Ясно, че БСП ще се прави, че не вижда протестиращите, Пламен Орешарски ще си губи времето да преговаря с фалшиви представители на недоволните граждани, Мая Манолова ще тупа топката с изборното законодателство, а през това време администрацията ще бъде подменяна по метода на политическия фракинг. Докато това тече, законите за олигархията ще са все така по тяхна мярка правени, а цената ще е човешки животи или бедност. Помислете за миньорите в Ораново, помислете за таксито на "Цариградско шосе". Държавата не може да накара собственика на мините да инвестира в облекло и безопасност, но за сметка на това новият министър вече гарантира повишаване цената на въглищата? Или държавата не може да задължи таксиметровите компании да са нещо повече от кредитори на автомобили?

Няколко месеца преди изборите една културна дама обяви на всеослушание пред голяма компания, че ще гласува за БСП, защото това



била "нормална" партия за разлика от мутрите ГЕРБ



Дори не настана смут. Същата теза усилено лансираше в медиите и политологът Евгений Дайнов, който впечатли с активност по време на предизборната кампания. "... благодарение и на провала на "традиционната десница" - днес отстраняването на ГЕРБ минава през връщането на БСП на власт. Но и защото - колкото и примитивна и неприятна да ни се струва тази партия - тя реално удържа евроатлантическата ориентация на България в един момент, в който (благодарение на рубладжийските съвместни усилия на тройната коалиция и президента Първанов) бяхме попаднали под повече от реална зависимост от Кремъл; нормалните държави ни бяха видели като троянския кон на Русия в ЕС и като най-корумпираната държава на стария континент; евросубсидиите бяха блокирани и реалното ни отписване от цивилизования свят беше само въпрос на време", пишеше преди изборите политологът. Интересно е какво си мисли Дайнов сега. (Познатата ми всеки ден е на площада - дежурна протестираща.)

И наистина посланията на БСП в кампанията изглеждаха приемливи не само за електоралното ядро на партията, но и за хората, дарени не толкова със социална чувствителност, колкото със здрав разум. Бизнесът даваше ясни сигнали за умора от непредвидимото и често силно некомпетентно управление на ГЕРБ, а срещу това Станишев предлагаше експертност, съгласие по национални приоритети и разумна политика за най-бедните.

Какво направи БСП обаче като неспечелила изборите -



започна да се държи по подобие на абсолютен монарх:



единствен представител на суверена, носител на философията "след нас и потоп". Самодостатъчността на стоялите четири години в опозиция социалисти се видя още при гласуването на парламентарното ръководство, а гладът на партийните кадри за власт лъсна в първите преговори за правителството. В добавка - очевидната невъзможност на БСП да балансира ДПС, която доведе до абсурди - например професор по синтаксис да е министър на спорта.

Само няколко седмици след предсрочните парламентарни избори усещането за дежа вю беше факт. Не само че приятелският кръг на предишната власт не си отиде с нея, а обратното - Делян Пеевски беше избран за директор на ДАНС, а първото интервю на Пламен Орешарски беше в ТV7. Балонът с експертите се спука с обявяването на неокомплектован кабинет, а офертата на левицата към обществото беше за зрелищен реванш спрямо политическото тяло на ГЕРБ + реверанси към най-бедните граждани. С две думи - обещаваха ни хляб и зрелища.

За всички, които ползват интернет повече от един път седмично и които не четат само жълта преса, това беше политическа пародия. Онова, което не беше разбрала БСП, е, че заедно с мандата на нея й се падна да плати и сметката за управленските грешки на ГЕРБ, защото партийният живот може и да е настроен на отрязъци от по 4 години, но човешкият не е. "Защо през 2009 г. Емил Иванов (ДПС) беше приемлив за областен управител на София, а сега да не е?!", попита Йордан Цонев. Мнозина се чудеха и как така през 2001-ва висш кадър на СИК (Бойко Борисов) е бил приемлив за главен секретар, а сега бивш провинциален служител на същата групировка не може да стане зам.-министър на вътрешните работи.



По няколко причини:



Първо: видя се, че мафията не се бори с бивши мафиоти, а всички сметки ги плащаме ние (в цената на тока напр.);

Второ: че филмът с корумпираните предишни управници свършва с хепиенд за набедените, а не за обществото;

Трето: годината е 2013-а и половин ден и няколко снимки на Пеевски са достатъчни, за да се събере пълен площад протестиращи, тоест колкото и медии да си купи един банкер, информацията тече по-бързо отвсякога и не може да бъде запушена.

Още по-просто казано - търпението се изчерпа.

В този смисъл - грешката да се замени администрацията на ГЕРБ с тази на тройната коалиция от 2009-а изглежда като насилствен опит за превъртане на календара. Нито едно следващо правителство отсега нататък няма да има 100 дни кредит на доверие, защото 100 дни днес не са това, което бяха вчера. И никой избран с 13-14% от гласовете на избирателите няма да има комфорта да се държи така все едно народът го приветства с карамфили по улиците.