предизвика гнева на тогавашния премиер Бойко Борисов, а само няколко дни след това комисията за конфликт на интереси услужливо го глоби с 5000 лв., защото имал неблагоразумието да си купи служебния телефон и преносимия компютър при напускането си. Естествено, наскоро административният съд отмени наказанието на Коларов, но с решението си по неговия случай комисията само доказа какви ги е вършила.
От бележника на Златанов се разбра и как се е мерило с коренно различен аршин от структура, която трябва само да прилага закона. Примерно преписките за конфликт на интереси срещу двама бивши министри от кабинета "Борисов" - бившият икономически министър Трайчо Трайков получава резолюция "да се движи", за разлика от образователния министър Сергей Игнатов, който се разминава с "уволнението му стига". Примерите са многобройни. Още повече че прокуратурата обяви, че показва само някои страници от бележника на Златанов. И намекна, че са прилагани и специални разузнавателни средства. Отсега можем да се сетим колко още политически боклук ще се изтръска и от тях.
Другият ключов въпрос, който веднага възниква, е: щом всичко това е правено чрез тази на пръв поглед невинна структура, какви ли са ги вършили МВР, ГДБОП, ДАНС, разузнавания, специални служби, прокуратури и всички останали знайни и незнайни структури, натоварени с власт?
Интересен момент е и дали останалите членове на комисията също са обект на разследване. Прокурорите засега отказват да кажат как ще процедират с тях. Засега се престраши да говори само Сабрие Сапунджиева, която обясни, че не е знаела какви ги върши Златанов. Само веднъж се е усъмнила, че много бавно се движат някои преписки, но го отдала на технически проблеми с призоваването и с времето, през което структурата не е имала сграда. В комисията има представители на ГЕРБ, БСП, "Атака", ДПС и човек на президента.
Така и не стана ясно какво точно е обвинението срещу Златанов - освен че е за престъпление по служба. Скептиците, че ще се стигне до присъда, са повече от оптимистите. Защото и самото държавно обвинение твърди, че става дума за "неотразяване на движението на преписки в информационните регистри, включително и тези, които са публични, забавяне движението на преписки и масово неуведомяване на прокуратурата за решенията на комисията, въпреки изрично постановеното задължение по този закон". Времето ще покаже дали и това разследване няма да потъне в забрава, както се случи с делото за корупция срещу бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров или пък с разследването за незаконното подслушване.
Безспорно е обаче едно - България се провали в предотвратяването, разкриването и санкционирането на случаи на конфликт на интереси. Въпреки специалните закони и комисии. Трайна практика е депутати да премълчават, когато гласуват закон, който пряко засяга собствения им бизнес или този на родата - например за лекарства, за електронни съобщения, за земеделие и пр. Роднини продължават да се назначават като сътрудници в парламента или на добре платени държавни длъжности. И всичко това е овъргаляно в политическа корупция, шуробаджанащина, връзкарство и търговия с влияние. А комисията на конфликт на интереси отчита дейност, като санкционира директори на селски училища, назначили роднини за чистачки.