|
| ---- |
От три години десни и леви управляващи във Франция се упражняват в политическа софистика, като обясняват, че
"пътуващите хора" (житаните) са нещо съвсем различно от ромите
Според разпространените клишета "пътуващите" живеят традиционно в демократична държава, на която са благодарни за грижите, докато ромите произхождат от България и Румъния, където са дискриминирани и принуждавани да търсят спасение в чужбина. Френските "пътуващи хора" имат исторически запазени номадски корени и затова им се издават лични документи за "циркулиране", докато ромите по презумпция са уседнали, доказуемо чрез лични карти, и не трябвало да напускат България и Румъния, защото са "призвани да се интегрират на място".
По стара традиция най-силно надува алармата почетният председател на Националния фронт Жан-Мари льо Пен. На 4 юли в Ница той представи кандидатката на партията си за общинските избори Мари-Кристин Арнотю и по този повод предупреди жителите на града, че през 2014 г. ще им дойдат неканени 50 000 роми, защото от 1 януари идната година 12 милиона роми, живеещи в Румъния и България, ще получат възможност да се настанят във всички страни от Европа. Льо Пен не се притесни от статистиката, че в цяла Франция официално са изброени около 15 000 български и румънски роми (от които българските са 10%), както и че в цяла Европа живеят всичко на всичко 10-12 млн. роми. Затова пък определи като "миризливо" и "дразнещо" бъдещото ромско нашествие в петия най-населен град на Франция (345 000 жители).
Сигналът на Льо Пен за народен отпор
бе възприет първо от кмета на Ница Кристиан Естрози, който обаче му даде друго звучене, защото на 7 юли призова кметовете в цяла Франция да се разбунтуват срещу... "пътуващите хора", т.е. срещу френските цигани. Както се казва, "де го чукаш, де се пука". Естрози не е льопенист, а принадлежи на умерения десен Съюз за народно движение на бившия президент Никола Саркози. Точно преди три години подобен политически рикошет, но в обратна посока, се получи след инцидент с френски житани в градчето Сент Енян, където бе убит местен циганин и един полицай бе ранен, след което на 30 юли 2010 г. тогавашният президент Саркози отправи в Гренобъл паметна реч срещу българските и румънските роми, макар и да нямаха вина за трагичната случка. Сега кръгът се затваря и показва, че ксенофобията не подбира, когато бъде отвързана от най-високо равнище.
Естрози се разлюти, защото в началото на юли т.г. "пътуващи хора" се настаниха на един от футболните стадиони в Ница и заявиха, че възнамеряват да го използват три седмици за къмпинг. "Ще ги изгоня, ще им откача регистрационните номера на колите, ще ги глобя, ще монтирам видеокамери из целия град да ги следя всяка минута кога идват, кога си отиват, какво правят", изля гнева си кметът пред медиите. И добави по адрес на житаните: "Не само ще ви изгоня, но преди това ще си платите щетите (620 000 евро). Ако не платите, ще ви взема колите и ще ги продам - тези хубави и големи коли, с които теглите огромните си каравани, за които французите понякога трябва да работят цял живот, за да могат да си ги позволят".
Истерията на Естрози предизвика незабавни критики от управляващата социалистическа партия, но популярният в. "Паризиен" реши на другия ден да провери реакциите на обществото. На въпрос "Шокирани ли сте от изявленията на Кристиан Естрози?" само 20.5% отговориха "Да", а 79.5% отсякоха "Не". Изглежда, политическото лицемерие вече не може да скрие последиците от
официално подклажданата омраза
срещу и без това недолюбваните етнически групи, каквито са ромите от България и Румъния. Френските граждани просто отказват да ги разглеждат отделно от местните роми и са склонни да отхвърлят и едните, и другите. Сигурно няма да имат нищо против, ако всички бъдат натоварени на самолети и пратени в България и Румъния.
Още по-далеч отиде кметът на Герланд (15 000 жители), Западна Франция, Кристоф Приу, който на 9 юли хвърли оставка, защото 150 каравани на "пътуващи хора" окупираха два дни по-рано стадиона в неговото градче. Всъщност те трябваше да бъдат приети в съседната община Ербиняк, защото има споразумение в департамента Лоар-Атлантик населените места да се редуват като домакини на ежегодните събори на "пътуващите хора". Миналата година Герланд изпълни задължението си и кметът се надяваше тази година да не се нарушава спокойствието му. Но като цъфнаха отново караваните, не издържа.
Неуредиците във Франция не би трябвало да ни вълнуват много, ако
нямаше последици и за нас
Франция превърна ромския въпрос в централен за отношенията си с България и Румъния. На 11 и 12 юли френският премиер Жан-Марк Еро гостува в Румъния и посещението му бе отразено от в. "Монд" под заглавие "В Букурещ Жан-Марк Еро приветства усилията на Румъния в сферата на ромската имиграция". Нямаше ли нещо по-важно във визитата, определена като "рестартиране на стратегическото партньорство между Франция и Румъния, подписано през 2008 г."? Резултатите от него през изтеклите пет години бяха представени от авторитетния вестник чрез следните факти: "За да задържи ромите в собствената им страна, Париж им отпусна фондове за малки фирми, но повечето от тях се оказаха неграмотни и не успяха да се възползват от тази възможност. Сетне им изпрати стада овце, за да ги привърже чрез тях към земите им, но бързо се разбра, че ромите нямат земи. Вместо да станат овчари, те изядоха овцете и наново започнаха да се насочват към Франция. За да ги насърчат да напуснат Шестоъгълника (Франция), френските власти им предложиха безплатни места в самолети по направлението към Румъния плюс 300 евро джобни пари за всеки. Ромите веднага се възползваха. Но като европейски граждани се върнаха във Франция и отново се записаха в програмата за "доброволни отпътувания" с цел да сложат нови 300 евро в джоба си. Тази политика бе прекратена през декември 2012 г.".
Оттогава не се е родила никаква друга свежа идея. Франция продължава да връща всяка година около 10 000 роми от България и Румъния и след това установява, че пак й остават още 15 000 за връщане. Тя отказва да признае, че
проблемът не е национален, а европейски,
и затова е безплоден натискът й върху двете държави - дори след като им сложи заедно с Германия бариера за влизането им в Шенгенската зона. Париж и Берлин не признават официално, че спират България и Румъния за Шенген заради ромите, но скандалният кмет Естрози издаде тайната. На 17 юли в интервю за радио РТЛ по повод посещението на премиера Еро в Румъния и повдигнатия от него ромския въпрос той заяви, че е "тотално против приемането на България и Румъния в Шенгенската зона". Фокусирайки се върху ромския проблем, Франция губи от погледа си останалите възможности за развитие на отношенията си с България и Румъния и - което е по-лошо - сама си създава вътрешно напрежение чрез раздухване на ксенофобия.
Когато пламна последният френско-френски дебат за "пътуващите хора", точно тогава посланиците на Франция и Германия в София изнесоха урок на българската политическа класа как да се държи европейски. На 8 юли те публикуваха обща статия, в която между другото изтъкнаха, че "проявата на екстремизъм и изпълнените с нетърпимост и ксенофобия изказвания, призивите към расова, етническа или религиозна омраза и към насилие, провокациите и нарушенията на обществения ред са недопустими, особено в рамките на държава - членка на Европейския съюз; и е очевидно, че в една правова държава те трябва да бъдат санкционирани от момента, в който са в разрез със закона".
Вече знаем на какъв топъл прием се радват в Германия и Франция нашите роми, но дали Берлин и Париж се чувстват ангажирани със собствените си призиви към останалите страни в ЕС да се държат прилично? Въпреки че минават за правови държави, не се е чуло да са санкционирали някого за изброените грехове по отношение на българските и румънските роми, които също са европейски граждани. Вероятно двамата посланици са забравили какво става в родните им страни, защото са в България от дълго време. Но мандатите им са на изтичане и скоро ще опреснят впечатленията си. Очакваме да чуем как ще се възмутят у дома си, че и там има отклонения от представите им за европейско поведение. Ако пък решат да мълчат, нека поне ни предупредят да се подготвим, когато френските власти започнат да предлагат и на своите "пътуващи хора" безплатен транспорт до България и Румъния.
|
| Светослав Терзиев |
