Ако някой мери степените на мразене по форумните мегдани*, то е хубаво да използва някаква артскала за тях, за да ги облагороди малко. Примерно такава от музикалната терминология: предлагам алегро, алегро виваче, пианисимо, фортисимо и т.н. "Днес ме плюха алегро, ма нон тропо. Ма вчера направо си мина глисандо."
Като се зачетох из форумите, ми се стори трудно да открия подходящ термин за сегашния момент; такъв съсък и хейтърство царят из нашите анонимни пространства, че нищо друго не ми хрумва освен кресчендо. Без дори да знам какво точно е. Мога да проверя, но не искам - мисля, че е нещо крайно, та затова ми се струва уцелено. Кресчендо като настоящото е рядкост, отдавам го на политическата поляризация по медии и улици. Изобщо новите думи много неща ни казват - за нас си. Вижте я само тая - "хейтър". Как бързо се вписа в родния език, как от само себе си влезе, все едно ние сме я измислили. Задно с "лузър" "хейтър" си стана направо органика. Едно време с голям кеф четях някои класици от деветнадесети и началото на двадесети век и ме впечатляваха с изразителността си, особено турцизмите. Повечето от тях обаче, хеле тези с активна употреба, бяха с негативна окраска. Защо ли с такава радост народът ни черпи тъкмо тези езикови находки и ги усвоява с толкоз разбиране? Да каже някой благородство, да каже джентълменство - или задрямваш, или очакваш последваща гаврица. Но да каже някой - като Каравелов или Чудомир примерно - хаирсъз, капасъзин, перекенде, ахмак, будала, хъшлак, бунак, гювендия, копилдак, келеш, миндил, маскара, вагабонтин (пардон, туй последното от французкия иде, ама пак е в тоя ред), о, то е триумф на словесната експресия, о, апотеоз на тънките и деликатни отсенки в характеризирането на ближния!
А сега и "хейтър", и "лузър" -
ми какво, съвсем на място си идват.
Както и да е. Отдавна не ми е интересно да научавам за настоящите или въображаеми сексуални предпочитания на всички що-годе известни хора у нас, нито за това как би се разправил с цялата ни политическа класа всеки втори гурелясал форумен юноша. Бедата не е, че се заканва да се разправи с помощта на АК, TNT, ново Белене, нов крематориум или друго - каквото там се сетите - средство за масово унищожение с всичките ни авторитетни хора, сегашни и евентуални. А че съобщава за това изключително неграмотно. Че не знае езика, не знае законите на езика, не знае законите на страната, не знае отде идва и накъде отива, не знае защо е такъв, а не онакъв; чувстваш само, че е едно настръхнало кълбо от нерви, обида и гняв, което още миг и, а-ха, ще гръмне като кьорфишек... Тъга и толкоз.
И ми е мъчно колко енергия отиде нахалос, издухана във вувузелите, издумкана по тъпаните, изговорена по микрофоните, изкрещяна пред камерите, изджаркана по форумите, за да се стигне докъде - доникъде. Като чуя вече някой да иска "генерална смяна на системата", "веднага избори за Велико народно събрание", "мафията в затвора", "незабавни избори", ми става терсене - все едно ми пробутват манджа отпреди две седмици. Вярно, стояла в хладилника, ама все пак пета преснота. Че тази енергия можеше да се употреби, за да се проумеят базисни неща: не можеш току-така да сменяш системата - няма хиляда системи. Или си в система със свободни избори, демокрация и частна собственост, или си в друга система - тази, от която идваме. Тя си имаше плюсовете и минусите, но онези, чиито съюзници сме сега, се изприщват от нея, не биха ни пуснали току-така назад. Па и нас би ни било срам... Че "мафията в затвора" е празен звук - това "мафията" да не е ято бели лястовици, да ги задумкаш с флоберката. Мафията никога не признава, че е мафия, а ако разбирате под това име "богатите", както всъщност го разбирате, то това общество, което градим сега, е такова - на богати и бедни. И в САЩ е такова, и в Нигерия е такова, дори в Китай е такова. И всичките му закони са такива - призвани най-вече да пазят собствеността, казано вежливо. А казано невежливо - да пазят богатството.
Че повечето протести и повечето подписки, дето се влияят едни от други,
не са ли игра на жмичка,
ама за възрастни? Какво значи да се броим колко дефилираме по жълтите павета срещу Орешарски и колко сме подписали подписка в защита на Орешарски? Какво значи да броим колко от едните искат импийчмънт на Плевнелиев, а колко от другите почват подписка в защита на Плевнелиев? Писах вече, но пак се удивлявам - по този начин правим всъщност избори. Броим резултати, но по изключително несъвършен начин. По-несъвършен и от социологическа прогноза. Аз обаче искам правителство, избрано от избори, а не от някого, който се разхожда по площади и форуми. "Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят със закон" - цитират пък други форумни капацитети нещо, което им се струва венец на сентенциозния блясък. Само че аз съм живял и в общество, уж избрало веднъж завинаги. И знам - изборът си е избор. А пълна угодия няма. Константа следва да е законът, а гражданските симпатии и антипатии винаги са променливи.
Е, хейтърството и бунаклъкът също изглеждат константа. Но вярвайте - само изглеждат. В това ми е надеждата.
---
Тук нямам предвид нашия форум, който в сравнение с други е направо консервативно благообразен и достолепен.
Аз обаче искам правителство, избрано от избори, а не от някого, който се разхожда по площади и форуми.
Малей, сега ще се намятат амбразурчиците...
------------------------------------------------------------------
Блогът на Генек